З а заболяване, причинено от неизвестен към онзи момент вирус, наречен малко по-късно SARS-CoV-2, беше съобщено в края на 2019 г. в гр. Ухан, Китай. Геномът му беше разчетен в началото на януари 2020 г. Първите случаи у нас бяха регистрирани на 8 март 2020 г. На 11 март 2020 г. СЗО обяви пандемията COVID-19, която не просто влезе в живота ни, а изцяло го преобърна. Към 6 март 2022 г. в световен мащаб са регистрирани повече от 446 милиона потвърдени инфекции и над 6 милиона смъртни случая.
За заболяване, причинено от неизвестен към онзи момент вирус, наречен малко по-късно SARS-CoV-2, беше съобщено в края на 2019 г. в гр. Ухан, Китай. Геномът му беше разчетен в началото на януари 2020 г. Първите случаи у нас бяха регистрирани на 8 март 2020 г. На 11 март 2020 г. СЗО обяви пандемията COVID-19, която не просто влезе в живота ни, а изцяло го преобърна. Към 6 март 2022 г. в световен мащаб са регистрирани повече от 446 милиона потвърдени инфекции и над 6 милиона смъртни случая.
За две години преминахме през няколко вълни, срещнахме се с различни варианти на вируса, стискахме палци на учените да намерят изход от кризата, за пореден път осъзнахме колко важна и благородна е работата на медицинските специалисти, уверихме се в силата на човешкия дух. Разбрахме много, но далеч не всичко за вируса и болестта. И всеки отговор отвори вратата към нови въпроси.
Първият от тях е свързан с произхода на SARS-CoV-2. Не става дума за конспиративни теории, а за разкриване на факторите, благоприятствали появата на три нови и патогенни за човека коронавируси от началото на 21 век.
Първият – SARS-CoV-1, изчезна по-малко от две години
след идентифицирането му. Успя да влезе в около 30 държави, да достигне до над 8000 души, причинявайки смъртта на 9.6% от тях. Беше спрян с наложената карантина и предприетите ограничителни мерки, но за изчезването му допринесоха и индивидуалните особености на самия вирус – недобрата приспособеност за предаване от човек на човека, както и това, че заразените боледуваха сериозно (при SARS-CoV-2 част от инфектираните са с леки симптоми или асимптомни и това улеснява разпространението му). MERS-CoV се среща в страните от Близкия изток, основно в Саудитска Арабия. Броят на регистрираните случаи от лятото на 2012 г. до края на 2021 г. е 2583, а смъртността около 35%. Ако нещо се е случило три пъти, шансът да има и четвърти никак не е малък.
Новите коронавируси идват основно от света на прилепите
Преди да ви дойде някоя недобра идея по отношение на тези абсолютно невинни животни, бързам да припомня, че те са едни от най-важните обитатели на Земята и без тях животът едва ли е възможен. Достатъчно е да споменем ролята им в борбата с вредителите при растенията и за опрашването, за възстановяването на обезлесените гори. Важно е да разберем какво се случва при тях в реално време и кои са (корона)вирусните, които може да ни атакуват; да осъзнаем, че не сме единствените жители на планетата и да престанем да извиваме ръцете на природата и агресивно да навлизаме в личното й пространство. На дневен план излиза нуждата от панкоронавирусни ваксини и лекарства.
Еволюцията на SARS-CoV-2 заслужава специално внимание, особено възникването на варианта Омикрон. Причината е, че той е доста по-различен от останалите. Не е задължително развитието на SARS-CoV-2 да протича по права линия. По-скоро нека си представим изходния вариант от Ухан в центъра на сфера, а следващите варианти може да вървят в различни посоки. Портфолиото на Омикрон включва повече от 50 мутации, а ние все още нямаме категоричен отговор на въпроса откъде е дошъл той. Изненадата е породена от това, че SARS-CoV-2 притежава „редактираща“ система, поради което се променя със скорост от 2 мутации на месец (по-ниска от тази на грипния вирус и ХИВ). Възможно ли е поне част от мутациите да са възникнали в животинския свят; изиграла ли е роля т.нар. рекомбинация – изключително рядко събитие, при което два различни коронавируси, инфектирали една и съща клетка, са в състояние да обменят генетична информация; какво е значението на хроничните инфекции със SARS-CoV-2 при хора със силно потисната имунна система? А разликата между подвариантите ВА1 и ВА2 е по-голяма, отколкото между първоначалния вариант от град Ухан и варианта Алфа.
