П одходът към пациентите със сърдечно-съдови заболявания се променя значително през последните десетилетия. Днес възстановяването вече не се свързва с продължително ограничаване на движението, а с ранна, контролирана и индивидуално дозирана физическа активност, която подпомага връщането към нормален живот. Тук важна роля има кардиорехабилитацията – утвърдено направление в медицината, насочено към възстановяване на физическия капацитет и качеството на живот на пациентите след миокарден инфаркт, сърдечна операция, поставяне на стент или при хронични сърдечно-съдови заболявания.
Екип
„Кардиорехабилитацията има за цел да върне качеството на живот на пациента такова, каквото е било преди заболяването. Това е комплексен процес, който обединява кардиология, физикална медицина и рехабилитация. Включва специално разработени физически упражнения и индивидуално дозирани натоварвания, които се провеждат под лекарски контрол и под наблюдението на обучен медицински екип. По време на всяка тренировка се проследяват жизнените показатели на пациента - сърдечна честота, електрокардиограма, артериално налягане, дишане и реакцията на организма към физическото усилие“, обяснява кардиологът доц. д-р Красимира Христова.
Интересно е колко много се е променил подходът към пациентите с инфаркт през последните десетилетия. През 30-те години на миналия век човек, преживял инфаркт, е трябвало да остане на легло в продължение на шест седмици, без почти никакво движение. Двадесет години по-късно вече се е разрешавала кратка разходка от четири-пет минути, но едва месец след инцидента. Днес философията е напълно различна. Ранното раздвижване и структурираната кардиологична рехабилитация са неразделна част от лечението, защото те помагат на пациента по-бързо и по-безопасно да се върне към нормален живот.
В съвременната кардиология пациентите, преживели инфаркт, се изписват значително по-рано от болницата. Това е възможно благодарение на развитието на интервенционалната кардиология, която позволява бързо възстановяване на кръвотока и ограничаване на увреждането на сърдечния мускул. Но това обаче не означава, че лечението приключва с изписването. Напротив, точно тогава започва един от най-важните етапи от възстановяването.
Месеци
Кардиорехабилитацията преминава през няколко последователни етапа. Първият започва още в болницата, около леглото на пациента, когато постепенно се възстановява двигателната активност. Следващият период обхваща първите седмици след изписването и продължава до около три месеца. През това време рехабилитацията се провежда под медицинско наблюдение, с внимателно дозирани натоварвания, така че да се поддържат нормални стойности на артериалното налягане и сърдечната честота. Третият етап продължава още около шест месеца. Пациентът вече извършва по-голямата част от упражненията самостоятелно, но периодично посещава рехабилитационен център за контрол и адаптиране на програмата.
Четвъртият етап е дългосрочен. След като бъдат обучени как правилно да се натоварват, пациентите могат да поддържат активен начин на живот и да продължат упражненията самостоятелно като част от ежедневието си.
Следим сърдечната честота и кръвното
Подходът при кардиорехабилитацията винаги е строго персонализиран. Всеки пациент има различни заболявания, различен физически капацитет и различни цели, затова програмата се изготвя индивидуално.
В основата на всяка кардиорехабилитация стои проследяването на артериалното налягане и сърдечната честота по време на физическо натоварване. От една тренировка до следващата не трябва да има големи колебания в стойностите. Стремим се да избегнем хипертонични реакции и прекомерно натоварване. Пациентите се обучават да изпълняват част от упражненията и у дома, като сами проследяват кръвното налягане и пулса си. Идеалните стойности остават около 120/80 mmHg. По време на тренировъчния процес се стремим артериалното налягане да не надвишава 140/90 mmHg, а сърдечната честота в покой да бъде под 90 удара в минута.
Постепенното увеличаване на натоварването позволява организмът да се адаптира, а реакцията на сърдечно-съдовата система става все по-стабилна. В края на рехабилитационната програма целта е пациентът да може да понася максимално физическо натоварване при нормални жизнени показатели.
Правим кардиопулмонален стрес тест
В основата на много практики, включително йога, също стои дълбокото, контролирано дишане, което подобрява белодробната функция и кръвообращението. Затова дихателните упражнения са неразделна част от кардиологичната рехабилитация.
„При нашите пациенти извършваме и кардиопулмонален стрес тест. Това изследване не включва само ЕКГ мониториране и измерване на артериалното налягане. По време на натоварването проследяваме кислородната сатурация, както и количеството кислород и въглероден диоксид във вдишания и издишания въздух. Тези показатели дават изключително ценна информация за белодробния капацитет и за начина, по който организмът усвоява кислорода при физическо натоварване. А това е от ключово значение за нормалното кръвообращение и работата на сърдечно-съдовата система“, казва кардиологът.
Показваме специална техника за дишане при тахикардия
Съществуват дихателни техники, които използваме при определени видове тахикардия. Пациентът поема дълбоко въздух, задържа го за няколко секунди – обикновено между 10 и 20 секунди, доколкото може комфортно - след което издишва бавно. При някои състояния това подпомага възстановяването на нормалната сърдечна честота. Разбира се, това са техники, които се прилагат при конкретни показания и след преценка от специалист.
Важна част от кардиологичната рехабилитация са двигателните тренировки, които са в основата на възстановяването на физическия капацитет на пациента. Индивидуалното състояние на пациента определя и физическата активност.„Например при хора, претърпели кардиохирургична операция с отваряне на гръдния кош, не препоръчваме силови упражнения. Те могат да натоварят гръдната кост, която все още зараства, и да доведат до усложнения в следоперативния период. За тези пациенти са подходящи умерени аеробни активности като ходене, каране на велосипед и плуване. Избягват се тренировки със силови уреди и упражнения с големи тежести”, отбелязва кардиологът.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
