Футболист номер 1 на България за 2014 г. Владислав Стоянов е видял всичко не само в най-великата игра, но и в живота. Въпреки това той успя да се справи с демоните на хaзaрта, да намери нова жена на сърцето си и да започне отначало. Обаче не в България, а в Австрия. „Кошмарът на Роналдо“, хванал две дузпи на легендата – една на клубно и една на национално ниво, даде интервю специално за подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“. В него той говори за своя нов живот и клубния си тим Ибзиц от долните нива на австрийския футбол, за дните в Лудогорец, за случващото се в ЦСКА и националния отбор, както и за титлата на Левски.
- Владо, наскоро навърши 39 години. Честит рожден ден на патерица?
- Не е много за хвалба тази възраст, ама мерси (смее се).
- На такъв ден човек обикновено си прави равносметка. Ти направи ли си?
- Сега точно на рождения ден май не съм правил, но по принцип правя. Но равносметката от рождения ми ден е, че имам много приятели и хора, на които мога да разчитам.
- А какъв е в момента Владислав Стоянов?
- Живее в Австрия, работи в „Billa” и рита в аматьорските лиги. Успехът е с мен, защото моят отбор влезе от седма в шеста дивизия. Сега работно се прибрах в България за няколко дни, тъй като има нови проекти, с които се занимавам. Започваме инициатива с Министерството на спорта, заедно с хората от „Висока топка“, който е за превенция на хaзaртната зaвисимост под надслов „Цената на зaлога“. Затова се прибрах, аз ще съм лице на кампанията. Искаме да повлияем на младите, за да не тръгват по грешните ми стъпки, тъй като всички са запознати с моята история, надявам се да успеем да помогнем на младите, за да не залитат и да не допускат моите грешки. Бичът в днешна България може би е хaзaртната зaвисимост, която е голяма, и все по-млади хора се зарибяват по това нещо.
- Поздравявам те за това, че говориш открито по тази тема. Други хора не биха го направили...
- Това спира доста хора да говорят за това. Когато човек си направи равносметка и осъзнае, че има проблем, е по-добре да признае. Така може да си стъпи на краката и да тръгне по правия път.
- Каза, че където си ти, там е и успехът. Канилили са те български отбори да започнеш работа при тях. А търсили ли са те и да се върнеш в игра?
- Ако има треньор, който не ме натяга много, защото с моите колене... може (смее се). Не, моята песен вече е изпята. Поддържам си страстта в аматьорските дивизии. За треньорска професия не са ме търсили, но имам лиценз за треньор. От Септември София се свързаха с мен, преди да отида в Австрия, за работа в школата. Благодаря им за поканата. Сега живота ми е спокоен. Чувствам се добре. Това спокойствие ми липсваше през годините.
- Гледаш ли български футбол?
- Следя, разбира се. Българското първенство този сезон беше доста интересно, има и нов шампион. Виждаме, че и ЦСКА с новия собственик как се случват процесите при тях. Много ми е интересно какво ще се случи с „армейците“. Гледам и английското първенство, тъй като жена ми е фен на Манчестър Юнайтед. Следим и тази драма (смее се). Сякаш обаче се изгуби чарът във футбола, вече всичко е реклами и пари. В аматьорския футбол това се е запазило, чисто селското. След мач сядаме на по бира, смеем се, говорим си.
- Ти беше основна част от онзи много силен Лудогорец...
- Пак ще ме нахранят много хора, всеки си има мнение. Все върви мантрата, че Лудогорец е бил съдийски отбор. Няма как да го приема това нещо. Бил съм в този тим и знам каква ни е била конкуренцията. В дадени моменти е имало съдийска помощ, но ние футболистите не сме я искали и на нас не ни е харесвало. Бяхме изградили балансиран отбор. Сега Левски направиха подобен отбор. Ние като качества бяхме по-силни, но и те направиха сходен колектив с нашия. Да бях и със затворени очи, знаех хората пред мен какво ще направят. Това беше ключа към успеха.
- Как успяхте да направите такъв колектив?
- Имаше доста играчи с голямо его. Но повечето бяха добри момчета. Не може да се отрече и ролята на треньора Георги Дерменджиев, на Ангел Петричев, на Георги Караманджуков, които са помогнали за този процес – да се направи този колектив. Главно аз, Дяката, Моци и Марселиньо, бяхме хората, които държахме съблекалнята. Бяхме си ги разпределили по групички. Всеки правеше нещо – един се кара, друг успокоява. Те бяха много добри като хора и професионалисти.
- А кой ви приземяваше на земята след толкова много успехи?
