Н ад 3800 български села нямат джипи. Същото важи и за 9 малки града в страната. В тях живеят над 800 000 души, или около 12% от населението. Това показва Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги. В над 2000 от населените места живеят едва под 100 души, а в други сто има над 1000 жители, които са оставени без достъп до първична медицинска помощ. Проблемът се задълбочава още повече при липсата на автобуси (виж карето). Както „Телеграф“ писа, транспорт няма в близо 600 населени места. Така единственото, на което могат да разчитат хората, е помощ от близки. В много от селата тази роля се поема от кметовете.
Задачи
Така например една от ежедневните и обичайни задачи на кмета на петричкото село Самуилово – Кирил Стоянов, е да се грижи за здравето на своите възрастни съселяни. От години почти всеки ден той получава поръчки от пенсионери да им купува различни лекарства от аптеките в град Петрич. „Често се редя с рецептурните книжки, за да им взема нужните хапчета. Не ми тежи това, а напротив - чувствам се полезен на хората. Особено през зимата не е добре болни и възрастни хора да излизат навън, за да не паднат, някои се губят. По този начин им пестя време и средства, за да не се разкарват те до града”, твърди кметът Кирил Стоянов. Управникът се отзовава и за други нужди на своите съселяни. Има самотни хора в селото, които нямат роднини. Като се разболеят, на помощ им се притичва кметът, който ги вози до болницата за прегледи, а понякога и за настаняване. След това ходи периодично, за да купува неща, които са необходими на болните.
Стимул
За да се стимулира разкриването на практики в отдалечени и труднодостъпни райони, здравната каса отпуска бонуси на лекарите, работещи в тях. Тези суми са определени в Националния рамков договор и варират според отдалечеността на практиката. Според оценката и анализа на Националната карта обаче наличните стимули не водят до значими резултати. Ето защо се предвиждат инвестиции както от държавата, така и по Плана за възстановяване и устойчивост. Те ще са за изграждане, обзавеждане и осигуряване на медицинска апаратура за амбулатории в извънболничната помощ. Заложено е и разработването на нови процедури за стимулиране, които включват изплащането на еднократна сума за разкриване на практика, определена сума, която да се дава на семейството на лекаря, разходи за наем и транспорт или ежемесечно предоставяне на средства за срок от 5 г. С приоритет за раздаването на стимули ще са населени места с над 100 души, както и такива, които са на повече от 30 км отдалеченост от друго населено място с разкрита практика или филиал на спешна помощ. Ще се взимат предвид и фактори като средната възраст на населението.
Анализ
Неравномерното разпределение на медицинските кадри засяга и цели области. По договор със здравната каса в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) работят 3950 лекари, които обслужват здравноосигурените лица. Средното за страната съотношение е 1711 души на един медик. В София, където са концентрирани най-много семейни медици, този показател е 1592 към 1. В Търговище обаче едно джипи обслужва 2922 пациенти, а в Кърджали – 2556. На трето място е Разград с 2506. По над 2100 души се падат и на лекарите в Хасково, Русе и Монтана. Най-разтоварен е графикът на белите престилки в Плевен и Варна. Там един лекар обслужва съответно 1195 и 1366 пациенти. В анализа обаче е отбелязано, че важен фактор за осигуреността играе възрастта на личните лекари. В момента средната възраст на джипитата е 58-59 години, а 25% от тях работят в пенсионна възраст.
В болниците: Имаме повече легла от нужното
Що се отнася до болничната помощ, там нещата са още по-различни в зависимост от населеното място. Лечебните заведения за болнична помощ у нас към края на 2021 г. са 319, от тях 115 са частни. Броят на многопрофилните болници е 112, а на специализираните – 60. Държавните психиатрични болници са 12. Толкова са и центровете за психично здраве. 7 са комплексните онкологични центрове (КОЦ), а 3 са центровете за кожно-венерически заболявания със стационар. Общият брой на леглата във всички тях е 54 491. С най-висока осигуреност с болнични легла на 1000 души население са в област Плевен. Там показателят е 11,2 при средно за страната 7,9 легла на хиляда души. На второ и трето място са Смолян и Пловдив с над 10 легла на 1000. Най-ниска пък е осигуреността в Перник. Жителите в областта разполагат само с 3,8 легла на хиляди пациенти. Сходна е ситуацията в Ямбол и Видин, където показателят е съответно 3,9 и 4,2. В същото време над половината от общия леглови фонд в болниците е концентриран в едва седем области, като 21,2% от леглата са в София. Анализът показва, че има свръхкапацитет, който не отговаря на реалните нужди на населението. От всички налични легла за цяла година са използвани 30 569, а над 20 000 са останали празни.
Липсата на автобуси задълбочава проблемите
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
В много малки села в Русенско, до които не се движи обществен транспорт, снабдяването с лекарства е истински проблем. От две години например няма автобуси до Кацелово, Широково, Пепелина, Острица и Каран Върбовка. Оттогава възрастните хора разчитат само на близки, които им носят предписаните илачи от аптеки в Русе или в близкия град Две могили. Все пак в Русенско има и добър пример. В село Писанец, в което живеят около 300 души, два пъти в седмицата – в четвъртък и събота, за няколко часа отваря дрогерия. От нея хората могат да си купят лекарства, за които не е необходима рецепта, а това за пенсионерите все пак е голямо улеснение. „Не можем да кажем, че в това отношение имаме проблемите на други малки села в България. От дрогерията хората могат да си купят много лекарства, а за предписаните по рецепта, ходят до Ветово и Цар Калоян, които са на 7 км и има редовен обществен транспорт“, каза пред „Телеграф“ кметицата на Писанец Виолета Неделчева.
Освен това Центърът за спешна медицинска помощ в Русе има пет филиала в областта, което позволява до пациента в най-отдалеченото място да се достигне най-много за 28 минути.
Поли Пантева
