Урологът д-р Борис Проданов: Болната простата не е старост

-  Д-р Проданов, кои са най-честите урологични заболявания, с които пациентите се обръщат към вас, и има ли промяна в профила на пациентите през последните години?

- В ежедневната ни клинична практика спектърът от заболявания, с които се сблъскваме, е изключително широк и динамичен. Традиционно най-голям дял от клиничните случаи заемат доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) при мъжете в зряла и напреднала възраст, уролитиазата (бъбречно-каменната болест), инфекциите на долните и горните пикочни пътища, както и онкоурологичните заболявания – карциномите на простатната жлеза, пикочния мехур и бъбреците. Не на последно място са и функционалните нарушения, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве. Ако обаче погледнем развитието на урологичната патология през последното десетилетие, се забелязва отчетлива промяна в профила на пациентите. На първо място, виждаме драстично „подмладяване“ на редица заболявания. Проблеми, които в миналото бяха запазена марка за мъжете над 50 или 60 години, днес все по-често засягат пациенти между 25- и 45-годишна възраст. Зачестяват случаите на нарушения в ерекцията, както и метаболитни нарушения, водещи до ранно образуване на конкременти (камъни) в отделителната система. Тази промяна има своите логични, макар и обезпокоителни причини. Съвременният градски начин на живот е белязан от дълги часове пред екраните, системно обездвижване, хроничен професионален и психоемоционален стрес, лоши хранителни навици с висока консумация на преработени храни и системна дехидратация. От друга страна, положителната тенденция е, че все пак се наблюдава повишаване на здравната култура на младото поколение, което по-рано търси специализирана медицинска помощ, вместо да търпи симптомите с години.

- Защо мъжете толкова често отлагат посещението при уролог? Повече ли ги е страх от самия преглед или от това, което могат да чуят като диагноза?

- Психологическата бариера пред посещението при уролог е стар и дълбоко вкоренен феномен сред мъжете, особено в нашата културна среда. В основата на това отлагане обикновено стои комплексна смесица от криворазбрано чувство за мъжественост, необоснован срам от зоната на прегледа и реален екзистенциален страх от получаването на тежка диагноза, каквато е ракът. Много мъже живеят с представата, че да признаят здравословен проблем в интимната или отделителната сфера, е знак за слабост или загуба на мъжко достойнство. Те предпочитат да стискат зъби и да търпят дискомфорта, надявайки се проблемът да отшуми сам. Други пък се страхуват от самия физически преглед, въобразявайки си, че той е болезнен, унизителен или травматичен. Искам категорично да успокоя читателите: съвременната урология разполага с изключително щадящи, бързи и безболезнени диагностични методи. Един класически първичен урологичен преглед трае около 15–20 минути. Той включва обстоен разговор, физикален преглед, ехография на бъбреци и пикочен мехур, а при необходимост и оценка на простатата, както и назначаване на съответните лабораторни изследвания. Ректалното туширане, от което мнозина се боят, трае буквално няколко секунди и при опитен специалист обикновено не е болезнено. Отказът от преглед от страх „да не открият нещо лошо“ е парадоксална логика. Никое заболяване не изчезва, когато си затваряме очите за него. Напротив – докато отлагаме, пропускаме най-ценния терапевтичен прозорец, в който проблемът може да бъде разрешен лесно, консервативно или с минимална интервенция.

- Кои симптоми от страна на отделителната система най-често пренебрегваме и кога един на пръв поглед безобиден проблем вече изисква консултация с уролог?

- Човешкото тяло рядко мълчи, когато нещо не е наред – то подава дискретни сигнали, които ние обаче сме склонни да омаловажаваме. Сред най-често пренебрегваните симптоми е никтурията, или нощното ставане до тоалетна. Много мъже и жени смятат, че да се будят по веднъж или два пъти на нощ, за да уринират, е нормално. В действителност нощните позиви могат да бъдат сред симптомите на заболявания на простатата, пикочния мехур или други състояния и заслужават оценка, особено ако са новопоявили се или се засилват. Друг често пренебрегван симптом е промяната в струята – постепенното й изтъняване, прекъсването или нуждата от леко напъване в началото често настъпват толкова бавно, че пациентът привиква към това състояние и го приема за „нормално“. Чувството за ненапълно изпразнен пикочен мехур, когато остава усещане за тежест или се появява вторичен позив само няколко минути след уриниране, също не бива да се пренебрегва. Спорадичното парене или лек дискомфорт в пикочния канал често се отдават на „преохлаждане“ или временно раздразнение, но могат да бъдат признак на инфекция или други урологични проблеми. Консултация с уролог е необходима, когато даден симптом персистира повече от няколко дни, повтаря се периодично или нарушава обичайния ритъм на живот. Всяка видима промяна в цвета на урината, появата на болка в поясната или тазовата област, както и внезапното затруднение при уриниране изискват медицинска оценка, а при тежки или внезапни оплаквания – незабавна медицинска помощ.

