В разгара на най-топлия сезон морският бряг и басейните са пълни с летовници. Наред с приятните емоции обаче трябва да бъдем внимателни за опасностите, които ни дебнат във водата, за да не си вгорчим почивката. Добре е преди да отидем на плажа да знаем основните стъпки за това как да помогнем, ако видим някой човек да се дави, и как сами да си окажем помощ, в случай, че изпаднем в беда.
Видим ли някой да пляска ръце и да губи равновесие във водата е препоръчително да хвърлим към човека предмет, който ни е под ръка. Това може да бъде дюшек, топка, хавлиена кърпа или дори тениска. По този начин
пострадалият ще се хване за подръчното средство,
а ние ще запазим личната си безопасност. Това съветва експертът от дирекция Водно-спасителна служба Борис Захариев. Той обяснява, че е важно да избягваме контакт с давещия се, когато той се хване здраво към предмета, който сме му хвърлили. Тогава ние трябва да пуснем въпросното средство, за да избегнем възможността давещият се да ни дръпне към него. Ако естествено сме застанали стабилно, можем да изтеглим човека на безопасно място.
Ако пък попаднем на човек в по-сериозно беда и той вече е загубил съзнание, трябва да го изтеглим на брега и да му направим изкуствено дишане, следвайки няколко важни стъпки при оказване на първата долекарска помощ, обяснява още Захариев. Разбира се, веднага трябва да потърсим лекар, но докато не дойде специалист, е хубаво да знаем конкретните действия, с които можем да помогнем.
Най-напред се прави първоначална оценка на състоянието на пострадалия. Дишането може да се провери, като се проследи движението на гръдния кош. Пулсът пък се премерва,
като се поставят два или три пръста на сънната артерия.
Също така може да се опитаме да привлечем вниманието на човека по всякакъв начин – да си каже името или да си вдигне ръката. Ако тези показатели липсват и виждаме, че човекът е в безсъзнание, няма признаци на никаква реакция,е необходимо изкуствено дишане.
Най-напред трябва да поставим главата на пострадалия назад, защото когато човек не е в съзнание, езикът пропада и запушва дихателните пътища. След това се правят пет обдишвания, защото организмът се нуждае от кислород. Те могат да се направят както през устата, така и през носа, като идеята е дихателният отвор, през който не се прави обдишване, да бъде запушен. Така например ако обдишваме през устата, трябва да запушим носа и обратното. Препоръчително е на да поставим кърпичка или марля върху лицето на пострадалия, за да избегнем риска от някаква зараза.
След петте обдишвания, следват 30 притискания, като меката част на дланите се поставят в долната част на гръдната кост. Важно е да са точно там, а не на ребрата или на корема. Така гръдната кост се притиска 30 пъти. След това следваме алгоритъм на действие от 2 обдишвания и 30 притискания, докато човекът не започне да диша и да си възвърне пулса. Ако въпреки че тези показатели са налице, пострадалият все още е в безсъзнание, трябва да го обърнем в стабилно състояние настрани. Това е важно, защото, ако човекът случайно повърне, може да се задуши, ако остане легнал по гръб.
Положителен признак е, ако човекът започне да кашля, защото това означава, че идва в съзнание.
Къпем се 2 часа след преяждане,
изчакваме 8, ако сме пили алкохол
След обилно хранене трябва да се изчака около един-два часа, преди да влезем в морето или басейна, препоръчват от Българския Червен кръст. След хранене стомахът е разширен и храносмилателните органи се снабдяват по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците. Така недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, съчетано с интензивните движения, охлаждането на тялото и налягането на водата върху стомаха може да предизвикат прилошаване, повръщане и дори загуба на съзнание, а попадането на стомашно съдържимо в дихателните пътища води до задушаване и удавяне.
Затова не е препоръчително да се плува веднага след обилно хапване.
Много водни инциденти се дължат на употребата на алкохол и различни наркотични средства. И в двата случая хората губят реална представа за опасностите и надценяват собствените си сили и възможности.
Плуването след употреба на алкохол или наркотични средства винаги води до трагични последици. Затова не се препоръчва влизането във водата по-рано от 8 часа след поемането на алкохол или други упойващи средства.
Отскоци помагат при попадане в дънни ями
Дънни ями и прагове се срещат се в морето, реките и язовирите. Ако неумеeщ да плува човек пропадне в тях трябва да запази самообладание и може да си помогне сам, като с отскоци от дъното се придвижи към плиткото. Пропадането в дънна яма или праг в тях става внезапно, тогава човек може да се уплаши, да се паникьоса и така да започне да се дави. На охраняваните плажове дънните ями и прагове се обозначават с червени плаващи знаци (шамандури) и указателни табели на брега. Тези места не бива да се използват за къпане. Опасност представляват и подводните скали в непознати води, различните остри предмети и неизкоренени дървета при завиряването на някои язовири. Сблъсъкът с тях при скок, може да причини сериозни травми, които да причинят загуба на съзнание и удавяне. Затова преди да плувате, първо проверете дали е достатъчно дълбоко и дали няма опасни предмети под водата.
Монитор
