Онкохирургът д-р Ваня Митова: Имплантите в гърдите могат да предизвикат заболяване

-Д-р Митова, в последните години все повече се говори за негативните ефекти върху организма при жените с поставени импланти. Малко обаче се коментира за темата за т.нар. Breast Implant Illness (синдром на болестта на гръдните импланти). Какво всъщност означава термина Breast Implant Illness?

-Breast Implant Illness, или BII, е термин, който описва група от системни симптоми, които някои жени с гръдни импланти се свързват с тяхното наличие. Говорим за оплаквания като постоянна умора, болки в мускулите и ставите, проблеми със съня, затруднена концентрация, тежко главоболие, усещане за „мозъчна мъгла“ и други неспецифични оплаквания.  

Важно е да уточня, че това не е едно конкретно заболяване, за което да имаме един диагностичен тест и мигновено да можем да поставим диагнозата. Тези симптоми наистина са свързани и с много други състояния и затова темата е по-сложна и изисква много внимателен подход. 

-Кои са най-честите симптоми и кога жените трябва да започнат да се притесняват? 

-Според последните големи мета-анализи, най-често жените съобщават за умора, която се среща при около 58% от пациентките. Следващите най-чести симптоми са болките в ставите – около 51%, и мускулните болки – около 44%. Но тежкото главоболие и затруднената концентрация също са сред често срещаните симптоми.Това е важно, защото показва, че оплакванията не са ограничени само локално в областта на гърдите. При част от жените те са много разнообразни и могат да засегнат сериозно качеството на живот на тези дами. Трудността идва именно от това, че всички тези симптоми могат да се срещат и при много други състояния и заболявания.

-Кога обикновено започват симптомите при тези жени, д-р Митова? 

-Симптомите при повечето жени средно се появяват около шест години след поставянето на имплантите. Това обаче е средния интервал и съвсем не означава, че съществува точно определен момент, за който за следим. 

При някои жени симптомите могат да се появят много по-рано - още през първата година след поставяне на имплантите, а при други – много по-късно. Има докладвани случаи дори след 12-тата година. 
Именно тази голяма индивидуална вариабилност е другата най-често срещана причина състоянието да бъде трудно за разпознаване. 

-Д-р Митова, как всъщност имплантите причиняват това състояние, ясна ли е причинно-следствената връзка?

– Към момента няма един-единствен описан механизъм, а по-скоро се касае за комбинация от фактори, които водят до това състояние. Като начало трябва да отбележим, че всеки имплант е чуждо тяло и организмът естествено реагира на него, образувайки фиброзна капсула около импланта. Това е нормална реакция. При някои пациентки обаче може да има по-изразена или продължителна възпалителна реакция, която да води до системни промени. 

Обсъжда се участието на имунната система, определени възпалителни молекули, а също и на възможна микробна колонизация или наличието на биофилм, както и индивидуална предразположеност към автоимунни процеси. Затова аз бих говорила по-скоро за мултифакторен модел, а не за една конкретна причина. 

-Споменахте автоимунни процеси. Има ли доказателства за връзка между имплантите и автоимунните заболявания? 

-Това е една от най-чувствителните теми. В литературата се докладва, че около 24% от пациентките имат положителен ANA тест – това са антитела, които могат да се срещат при автоимунни заболявания. Като цяло това е интересна находка, но положителният ANA тест сам по себе си не означава, че човек има автоимунно заболяване. Той може да бъде положителен и при хора без такова заболяване. 

Затова бих казала, че данните подкрепят хипотезата за възможно участие на имунната система, но не доказват, че гръдните импланти причиняват генерално различни автоимунни заболявания. 

-А има ли значение вида на импланта за развитието на този синдром? 

-Това е един от най-често задаваните въпроси. За разлика от т.нар. имплант-асоцииран лимфом, което е злокачествено заболяване, причинено от текстурирани импланти, при breast implant illness различните характеристики на импланта – материал, повърхност, форма и др., нямат значение. На този етап научните данни показват, че breast implant illness може да се появи при всички импланти и не позволяват да посочим един конкретен компонент като единствен причинител. 

-Д-р Митова, споменахте имплант-асоцииран лимфом, което е злокачествено заболяване, причинено от импланти. Може ли да разясните малко повече по тази тема? 

-Имплант-асоциираният лимфом действително е злокачествено заболяване, което обаче не е рак на гърдата. Той се класифицира като определен вид Неходжкинов лимфом, което на практика е злокачествено заболяване на имунната система. Този тип лимфом най-често се диагностицира при жени, които имат поставени т.нар. текстурирани импланти, т.е. такива, които не са гладки. За щастие през последните години за него говорим по-често и клинично започна да се мисли по-сериозно.  

Проблемът при заболяването е сходен с Breast Implant Illness (синдрома на болестта на гръдните импланти), защото поради трудното му разпознаване и дори пропускане понякога може да се разпространи в цялото тяло. При имплант-асоциирания лимфом обаче освен значително нарушаване на качеството на живот на пациентите, може да се достигне до фатален изход за жената, особено ако не се лекува своевременно. Естествено си остава и проблемът, че няма точна статистика за броя на заболелите от тази болест, защото често заболяването остава неразпознато, а първопричината неизвестна. 

