Щ ангист и тенисистка вече повече от 20 години доста успешно са заменили спорта със земеделието и отглеждат вкусни дини и пъпеши, а от няколко години вече и череши в свищовското село Българско Сливово. Тодор Маринчев е бивш щангист, когото ранна контузия изважда от спорта. Съпругата му Елиз е бивша шампионка по тенис на маса, а днес ръководи детки тенис клуб в Полски Тръмбеш. Около 2005-2006 г. Тодор, който е агроном по образование и професия, решава да започне да се занимава с отглеждането на дини. И опитът му излиза повече от успешен. Днес две десетилетия по-късно семейството отглежда 80 дка с дини и пъпеши. И село твърдят, че в региона на Свищов тяхната продукция е най-търсената, защото е най-качествена и вкусна. Дините, които те отглеждат са от разични сортове – “Кримсън“, „Ашаран“, „Романза“. От самото начало семейството категорично е решило да не се занимава с прекупвачи, които ще искат да изкупят плодовете на труда им за жълти стотинки. И затова сами продават дините и пъпешите си не само в Свищов и района, но и на фермерските пазари, които се организират в близките градове, един от които е този във Велико Търново. А това не е никак лесно, тъй като при добра година продукцията им може да надхвърли и 500 тона.
Промоция
Тази година производителите предлагат и промоция – при купуване на над 100 кг. дини специална по-ниска преференциална цена. За това, че славата на „дините на Тошко“ се носи далеч извън района на Свищов говори и фактът, че няколко пъти на семейството се е налагало да изпращат дини и зад граница в чужбина, като в Брюксел например. Причините за добрата реколка са комплексни, като сред тях са добра и мека зима пролет с достатъчно нормални валежи и нормални, а не екстремни летни температури и горещини. Тодор и Елиз споделят, че в основата на успеха им стои много труд и постоянство, който продължава почти през цялата година – от засаждането на семките в края на март до края на август, когато се приключва с прибирането и продажбата на реколтата. Освен Тодор и Елиза в работата активно се включват и синът Емил и дъщерята Селен, които впрочем също са тенисисти, и племенникът им, който пък е джудист. А в най-натоварените дни се налага да се наемат и сезонни работници, които да помагат.
Дини
Сладост
Всички от семейството са категорични, че техните дини и пъпеши са най-сладки и че който веднъж хапне от тях няма да поиска да опита други. „Една от грешките, която се допуска обикновено от хората, които отглеждат дини е, че те ги преполиват. И така те ставата водни, но за сметка на сладостта и вкуса. Нашите дини не се поливат изобщо и това запазва сладостта им. Другото, което хората трябва да знаят е, че когато динята е със изсъхнала опашка това изобщо не означава, че те са узрели и сладки, както мнозина твърдят. Изсъхналата опашка означава само, че динята е била откъсната отдавна. „Ние берем дините в деня, когато ще ги продаваме и затова те винаги са със зелени опашки“, обяснява Елиз. А на въпроса как се познава коя диня е узряла, тя отговаря лаконично и с усмивка: „Само като се разреже, иначе няма как да се разбере.“ Уверени в качеството на своята продукция преди няколко години Тодор и Елиз регистрират и собствен търговски бранд „Дините на Тошко“. И този бранд гаратира на клиентите винаги добра стока. „Ние не можем да си позволим компромис с качеството и с доброто име, което с толкова труд сме си извоювали“, категорични са и двамата. Звучи невероятно, но оказва се, че между спорта и отглеждането на зеленчуци има доста общи неща. Едно от тях е, че и за едното и за другото се изискват постоянство, много труд и упоритост. На въпроса кое се отглежда по-лесно – сладка диня и пъпеш или шампион по тенис треньорката Елиз отговаря така: „Резултатът при дините и пъпешите се вижда след няколко месеца. А за да
Елините купуват само гръцки плодове
От няколко години освен дините и пъпешите семейството отглежда и 30 дка череши като тази година те за пръв път ще плододават. Идеята за черешовата градина е на сина Емил, който също вече има завършено агрономическо образование и е твърдо решен да наследи и продължи агрозаниманията на родителите си.
По отношение на развитието на земеделието и отношението на държавата към аграрния сектор Елиз Караманлиева признава, че все още има какво да се желае и какво да се прави от страна на държавата и управляващите. „У нас трябва да има някакви мерки, с които да се насърчава и подпомага родното производство за да не е залят пазарът ни с плодове и зеленчуци внос от чужди държави. Да вземем една Гърция например. Там също има внос, но никой там не купува български дини, а само гръцки. Трябва да се помисли сериозно и за протекции над родното производство, за да успее то да се наложи на нашия вътрешен пазар. Естествено е, че всеки у нас би предпочел родното производство пред вноса отвън”, убедена е Елиза Караманлиева.
Иван Първанов