.

iStock

- Инфекциите на пикочните пътища са много разпространени. Какви са причините за тях, защо при някои хора се повтарят и какви грешки допускаме при самолечение?

- Инфекциите на пикочните пътища (уроинфекциите) са сред най-разпространените възпалителни заболявания в световен мащаб. Те засягат и двата пола, макар анатомично жените да са значително по-уязвими поради по-късата уретра, която улеснява проникването на микроорганизми. Основният причинител в голяма част от случаите е бактерията Escherichia coli, която е нормален обитател на дебелото черво, но попаднала в пикочните пътища, може да предизвика възпаление. Рецидивиращите инфекции са голямо клинично предизвикателство. Причините за честите им повторения могат да бъдат анатомични и функционални фактори като наличие на остатъчна урина, стриктури на уретрата, пролапс на тазовите органи при жените или увеличена простата при мъжете, както и наличие на камък в бъбрека или мехура, който може да поддържа инфекцията. Значение имат и някои състояния като диабет, хормоналните промени и нарушенията на вагиналния микробиом. Най-голямата опасност тук идва от порочната практика на самолечение. Масово пациентите при първото парене отиват в аптеката, купуват произволен антибиотик или друг антимикробен препарат и го приемат за 2–3 дни, докато острите оплаквания отшумят. Това е огромна грешка. По този начин симптомите могат да бъдат временно потиснати, без инфекцията да бъде адекватно лекувана, а неправилната употреба на антибиотици допринася за развитието на антибиотична резистентност. При съмнение за бактериална инфекция лекарят преценява необходимостта от изследване на урина и микробиологично изследване с антибиограма, преди започване на антибиотично лечение, когато това е възможно. Лечението трябва да бъде съобразено с конкретния причинител, състоянието на пациента и лекарската преценка, за да се предотврати хронифициране или възходящо разпространение към бъбреците.

- Камъните в бъбреците също са често срещан проблем. Какво води до образуването им и как можем да намалим риска от появата им?

- Бъбречно-каменната болест (нефролитиазата) е широко разпространено заболяване и честотата й се влияе от климатичните фактори, хранителните навици, приема на течности и индивидуалните особености. Формирането на конкременти е сложен биохимичен процес, при който в урината настъпва свръхнасищане с определени минерални соли, сред които калциев оксалат, калциев фосфат, пикочна киселина или цистин. Когато концентрацията им превиши прага на разтворимост и липсват достатъчно естествени инхибитори на кристализацията, като цитратите, започва образуването на кристални ядра, които постепенно нарастват в камъни. Основните фактори включват генетично и метаболитно предразположение, повишено отделяне на калций или пикочна киселина с урината, подагра и хиперпаратиреоидизъм, както и хранителни грешки. Прекомерният прием на сол увеличава отделянето на калций с урината, а високата консумация на животински протеини и на храни, богати на оксалати, също може да повиши риска при предразположени хора. Хроничната дехидратация е друг важен фактор, тъй като малкият обем урина създава условия за утаяване на кристали. Профилактиката изисква достатъчен прием на течности и поддържане на голям обем урина, ограничаване на солта и балансиран прием на протеини. При пациенти с определен вид камъни може да се наложат специфични хранителни и медикаментозни мерки според състава на конкремента и резултатите от изследванията.

- Колко важен е приемът на течности за бъбреците и пикочните пътища? Какви са последствията от недостатъчното пиене на вода?

