Всяка четвърта бременност завършва с аборт. Това показват данни на Световната здравна организация (СЗО) и института „Гутмахер”, публикувани в специализираното издание „Лансит”, цитирани от actualno.com.
Всяка година в периода 2010-2014 са извършени 56 млн. аборта, което е значително по-високо от очакваното, сочат данните За сравнение с четиригодишния период между 1990 г. и 1994 г. техният брой е бил с 6 млн. по-малко - 50 млн.
Увеличеният брой на извършените аборти се наблюдава най-вече в развиващия се свят. Според данните това се дължи на увеличаването на населението и желанието за по-малки семейства.
Изчисленията са показали, че броят на абортите в много по-бедни области е останал относително стабилен и учените не предвиждат това да се промени в следващите 15 години. Едновременно пък
в по-богатите се забелязва спад
от 25% на 14%
за всеки 1000 жени в репродуктивна възраст.
Изследването показва също, че броят на извършените аборти в различните държави е относително сходен, независимо дали е разрешен със закон или не. Според тях законите, забраняващи аборта, не ограничават броя на извършените такива процедури, а вместо това могат да доведат до тяхното провеждане в несигурни и опасни условия.
Най-много са извършените аборти в Латинска Америка. Там една от всеки три бременности завършва по този начин. Леко покачване на броя абортите се наблюдава и в държавите от Западна Европа. Учените обясняват това с
голямата миграция от Източна Европа
и отвъд
Според д-р Бела Ганатра от СЗО е необходима повече достъпност до контрацептиви. „Високите нива на аборти, които виждаме в нашето проучване, осигуряват още повече доказателства за нуждата да подобрим и разширим достъпа до контрацептиви”, заяви тя.
„Инвестирането в съвременни методи за контрацепция биха стрували далеч по-малко на жените и обществата, отколкото нежеланите бременности и рисковите аборти”, допълни д-р Гантра.
Спортът намалява опасността от 13 вида рак
Редовната физическа активност - умерена или продължителна, намалява опасността от 13 вида рак. Това твърдят американски учени, цитирани от АФП, предаде БТА.
Това включва разнообразни занимания като енергично ходене, бягане, плуване, колоездене. Достатъчни са 150 минути седмично, уточняват учените от американския Национален раков институт.
Авторите на изследването са работили с данни за 1,44 милиона души на възраст от 19 до 98 години, живеещи в САЩ и Европа. Участниците са проследени средно 11 години.
Резултатите показват, че движението намалява риска от рак на хранопровода с 44 %, на черния дроб - с 27%, на белите дробове - с 26%, на бъбреците - с 23%, на стомаха - с 22%, на ендометриума - с 21%, на кръвта - с 20%, на дебелото черво - с 16% и на гърдата - с 10%.
В повечето случаи рискът от рак намалява независимо от теглото на човека и дали е пушач.
Физическата активност обаче е свързана с повишаване на риска от рак на простатата с 5 на сто и на меланом - с 27%.
Самотата увеличава риска от смърт
Рискът от смърт за стареещите хора може да нарасне в резултат на самота и ограничена мобилност, докато натрупаните години и наднорменото тегло не са толкова важни рискови фактори, колкото се смяташе досега. Това показват резултатите от американско изследване, цитирани от Франс прес, съобщи БТА.
Те навеждат на мисълта, че трябва да се променят сегашните критерии, базирани върху биомедицински модел, който взима под внимание сърдечносъдовите и раковите болести, диабета, артериалното налягане и нивото на лошия холестерол, за да се преценят здравословното състояние и риска от смърт.
Учени от Чикагския университет установили, че самотата, депресията и получени наскоро костни фрактури, които ограничават мобилността, са най-добрите индикатори за риска от смърт за даден индивид през следващите 5 години.
Изследването е обхванало около 3000 души на възраст между 57 и 85 години.
„Новият модел идентифицира други фактори, които са изцяло пренебрегнати в сегашния медицински модел”, заяви ръководителката на изследването, експертката по биопсихология Марта Маклинток от университета. Така на основа на новия модел около половината от хората, за които се смята, че са в добро здравословно състояние, всъщност са уязвими и с увеличен риск от смърт.
„Същевременно други хора, засегнати от хронични болести, са по-малко уязвими, в съответствие с новите критерии са в добро здраве и с по-малък риск от смърт в средносрочен план”, допълни Линда Уейт от университета.
Лошото психично здраве, което засяга един на всеки 8 американци в напреднала възраст, има опустошителен, неподозиран досега ефект, отбелязват учените.
Затлъстяването и някои видове рак обаче са свързани с по-малък риск от смърт за някои хора, които са в отлично физическо и психично здраве.
Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences
Монитор
