П реди 86 години на 7 септември с одобрението най-вече на Германия и Съветска Русия 7696 кв.км българско землище, несправедливо отнето през 1913 г. от Южна Добруджа по мирен път е върнато на Царство България. 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война се преселват на север, а 68 000 българи от северната част на Добруджа идват на юг. Взаимно са разменени имотите им. Българската държава изплаща на румънската 1 млрд леи, което към 2021 г. се равнява на 100 млн долара.
Крайовски договор
От векове плодородната Добруджа е конфликтна зона за българи и румънци. Въпреки, че историографите доказват, че хан Аспарух забива знамето с конската опашка в днешния севернодобруджански град Тулча и обявява: „Тук ще бъде България“. Според Берлинския договор от 1878 г. земите на Северна Добруджа се дават на Кралство Румъния, като компенсация за отнетата ѝ от Русия Южна Бесарабия - компенсация, която румънския крал дори не пожелава.
Румънци
На 28 юни 1913 г., по време на Междусъюзническата война, румънската войска нахлува в българското землище без да срещне отпор – извършват останалия в историята „Кокошкарски поход“. Румънците не само заграбват Южна Добруджа, но войските им достигат чак до околностите на София. Българската войска е на Македонския фронт и цар Фердинан е принуден да търси примирие. След намесата на Русия, Англия и Франция, България отстъпва Южна Добруджа, а румънците са принудени да се задоволят само с тази плячка. На 28 юли 1913 година в Букурещ е сключен мирен договор, въпреки че в Южна Добруджа броят на румънското население е нищожен. И така до 7 септември 1940 год.
Преговори
По настояване на България и с подкрепата на Германия и Италия на 19 август 1940 год. в румънския град Крайова започват преговори между българска и румънска делегации. Светослав Помянов, български пълномощен министър в Румъния и Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие водят преговорите от българска страна.
Крайовски договор
В началото преговорите вървят трудно. Румънците искат 20 милиарда леи за подобренията, които са направили в областта - за строежи и казарми, училища, болници, пътища, държавни постройки, прокарване води за напояване и др. Представят подробни сметки и изчисления за това. По-късно румънските искания спадат до 1 млрд. леи. Те настояват Балчик и Силистра да останат техни - Силистра, защото е на Дунава, а Балчик, защото там е заровено сърцето на кралица Мария. Месец по-рано обаче, България е получила подкрепата не само на Германия, но и на Съветска Русия, Италия, Великобритания, Турция и дори САЩ. Новата граница „тръгва от Дунава до Силистра, за да стигне до Черно море на около 8 километра от Мангалия.”
Свидетелства
Ценни свидетелства около подписването на Крайовският договор оставя вторият човек в българската делегация Теохар Папазов. В своя статия, публикувана през 1942 г. в броя май-юни на списание „Българска община“ той пише:
„На 7 септември 1940 година, в 15 ч. и 20 м., се подписа в Крайова договорът, с който бe възвърната на България Южна Добруджа, отнета по силата на Букурещкия договор от 28 юли 1913 година. Пълномощният министър г-н Светослав Помянов и аз имахме честта да подпишем този договор в качеството на пълномощници на Негово Величество Царя“.
Теохар Папазов подробно разказва как са посрещнати и изпратени в Крайова: „Следва да отбележа, че ние бяхме посрещнати твърде любезно и внимателно съгласно всичките изисквания на протокола.
Самото население на Крайова се отнесе най-почтително към нас. Това най-ясно пролича в момента на заминаването ни, когато населението, струпано по всичките улици, през които минахме. любезно ни поздравяваше, проявявайки по този начин, че си дава сметка, че е извършено едно добро дело“.
Крайовски договор
Папазов пише още: „Териториалният въпрос беше вече предварително уговорен преди нашето заминаване за Крайова, и то върху една най-солидна база: възвръщане на старото положение, съществуващо преди 28 юли 1913 година. Отстрани се изкушението да се внесат дори и най-малки поправки в граничната линия. Военните експерти, българи и румъни, членове на делегациите, начертаха върху картата новата граница, същата, каквато е била до 1913 година...Най-сетне постигна се съгласие предаването на територията да стане на четири етапа между 20 септември и 1 октомври 1940 година...Най-важният въпрос, сложен на разрешение, беше безспорно този за изселването на българското население от Северна Добруджа и на румънското от Южна Добруджа. За българското население, селско и градско, беше голяма беда и извънредна мъка да напусне огнищата, гдето беше отраснало и гдето бяха живели неговите деди и прадеди...“
Крайовски договор
Паметни са заключителните думи на Теохар Папазов: „Доколкото ми е известно, няма друг пример в историята, да е отстъпена доброволно територия по силата на разума и на добре разбраните интереси. В случая надви благоразумието и създаде залог за едно добро бъдеще на двете съседни страни. Този щастлив резултат, който се дължи на мъдрата политика, ръководена от Негово Величество Царя, и на вещата политическа схватливост на румънските държавници, предизвика в България неописуема радост!“
Посрещане
На 21 септември 1940 г. българската армия навлиза в Южна Добруджа и съгласно утвърдения план на три етапа заема територията. На 1 октомври вечерта се достига новата гранична линия. Българските войски са посрещнати тържествено на в Тутракан и Балчик на 21 септември 1940 г., НА 25 септември в най-големият южнодобруджански град – Добрич и в Силистра – на 1 октомври 1940 г. С това приключва румънското господство в Южна Добруджа.
За генерал-управител на Южна Добруджа е назначен генерал-лейтенант Попов. Временната Добричка административна област съществува до 21 октомври 1940 г., а след това е включена към Шуменска област. Това положение се запазва до 29 юни 1941 г., когато с решение на Народното събрание се създават Русенска и Варненска област, към които се присъединяват южнодобруджанските околии. В Русенска област влизат Тутраканска, Дуловска и Силистренска околии, а във Варненска - Добричка, Балчишка, Генералтошевска и Тервелска околии. Околийски центрове стават Добрич, Силистра, Тутракан и Балчик и големите села Дулово, Тервел и Генерал Тошево.
Крайовски договор
Румен Жерев