- Ние сами си се сваляхме на земята. Ако някой нещо си повярва, другите му казваха: „Хайде по тихо!“. Или пък идваше някой голям отбор и ни приземяваше. Арсенал, например, ни вкара 6 гола. Така бързичко се приземяваш.
- Много пъти са те питали за Кристиано Роналдо и дузпите. Как запазваш концентрация в този момент?
- Колкото и клиширано да звучи, когато изляза на терена, не мисля, че това е Кристиано Роналдо. Извън терена може да си кажа, че това е най-добрият футболист в света, но по време на мача не ги деля на имена. За мен той е противник, срещу когото трябва да си свърша работата. Да спася положенията и съответно дузпите. Когато обаче играеш с отбор като Реал Мадрид, например, ментално си подготвен на по-високо ниво.
- Кой ти е най-приятният спомен от Шампионската лига?
- Мачът в София с Реал Мадрид. Успяхме да докараме такъв гранд в България. Стадионът беше пълен, не се заблуждавам, че хората бяха дошли да гледат Лудогорец - бяха дошли за Реал Мадрид. Но заради играта, която показахме, целият стадион започна да подкрепя Лудогорец. Направо настръхвам като се сещам. Целият стадион беше настроен срещу Реал Мадрид и ги освиркваха. Това нещо не го очаквах, дори от хора с фланелки на испанския гранд.
- Ти си бил капитан на няколко отбора. Каква отговорност е това?
- Лентата както тежи, така и не тежи, ако си го направиш правилно. Голяма отговорност е да си капитан. Ти си човекът, който трябва да сплоти този отбор. Ти си този, който при някакъв проблем, да отидеш и да поговориш със замесените страни. Ако има напрежение между треньор и ръководство, пак трябва да се намесиш. Има доста хора, на които лентата им е само да се снимат преди мача. А след това ги няма нито на терена, нито в съблекалнята. Не можеш да ги намериш и с ГДБОП. Лентата е голяма отговорност. Мен и в Молдова ме бяха избрали за капитан, в Лудогорец бях втори-трети капитан, в националния също. Това не е ставало с избор от играчите, а от само себе си. Винаги съм бил сред водещите играчи и съм заставал с лицето си. Трудно е това и не е за всеки.
- Виждаш ли в момента лидер в националния отбор?
- Честно казано ми е трудно да кажа. Едно е да гледам по телевизията, друго да съм в съблекалнята. Естествено, Кирчо Десподов от доста години е водещ футболисти не само в националния тим, но и в отборите, в които играе. За мен лично той порасна и вече знае, че лентата не е само за красота, а се изискват доста повече неща. Той влиза в тази роля. Дано и други момчета успеят да станат лидери, защото националния тим им нужда от такива.
- Преминал си през една много тежка контузия. Как успя да се завърнеш на терена след нея?
- Докторът в Барселона, след усложненията, когато ме видя, ми каза, че целта е да ми спаси крака и евентуално да мога да ходя. Той е номер 1 в Европа, а навярно и света, като специалист. За футбол да забравя. Още от първия момент му казах, че ще играя пак. С мен бяха Лъчо Танев и Мартин Петров. Марто дори ми вика: „Ти осъзнаваш ли какво ти се говори“. Казах му, че не съм в шок и осъзнавам какво се случва. Много хора биха се сринали. Аз от първия ден в главата си бях набил, че пак ще играя. Дори да ми се прокрадне малката идея, че мога да приключа или някой ми го каже, директно този човек съм го махал настрани и съм си избивал тази мисъл от главата. Бях сигурен, че ще се върна с усмивка. По едно време в Барселона бях като психоаналитик. Аз с толкова сериозни операции, а да дойде някой с минискусче и да е посърнал... Все ме караха да отида и говоря с подобни играчи. Бях усмихнат, весел и заради това го преодолях. Докторът ми вика, че от 1000 човека с моята контузия, нито един нямаше да играе отново. Но моят характер и позитивизъм, са помогнали да се оправя.
- Ако днес срещнеш 18-годишния Владислав Стоянов, какво ще му кажеш?
- Ще му кажа да си набляга повече парцалите във футбола. А да не се занимава с глупости извън терена. Това със сигурност. Не е тайна, че не съм бил голям режимлия. Щях да си кажа да спазвам повече режим и да обръщам повече внимание на футбола.
- На финала на нашия разговор: Щастлив човек ли е Владислав Стоянов?
- Определено, да. Всеки човек си има добри периоди, всеки човек си има спадове. Не съжалявам за нищо, видял съм 2 и 200, а ще видя още много. Но на този етап от живота си срещнах прекрасен човек, съпругата ми. Съдбата ми върна за лошите неща, като ми даде нея. Изключително съм щастлив, дано и занапред бъде така.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