Интерес представлява и индивидуалната чувствителност на хората към SARS-CoV-2. Наред с добре известните ни фактори, създаващи условия за усложнено протичане на болестта (напреднала възраст, затлъстяване, сърдечно съдови и белодробни заболявания, имунни дефицити, диабет и др.) вече знаем, че има гени, които са свързани с тежестта на COVID. Все още не разполагаме с генетичен маркер,
с който да разпознаем уязвимите индивиди
Не е изключено и обратното – някои от нас да са недосегаеми за инфекция със SARS-CoV-2. Отговорът на въпроса защо това е така може да ни насочи към нови стратегии за профилактика и лечение на COVID-19.
Продължителен COVID се наблюдава при до 80% от инфектираните, без значение каква е била тежестта на заболяването. Описани са повече от 200 продължаващи, възвръщащи се или новопоявяващи се симптоми, в САЩ го включиха в списъка на уврежданията през юли 2021 г. Причините за появата му са неясни, не е изключено вирусът да се задържа за по-дълъг период в някои тъкани / органи (SARS-CoV-2 може да инфектира над 100 вида клетки в човешкия организъм), способен е да предизвика автоимунна реакция, която да продължи да „работи“ и след изчистването му. При хора, заразени със SARS-CoV-2 след като са били ваксинирани, вероятността от продължителен COVID-19 намалява с 50%.
COVID-19 оказа влияние на здравеопазването в целия свят и последиците далеч надхвърлят смъртта и болестите, причинени от самия вирус. В повече от половината страни са забавени диагностиката и терапията на раковите заболявания, милиони жители на планетата не са имали достъп до лечение на туберкулоза и ХИВ.
Според доклад на СЗО през първата година на пандемията глобалното разпространение на тревожност и депресия се е увеличило с 25%. COVID-19 се отрази на разпространението на редица респираторни вируси и все още не знаем дали и какви трусове ще предизвика пришълецът SARS-CoV-2 в света на останалите патогенни агенти. Най-големият му конкурент – грипният вирус, сякаш се “скри“, но не е изчезнал. Предстои да разберем как ще повлияе конкуренцията между новия SARS-CoV-2 и „старите“ вируси върху тяхната еволюция.
На 1 март 2022 г. СЗО съобщи, че в световен мащаб през седмицата от 21 до 27 февруари 2022 г. броят на новите случаи на COVID-19 и смъртните случаи продължава да намалява, съответно с 16% и 10%, в сравнение с предходната седмица.
Увеличение на случаите (с 22%) е регистрирано само в един регион
– Западно Тихоокеанския. В света са поставени почти 11 милиарда дози ваксина - 56% от населението на планетата е ваксинирано, но едва 9% от жителите на страните с ниски доходи. Огромен брой хора са се срещали с вируса. Въпреки това, СЗО предупреждава, че е твърде рано да обявим победа над COVID-19. Вирусът продължава да се разпространява, поради което рискът за поява на нов и по-добре приспособен към бягство от имунния ни отговор вариант все още е напълно реален. Това не е повод за паника, а призив за предпазливост – към отделните хора и правителствата, за да защитим себе си и останалите.
С натрупаните знания и опит, със средствата, с които разполагаме (ваксини и лекарства, върху чието създаване и усъвършенстване продължава активно да се работи), ние сме в състояние да продължим напред. С разум и съпричастност.
Монитор