- Бъбреците са най-прецизната филтрационна лаборатория на нашето тяло. През тях за едно денонощие преминават около 180 литра първична филтратна течност, от която се отделят токсичните крайни продукти от обмяната на веществата – урея, креатинин, пикочна киселина и различни лекарствени метаболити. За да функционира тази деликатна система от нефрони оптимално, тя се нуждае от постоянен и достатъчен воден поток. Когато човек приема недостатъчно количество вода, организмът влиза в режим на пестене на течности. Отделя се хормонът вазопресин, който кара бъбреците да задържат повече вода. Резултатът е по-малък обем и по-концентрирана, по-тъмно оцветена урина. Последиците от хроничната дехидратация са многопосочни – концентрираната урина създава условия за кристализация и образуване на бъбречни камъни, а недостатъчният поток може да улесни задържането и размножаването на бактерии в пикочните пътища. При тежко и продължително обезводняване може да намалее бъбречната перфузия и да се влоши бъбречната функция, особено при хора с други рискови фактори. За здравите възрастни хора нуждите от течности са индивидуални и зависят от телесното тегло, храненето, физическата активност, температурата на околната среда и здравословното състояние. При горещо време или физическо натоварване нуждите се увеличават.

- Уголемената простата е един от нй-честите проблеми при мъжете с напредването на възрастта. Кои са първите симптоми и защо някои мъже приемат оплакванията като „нормална част от остаряването“?

- Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) е доброкачествено нарастване на жлезистта и съединителната тъкан на простатата, което се среща все по-често с напредването на възрастта. Тъй като простатата обхваща началната част на пикочния канал, нейното уголемяване може да притисне уретрата и да затрудни оттичането на урината. Първите симптоми обикновено са дискретни и включват затруднено начало на уринирането, слаба, тънка или раздвоена струя, капене след уриниране и удължено време на микция, както и чести позиви за уриниране през деня, никтурия и внезапни императивни позиви, които трудно се задържат. За съжаление в масовото съзнание битува опасният мит, че „щом остаряваш, е нормално да уринираш трудно и да ставаш по 3–4 пъти нощем“. Това води до изключително вредно примирение. ДПХ не е просто неудобство, което трябва да се търпи. Ако не се диагностицира и лекува правилно, тя може да доведе до прогресиращо нарушение на изпразването на пикочния мехур, задръжка на урина, чести инфекции, образуване на вторични камъни в мехура и в тежки случаи до увреждане на горните пикочни пътища и бъбречната функция. Днес разполагаме с голям арсенал от медикаменти, както и с високотехнологични минимално инвазивни и лазерни хирургични методи, които позволяват ефективно лечение при подходящо подбрани пациенти.

- Ракът на простатата често протича без симптоми в началото. Кога трябва да започнат профилактичните прегледи и каква е ролята на PSA изследването?

- Ракът на простатата е едно от най-честите онкологични заболявания при мъжете. Най-коварната характеристика на това заболяване е, че в своите начални, локализирани стадии то може да протича напълно безсимптомно. Именно затова профилактичната оценка е важна. Възрастта за започване на обсъждането на PSA и урологичния преглед трябва да бъде индивидуална и да се съобрази с риска, фамилната анамнеза и препоръките на лекаря. При мъже със среден риск разговорът за изследване на PSA обичайно започва около 50-годишна възраст, а при повишен риск, например при близък роднина с рак на простатата, може да започне по-рано. Ключов елемент в тази оценка е изследването на PSA (простатно-специфичен антиген) – специфичен протеин, произвеждан от простатните клетки, чието ниво се измерва с обикновен кръвен тест. Важно е хората да знаят: PSA не е специфичен само за рака на простатата. Неговото повишаване може да се дължи на карцином, но също така и на доброкачествено уголемяване, възпаление или други фактори. Когато стойностите на PSA са извън очакваното, урологът оценява резултата в контекста на възрастта, обема на простатата, динамиката на показателя и останалите изследвания, а при необходимост назначава допълнителна образна диагностика, включително мултипараметричен ядрено-магнитен резонанс и биопсия. Открит навреме, ракът на простатата има много добри възможности за лечение чрез съвременни методи, включително хирургично лечение и лъчетерапия.

- Кръвта в урината е симптом, който не бива да се подценява. Какви могат да бъдат причините и кога това е сигнал за сериозно заболяване?

