В ъпреки че не успя да грабне първото място в хитовото предаване на NOVA „Игри на волята“, Добрин Добрев е на първо място в сърцето на своята годеница Йоана и двамата най-накрая ще вдигнат своята отложена сватба.
За новата дата те са избрали много символичен ден, който е свързан с участието му в риалитито, но не издават коя е тя. Добри разказа пред „МачКаст“ как се чувства няколко месеца след предаването и какво му предстои в близко бъдеще.
Почивка
„Бях на косъм да взема първото място. Битката беше ожесточена, но за жалост съм втори. В крайна сметка това е животът“, категоричен е Добри. „Починах си по празниците много добре. Мисля, че за първи път от много години лягам рано и ставам на обяд (смее се). Бях си го планирал. Исках да си почина и да се възстановя от тази тежка година. Изпитанието „Игри на волята“ е доста трудно, доста тежко – и психически, и физически. Покрай близките е най-хубавата почивка“, разкри още медалистът от сезон 6 на „Игри на волята”. „Изминалата година е доста смесена, доста разбъркана. Случиха се неочаквани за мен неща. Едно такова е влизането в „Игри на волята“. В личен план доста хубави неща ми се случиха. Но и доста лоши. Това е нормално при всеки човек. Гледам напред и нямам търпение за новата година да постигнем нови цели“.
Числа
Добри признава, че на финалната игра с Мартин не е забравил числата, а просто не ги е запомнил. „Аз започнах да нареждам пъзела. Понеже се занимавам с мебели и дървообработка и чисто технически нареждах пъзела по самите извивки на парчетата. Изобщо през цялото време не видях, че съм изобразен аз. И нареждам, и слагам последното парче и в този момент чувам, че и Марто започва да тропа, Димо започва и той да говори по-превъзбудено, че Марто е наредил пъзела. И аз слагам парчето и тръгвам. Обаче изобщо не си погледнах числата. А дори и да бях ги видял, най-вероятно щеше да е на фотофиниш финалът“, разсъждава Добри. Казва, че е много щастлив, че именно Мартин спечели шестия сезон на Игрите. „Щастлив съм, че Марто успя да вземе първото място, а не някой друг. В осмицата всички бяха против нас, не че ние бяхме цялата игра против всички. Но успяхме да ги преборим и един от нас да спечели, а именно Марто“. Двамата доста си паснаха, а в крайна сметка и други играчи стигнаха до финалите благодарение на тях. „С Марто двамата доста си паснахме. Но дължим това и на много играчи, които играха с нас. Малвина например. Казахме си, че ще играем заедно и от първия до последния момент не сме я предали. Аз на този съвет, ако знаех, че Стан ще си купи глас, щях да купя 2-3-4 гласа, колкото са необходими, за да спася нея. Имаше и други хора, които не си държаха на думата. Аз не обичам такива неща. Всеки, който искаше да играе с нас, не беше готов на 100%. А ние с Марто гледахме в една посока. Светът в „Игри на волята“ е малък. Успяваш почти всичко да разбереш. Може би малко по-късно, отколкото ти се иска, но все пак успяваш да разбереш“.
Калистеника
Добри признава, че калистениката е дошла в неговия живот в труден за него момент и му е дала възможност да продължи напред. „В калистениката най-трудното е страхът. Той е 90%. Има много моменти, в които държиш лоста. В следващия момент го пускаш, правиш дадено завъртане и трябва отново да го хванеш. И има опасност да го хванеш с глава, с гръб, да паднеш на врат. Имал съм случки - точно преди състезание паднах на едно съчетание от 3 м по врат. На косъм бях да го счупя. Но благодарение на моя кинезитерапевт се възстанових в рамките на месец и успях да участвам. Не можах да направя това, което искам, но ми беше един урок да не подценявам страха“. Участникът от Игрите признава, че в момента в България се случва много голямо нещо.
„Сега се случва едно много хубаво нещо – Световното първенство по калистеника ще се състои в България. Едно голямо стъпало за нашата държава конкретно за този спорт. Има много дисциплини. Главните са фрийстайл и базови дисциплини. В София има място за развитие за този спорт, защото има зала. Докато в другите градове няма, както в Казанлък, и там по-трудно се изграждаш като спортист. Най-добрите спортисти са именно българи – Дани Христов и Виктор Каменов. Дани, мисля, че в последните 3-4 години няма загуба на нито едно състезание. Той е претърпял животозастрашаваща операция на врата, в която е бил на косъм да загуби живота си, всички са му казвали да спре, но той не се е отказал“.
„Тренирах баскетбол, отборен спорт. Той носи със себе си и доста лоши моменти, бих казал аз. Тренираш, играеш, мъчиш се, бориш се, за да спечелиш, но някой е решил, че предната вечер ще ходи на дискотека и идва на мача, не се представя добре. Заради един човек в отбора губи целият отбор и после целият отбор е наказан от треньора. Трябва да влачиш хора след себе си, както е в Игрите“, споделя Добри. Той признава, че не е успял да се пребори с тези емоции и е излязъл от света на баскета.
„Не успях с емоциите и излязох от баскетбола, което беше голяма грешка за мен, и реално тръгнах по лош път без спорт, цели и посока. Имах зависимост към трева. В това намирах утеха, че не правя нищо с живота си и ме караше да получавам допамин. Тогава не съм знаел какво е това. Това продължи една година. Чрез приятели намерих пътя в калистениката. Трудно беше в началото. Беше ме срам, бях около 47 кг. Минах дълъг път. Като малък съм тренирал 4 г. футбол, но или седях на скамейката, или тичах на терена без много да зная. И разбрах, че просто този спорт не е за мен и започнах с лека атлетика – висок скок, скок дължина и 100 м бягане. Не беше моят спорт“.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
