- Доц. Бакрачева, какво могат да направят родителите, за да се адаптират по-лесно децата при постъпване в градина?
- Родителите трябва да са наясно, че всяка една промяна изисква определен период за адаптация. Това е напълно естествено. Децата до голяма степен отразяват и напрежението, което виждат у родителите си. В народопсихологията ни се е запазила тази безгранична любов към децата и родителите смятат, че трябва да бдят непрекъснато над тях. Често обаче детето усеща тревогите на майките и бащите, защото те рефлектират върху него. Но трябва да приемем нормално, че това е нов етап за детето ни. Затова е разбираемо, ако един ден то ни каже, че се чувства добре и че е срещнало най-добрия си приятел, а на следващия ситуацията да се промени. Така че децата преживяват емоционално всичко, което ги заобикаля. Затова е добре да ги научим да ни разказват какво им се случва, да ги мотивираме да правят това. Това важи особено когато малчуганите са интровертни, защото по-трудно разбираме техните усещания. Родителите трябва да общуват с децата си, да ги научат да споделят. В същото време нека сме наясно, че те възприемат по различен начин случващото се и затова не бива да се тревожим за всяко нещо. Важно е да следим настроението на детето, когато се прибира от градина, за да усетим, ако има някакъв проблем. По този начин се избягва една свръхпротекция от страна на родителя. Добре е и да споделяме личен опит. Нека родителят обясни, че няма как всеки ден в градината да е най-прекрасният, но пък си струва. Може дори да разкаже истории от детството си. По този начин демонстрира заинтересованост.
- Има ли значение възрастта, на която детето тръгва на градина?
- Всичко е индивидуално. Това е личен избор, съобразен с възможностите на родителите. Има привърженици и на двете теории - и за по-ранното включване в детската градина, както и за по-късното. Важно е какви са взаимоотношенията с другите деца в групата. Това поставя основите и за в бъдеще, когато детето посещава училище. Процесът на адаптация се определя от това дали обстановката е спокойна. Важно е и самите разговори между родителите и детето да са съществени. Няма значение продължителността, а качеството на общуването.
- Как да научим детето да споделя с нас?
- Най вече като избягваме да поставяме оценки и квалификации. Не бива да го назидаваме и да му забраняваме определени неща. Това е погрешен подход. Разбира се, това не означава, че не бива да поставяме граници и да даваме съвети. По-скоро е добре да му дадем предложение. Нека не поставяме крайни негативни оценки. Не е добре да казваме на детето, че то не се справя с нещо.
- Какви трикове можем да използваме все пак, за да подготвим детето за градината, да знае, че трябва да е по-дисциплинирано?
- Важно е да формираме у него положителна нагласа, да му обясним, че трябва да спазва определени правила, но все пак това е в негова полза. То трябва да разбере, че това ще са едни от най-хубавите му преживявания и че ще срещне приятели. Добре е да започваме репликите си с негативното, но да завършваме с положителния ефект от нещата. Например: „Може би в началото ще ти е малко трудно да ставаш рано, но...“ и след това да кажем положителния резултат от това.
Монитор