- В урологията появата на кръв в урината (хематурия) не бива да се подминава с лека ръка. Независимо дали става дума за макрохематурия – видимо червена, кафеникава урина или съсиреци, или за микрохематурия, открита при лабораторно изследване, състоянието изисква медицинска оценка. Причините за хематурия могат да бъдат различни – бъбречна криза и преминаване на камък, който наранява лигавицата на уретера, инфекция на пикочните пътища, травма или други урологични заболявания. Най-голямата тревога при хематурията обаче остават онкологичните процеси. Безболковата макрохематурия – епизод на отделяне на кървава урина без болка, парене или друг дискомфорт – може да бъде ранен симптом на тумор на пикочния мехур, както и на заболявания на бъбрека или горните пикочни пътища. Често се случва пациентът да забележи кървава урина само веднъж, след което цветът да се нормализира от само себе си. Това създава измамно усещане, че „всичко е преминало“, но единичният епизод също изисква оценка. При необходимост урологът може да назначи ехография, компютърна томография или цистоскопия според конкретния случай.

- Мъжкото безплодие също остава тема, за която трудно се говори. Кои са най-честите причини и доколко начинът на живот, стресът, наднорменото тегло и вредните навици влияят върху репродуктивното здраве?

- В продължение на десетилетия съществуваше дълбоко вкорененото погрешно схващане, че репродуктивните проблеми при опити за зачеване са предимно отговорност на жената. Днес съвременната репродуктивна медицина показва, че мъжки фактор участва в значителна част от случаите на репродуктивни затруднения. Причините за мъжкия инфертилитет са комплексни. Водеща анатомична и потенциално коригируема причина е варикоцелето – разширение на вените около тестиса, което може да повиши локалната температура и да повлияе на сперматогенезата. Значение имат и инфекции и възпаления, включително някои полово предавани инфекции, както и ендокринни и генетични нарушения. Изключително важно е влиянието на външната среда и начина на живот. Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол могат да увеличат оксидативния стрес и да увредят качеството на сперматозоидите. Наднорменото тегло може да наруши хормоналния баланс, а продължителното излагане на висока температура в областта на тестисите също може да има неблагоприятен ефект. Употребата на анаболни андрогенни стероиди може сериозно да потисне собственото производство на тестостерон и сперматогенезата. Първата стъпка при съмнение за мъжки фактор е провеждането на спермограма, а при отклонения – консултация с уролог андролог и преценка за допълнителни изследвания. При липса на бременност след 12 месеца редовни опити, а при определени обстоятелства и по-рано, е препоръчително да се търси медицинска оценка.

- Ако трябва да дадете един съвет на мъжете, които се страхуват или притесняват да посетят уролог, какво бихте им казали? И колко сериозен проблем може да стане едно заболяване, ако прегледът бъде отлаган с години?

- Ако трябва да отправя едно категорично, лично и професионално послание към българските мъже, то е: не позволявайте на криворазбрания срам и предразсъдъците да отнемат вашето здраве, спокойствие и бъдеще. Грижата за здравето не е повод за смущение, а форма на зрялост, отговорност и истинска сила. Мъжът често е опората на своето семейство – родител, партньор, професионалист. Когато пренебрегва сигналите на тялото си, той поставя на карта не само своето здраве, но и сигурността на най-близките си хора. Отлагането на урологичния преглед с години може да доведе до тежки и понякога фатални последици. Един рак на простатата, открит в ранен стадий, може да бъде много по-труден за лечение, ако бъде диагностициран късно и вече е разпространен. Тумор на пикочния мехур, който в началото може да бъде отстранен с ендоскопска процедура, при прогресиране може да изисква много по-сериозно лечение. Дори доброкачественото увеличение на простатата, ако доведе до продължителна задръжка на урина и тежка обструкция, може да увреди бъбречната функция. Профилактичният преглед е сравнително кратък, дискретен и при повечето пациенти не е свързан с болка. Съвременната урология разполага с изключителни технологии – лазери, минимално инвазивна и роботизирана хирургия и таргетирани лекарства. Но за да ви помогнем по най-добрия начин, първата крачка трябва да я направите вие – прекрачете прага на кабинета навреме.

ТОВА Е ТОЙ:

• Завършва Медицински университет – София, през 1994 г.
• През 1998 година придобива специалност „Акушерство и гинекология“
• Специалност „Урология“ придобива през 2007 г.
• Практикувал е в големи клинични болници в България, Великобритания, Индия и Кувейт
• Има и международен опит като хирург в мисии на Българската армия в Ирак и Афганистан, както и в медицински структури в Мали и Косово
• Бил е лекар и медицински съветник на дипломатически мисии на ЕС в Близкия изток
• Член е на Българския лекарски съюз и Европейската асоциация по урология
• В момента практикува в МЦ „ЛОРА – Позитано“ в София

Людмил Христов