Болниците са натрупали дългове за около 530 млн. лева. От тях 190 млн. лева са пророчени, съобщи подуправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Димитър Петров.
Според него причините за задълженията, някои от които са от години, са различни, но в не малка част за тях лошото управление.
Концентрацията на някои недофинансирани пътеки, примерно в педиатрични болници, общо взето би оправдало трупането на големи дългове, но болници, които са големи, многопрофилни и имат добре остойностени дейности, при тях причините са комплексни, каза д-р Петров. Не е работа на Касата да се занимава с дълговете на болниците, тя плаща за извършена дейност. Според него частните болници се управляват по-добре от държавните. „Там, освен добрият мениджмънт, има доста платени допълнителни услуги от типа на допълнителни изследвания и т.н. Те привличат и повече "кешови" пациенти. Част от тях привличат и чужденци, балансират по някакъв начин“, посочи Петров.
Решаването на проблема с липсата на пари в системата или увеличаване на здравните вноски или заделяне на по-голям процент от БВП за здравеопазване, заяви междувременно през БНР управителят на касата д-р Глинка Комитов.
С Българския лекарски съюз подписахме национален рамков договор, в който се споразумяхме сумата за болнична медицинска помощ в размер на 1 млрд. 613 млн. 555 хил., която като бъде разпределена на 12 месеца се оказва средно по 137 млн. 200 хил. лв. на месец, изчисли д-р Комитов.
Според него ръководството на НЗОК се стремяло винаги да се съобразява със закона за публичните финанси, закона за бюджета, този за здравното осигуряване и Националния рамков договор
Той поясни, че от тези 137 млн. 200 хил. лв. месечно се заделят 3 на сто. Това се прави, тъй като в НРД е договорено, че лечебните заведения могат да надхвърлят определените им стойности, като разходи, до 3 процента.
Д-р Комитов припомни, че че има дейности, като онкология, раждания и хемодиализа, за които лимити няма.
Монитор
