0

 

- Доц. Стаевска, през есента  цъфти амброзията. Плевелът е един от новите и най-мощни алергени за страната. Очаквате ли увеличаване на оплакванията?  
- В момента цъфтят плевелите. Голяма част от българите са сенсибилизирани към амброзия и пелин и алергичният риск  е висок.  Независимо от сушата и високите температури, силно алергизиращите видове ще продължат да цъфтят, според поленовия календар за страната ни. Той отчита още, че амброзията ще достигне своя максимум в количествата отделян полен. Това ще доведе до засилване на оплакванията при пациенти с алергия към пелин и амброзия. От началото на септември температурите бяха високи, а дъждът – малко. Това ще попречи на житните треви да се развиват повторно. Така че на практика няма  риск от алергии от дървета и житни.  
 - Градският човек ли е по-алергичен или хората, които живеят на село, и  защо?
-  Определено градският човек е по-алергичен. На първо място заради съвременния начин на живот – повече хигиена, по-ограничен досег със сапрофитни бактерии, малко време, прекарано на слънце, ниско ниво на вит. Д, и намалена физическа активност. Една от теориите обяснява, че откъсването на съвременния човек от земята и от микроорганизмите, които се развиват в почвата, е причина за нарастване броя алергични хора в градовете. Така нареченият микробион – бактериите, които носим и, които са се формирали в резултат на хилядолетното развитие на човечеството и контактите с животни, растения, „учат” имунната система да се справя. През последното столетие тази връзка със земята и природата е скъсана. Хората живея сред бетон и асфалт. Имунната ни система обаче не може да се приспособи. И колкото по-голяма е промяната на микробиона, толкова по-агресивна е тази непоносимост и свръхреакции - с други думи всички изяви на алергията.  


- Защо децата още от 4-5 години реагират на полени от околната среда и кои са най-честите причинители на алергии в тази възраст?
- Тази болестна свърхчувствителност се развива постепенно. Всеки сезон децата са изложени на въздействието на полените и постепенно се сенсибилизират. Когато зад гърба си  имат 2-3 сезона, през които треви, дървета, храсти цъфтят,  това е достатъчно да изявят алергия.  Най -често тя е под формата на сенна хрема. Преди това времето не е достатъчно. След 3- годишна  възраст децата вече могат да демонстрират алергия. И тя най-често е към домашни микрокърлежи в праха, тревни полени, по-рядко към брезови полени и плевели.
- Може ли дете, което въобще не проявява хранителни алергии, да се окаже силно чувствително към домашен прах или домашни любимци?
- Домашен прах винаги има, а ако в къщата живеят още котка, куче, рибка, има риск от алергизиране. Не е задължително едно дете да има хранителна алергия, за да развие алергия към респираторни алергени. Ако обаче има хранителна алергия, рискът да се алергизира  и към тях е по-висок.  
 - При необичайно силна реакция при ухапване от комар може ли да се подозира алергия и към други жилещи, примерно оса?
- Някои хора реагират по-бурно на  субстанции в слюнката на комара, но това не значи, че ще развият алергия към други  жилещи насекоми. Алергията към тях се развива след многократни ужилвания, както е например това се случва с пчеларите.
-  Ако и двамата родители носят по някаква алергия – например таткото – към полени, а майката да е с атопичен дерматит, вероятността детето да е алергично е висока. Ако живеят в град и в апартамент как може да направят средата по-благоприятна  за отглеждане на детето – без килим, пердета, без библиотека, пълна с книги, в спалнята... И доколко това ще помогне?
- Атопията - склонността за развиеш алергия, е наследствена. Така че рискът за децата на алергични родители е висок. Най-добре е малчуганите да се отглеждат на село във ферма. А ако не може да живеят там, добрият вариант е родителите да купят  къща в града. Мерките за намаляване нивото на домашния прах не са показали намаляване вероятността за развитие на астма. Така не носи особена полза да се лишим от библиотеката, например. Ако не искаме да се разделим с котката, някои проучваният сочат, че е по-добре да вземем две или повече. Дори ако има повече животни и от там и повече  алергени, вероятността за алергизиране намалява. Това може да има нещо общо с микробите, с които влизаме в контакт.