При имплант-асоциирания лимфом имаме и по-различни симптоми от тези при синдрома на болестта на гръдните импланти. Най-честите симптоми включват уголемяване на гърдите или гърдата, болка, асиметрия, „бучка“ в съответната гърда или подмишница и/или кожен обрив. Може да има също втвърдяване на гърдата и много често отчитаме събиране на течност около самия имплант. Обикновено симптомите се развиват най-малко една година след поставяне на импланта и средно след 8-ата година. Независимо от давността на поставяне обаче всяка пациентка, която изпитва тези или други симптоми, трябва да посети специалист. 

-Какво е Вашето наблюдение – злоупотребява ли се с поставянето на импланти? 

-Има случаи, когато имплантът е изключително нужен и по никакъв начин не бих се обявила против тях. Такива са редица случаи при рак на гърдата. Импланти се използват още и с естетична цел при асиметрия на двете гърди, при амазия на гърда (когато липса млечна жлеза, а има мамило-ареоларен комплекс) и др. Все по-често обаче се натъквам в практика си и на жени с рак на гърдата, при които се спекулира и се предлага поставяне на импланти без на практика да има необходимост от премахване и на двете гърди с поставяне на импланти. От своя страна пациентките, водени от страха за връщане на заболяване, се подлагат на такива интервенции, мислейки си, че това ще ги предпази на 100%. Всъщност такава гаранция няма как да се даде, а в световен мащаб този тип операции се извършват при стриктни индикации, а не под натиск. Затова бих посъветвала всяка жена да обмисли добре решението си, позовавайки се на медицинските аргументи, които би чула от специалистите, а не на пазарната икономика. 

-Споделете какво се случва, ако имплантите бъдат премахнати, това ли е лечението и на двете заболявания? 

-Всъщност около 82% от жените със синдрома на болестта на гръдните импланти съобщават за подобрение в общото състояние и симптомите след отстраняване на имплантите. В този смисъл именно експлантацията на имплантите може да се приеме като правилното лечение, но понякога не е единствено. 

Ето защо трябва да бъдем внимателни, ако една жена се чувства по-добре след отстраняването на имплантите. Това показва връзка между двете събития, но само по себе си не доказва, че имплантът е бил единствената причина за симптомите.  

При имплант-асоциирания лимфом, въпреки че заболяването е злокачествено, също имаме възможности за лечение. Пациентката обаче трябва да премине през няколко задължителни стъпки. Когато една жена е диагностицирана с имплант-асоцииран лимфом, е необходимо извършване на PET/CT, за да се установи колко разпространено е заболяването в цялото тяло, т.е. да се извърши т.нар. стадиране. При пациенти със засягане само около импланта може да се извърши операция за отстраняване на гръдния имплант, но задължително заедно с капсулата. Освен това е трябва да се извърши биопсия и на лимфен/лимфни възли в подмишничната ямка, независимо дали се извършва посредством игла, или чрез отстраняване на лимфен възел. Понякога могат да се наложат и допълнителни кръвни тестове и дори биопсия на костен мозък. При пациенти пък в напреднал стадий може да се наложи и по-нататъшно лечение с химиотерапия, лъчетерапия и/или терапия с трансплантация на стволови клетки. Продължава да бъде дискутабилен въпросът дали след премахване на този имплант да се поставя друг, кога да се постави и какъв вид да бъде. 

Като цяло бих заключила, че при всеки пациент решението за лечение трябва да бъде строго индивидуализирано след оценка и задълбочен разговор между пациента и  лекуващия лекар. 

- Какво бихте казали на жена, която обмисля поставяне на импланти? 

– Бих ѝ казала да взема решение след като знае както ползите, така и потенциалните рискове на процедурата, без страх, но и без влияние на социални мрежи или отделни хора. Важно е всяка жена да разбере, че имплантът не е устройство, което поставяме веднъж и никога повече не мислим за него. Необходимо е проследяване и внимание към евентуални промени или симптоми. Но също така не бих искала жените да живеят в постоянен страх от имплантите. 
Информираното решение е много по-важно от решението, основано на крайни твърдения като „имплантите са напълно безопасни“ или „имплантите са опасни за всички“. 

- Какво според Вас е най-важното послание към жените по тази тема? 

– Може би най-важното е: слушайте тялото си. Ако имате симптоми, потърсете причината. Не ги игнорирайте, но и не приемайте автоматично, че знаете причината за тях.А от медицинска гледна точка бих казала още нещо – трябва да слушаме пациентките и едновременно с това да бъдем честни с науката. Днес имаме все повече данни, че breast implant illness е реален клиничен феномен, който заслужава внимание и сериозни изследвания, а имплант-асоциирания лимфом е заболяване, което не трябва да пропускаме в клиничната си практика

Това е тя:

• Д-р Ваня Митова е онкохирург и началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“, София
• Един от малкото български специалисти с обучение по хирургия и онкопластична хирургия на гърда в Оксфорд, Кеймбридж и институт „Кюри“ в Париж
• Създател е на мултимодалното мобилно приложение BreastHelp за профилактика и проследяване на рак на гърдата - единственото в Европа, което обединява на едно място грижа и функционалности за здрави, вече диагностицирани пациенти и за лекари
• Има защитена докторска дисертация по онкология 

Милена Димитрова