М асово ни пробутват топено сирене вместо зрял български кашкавал. Продуктът е много по-евтин, продава се по магазините между 7 и 10 лв. и се познава по това, че е мек като пластилин. За това разказаха пред „Телеграф“ браншовици от млечния сектор.
Така нареченият кашкавал всъщност е полуфабрикат, известен сред мандрите като калиата. Той се вкарва с тирове на замразени „тухли“ от Полша, Дания, Белгия на палета от по тон, тон и половина.
Размразяване
След това у нас се размразява и преопакова като кашкавал. Голямата измама за потребителя е, че си въобразява, че консумира български кашкавал, който по класическата технология има и бактерията Лактобацилус булгарикус, зрее минимум два месеца, за което време белтъчините се разграждат до степен лесно да се усвояват от организма. А фалшивият се прави с емулгатор и соли за топени сирена и въобще не зрее. Това е причината да е като е пластилин. Това всъщност е по-евтин продукт от много по-ниско качество, без типичните здравословни свойства на елитния зрял кашкавал.
Измама
Преработвателите, които фалшифицират кашкавала, в 90% от случаите не посочват на етикета, че съдържа емулгаторни соли, а изписват, че е направен от мляко и мая, разкри пред „Телеграф“ Милкана Йорданова, председател на Национално сдружение „Планинско мляко“. Тя допълни, че освен топеното сирене, което идва от фабрики в Западна Европа, България се е напълнила с турски „кашкавал“, който се прави пак по технологията на топените сирена. Затова мандрите в Турция разполагат с топилни, а не са оборудвани като нашите, обясни Йорданова. Нейни колеги обаче уточниха, че турският “кашкавал“ се прави изрично от мляко, защото сухото в страната е забранено, но това пак не го прави кашкавал.
Кърджали и Хасково
Турският млечен продукт е с много по-ниска себестойност, а една от причините е, че не зрее. Наводнил е пазара в Югоизточна България, а в същото време тонове роден кашкавал стоят по складовете и собствениците на мандри се чудят какво да го правят. Коректните производители към рецептурите и потребителите буквално са на ръба на фалита, точно както и фермерите, на които млякото се изкупува на ниски цени. Животновъди коментираха, че литър краве мляко се е сринало на 50 ст. в района на Хасково. Масово стопаните пращат стадата си в кланиците, защото не могат да издържат на такава нелоялна конкуренция, обясни Милкана Йорданова.
Родопско
Другата лъжа с кашкавала, киселите, пресните млека и сирената е, че много мандри съзнателно заблуждават с марките си относно произхода на продуктите, които предлагат, оплакаха се потърпевшите от млечния бранш. Много често се продават сирена, кашкавали, кисели и пресни млека с име, което включва името Родопи. Истината е, че повечето от тези мандри работят в Северна България. Това е крайно некоректно, първо, защото се заблуждават клиентите, които си мислят, че си купуват планински продукти, и второ е нелоялна конкуренция към преработвателите и от Родопите, които плащат най-малко по 1 лев за литър мляко на местните фермери, коментира Милкана Йорданова.
Забрана
Браншовите организации в млечния сектор заявиха пред „Телеграф“, че ще настояват да се забрани категорично на етикетите на продуктите, които се направени от калиата, да се изписва кашкавал. Същото изискване имат и към т.нар. турски кашкавал. Нека се продава като жълто сирене, топено сирене, но е и като кашкавал, уточниха те.
Палмата излезе от мода, влезе трансглутаминазата
Палмовото масло излезе от мода, защото цените му се вдигнаха. На негово място се появи нова технология за правене на сирене, с трансглутаминаза. Химичният продукт се използва за сгъстяване и практически сиренето, което трябва да зрее поне 30 дена, „става“ за няколко. Трансглутаминазата се използва от производители, които правят сирена с много високо водно съдържание. Тя дори не може да се открие при лабораторен анализ, защото не оставя следи.
Задава се нова още по-зловеща технология през Океана, в която от водата се прави мляко, казаха от бранша. Засега все още не се използва у нас, защото е скъпа, но скоро ще влезе в мандрите.
Български йогурт, произведен в Полша
Българските преработватели настояват на етикета да се изписва от какво мляко и къде са произведени продуктите, за да е лоялна конкуренцията и да са коректни към купувачите. В момента масовият клиент купува кисели, пресни млека, айряни, в които няма нищо българско освен етикета. Заради ниската себестойност наши фабрики, вместо да доставят от ЕС обезмаслено и концентрирано мляко, направо го опаковат в Полша, а вече и в Румъния, където излиза много евтино. В много редки случаи със ситни букви може да се прочете, че продуктът е произведен в Полша. Така се нанася истински удар освен на българската коректна преработвателна индустрия, най-вече на животновъдите. Първо, защото или не се изкупува млякото им, или им се плаща на унизителни цени.
Светлана Трифоновска
