П равителството на Прогресивна България може да реши водните проблеми на страната и на редица селища с лошо качество на живителната течност, със сухи чешми и мръсна вода. Оказа се, че то вече работи по някои от тях. Други бяха съобщени преди дни на форум в Дома на Научно Техническите Съюзи в София като възможност за избор и действие. Предложени бяха конкретни спешни действия за подобряване на водоподаването на национално ниво. Български учени възкресиха идеите за отдавна забравени проекти, които могат да решат жаждата на много села и градове.
Актуализация на списъка на селищата с воден режим в страната и подреждането им по важност и необходимост е първата задача, с която трябва да се заеме правителството. Това заяви в своята презантация на форума специалистът по водите доц.д-р инж. Галя Бърдарска. Списъкът на селищата със сухи чешми с доказани водоизточници и причини за безводието, е бил изготвен в периода 2021- 2022 г. от Министерството на регионалното развитие (МРРБ), за да изсветли ефективността от изразходваните досега европейски и бюджетни средства за решаването на проблемите. Ако се осъвремени този списък може да подпомогне управляващите да степенуват реда на изпълнение на бъдещите водоснабдителни обекти по общини и да приемат цялостна програма с мерки за преодоляване на безводието.
Важно е също да се проверят активите на ВиК дружествата, защото „много обекти, примерно в Кюстендилско, нямат Акт 16. Други, като малки пречиствателни станции за битови отпадъчни води и отвеждащи колектори в Хасковска област, са приети с Акт 16, но „нямат и една тухла на терен“, се възмути инж. Бърдарска. Водният експерт и бивш съветник на трима регионални министри препоръча правителството да обсъди структурата на управление на водните ресурси и контрола на тяхното използване (включително и на ВиК отрасъла), в съответствие с констатациите и препоръките на Временната комисия по безводието към Народното събрание, създадена през 2025 г. В заключение комисията препоръча единен орган да поеме управлението на водите, идея , която се подкрепя и от инж.д-р Бърдарска.
Без уран
Проект за водоснабдяване на Пловдивска и Хасковска области от каскадата „Доспат-Въча“ е трябвало да спаси региона от замърсяване на питейната вода най-вече с уран, манган и нитрати. Обнадеждаващо е, че преди дни правителството го извади от забравата и го приоритизира за изпълнение.
Според Европейската директива за питейни води България и другите държави в ЕС е трябвало до 12 януари 2026 г. да намерят решение за замърсените с уран води на своята територия, поясни доц.д-р инж. Галя Бърдарска. Препоръката не е изпълнена у нас. Въпреки
че „Водоканалпроект“, знаейки, че има силно замърсяване от урановите мини в Хасковска област още от 70-е години на миналия век започва да търси алтернатива за водоснабдяването. Откриват я в чистите води на каскадата „Доспат-Въча“. Те могат да решат проблема за цялата Хасковска област, както и на Пловдив и селищата по поречието на Марица, чиито води са замърсени с манган и нитрати. Техническият проект е приет в 1989 г. за водоснабдяването на двете области от каскадата, но дотук.
„За мен Хасковско е най-замърсената област по качество на питейната вода, което досега се пренебрегваше от вземащите решения“, каза д-р инж. Галя Бърдарска. С европейско финансиране се предвижда изграждане или реконструкция на пречиствателни станции за питейно-битови нужди на територията на Хасковска област, но никой не дава решение как ще се третират замърсените утайки след промивката на филтрите, както и не е осигурено за това европейско финансиране. Грешка на проектантите на регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) за двете области е, че не са предвидили финансиране от ЕС. Инж. Бърдарска запитала европейския консултант на РПИП - Джаспърс дали Европейската комисия би финансирала такъв проект. Той отговорил, че при подкрепа на проекта от българското правителство, за този важен за страната водоснабдителен обект е можело да се осигури европейско финансиране. Регионалният министър Иван Шишков, когато беше слежубен министър преди няколко години, обявява този проект за национален. Той има подкрепа и от новия областен управител на Пловдив, така, че има надежда работата по проекта да продължи и бъде завършен в днешни дни.
Правителството на Прогресивна България може да реши и проблема с безводието на град Плевен, заяви инж. Галя Бърдарска.
81% загуби на вода
са измерени в Плевен миналата година, по време на засушаването и водния режим в града. Преди това по данни на КЕВР те са били по-ниски - 65,56% през 2020 г и 75,64% през 2024 г. Това показва, че прилаганите досега мерки за подобряване на водоснабдяването са неефективни и водните проблеми се задълбочават, каза доц. Бърдарска. Те могат да бъдат решени , ако бъдат изпълнени препоръките на експертите досега.
Нови 20 дълбоки тръбни кладенци, реконструкция на довеждащия водопровод от „Черни Осъм“ и подмяна на вътрешната водопроводна мрежа е предвидено за водоснабдителна система Плевен в одобрения втори вариант на регионалното прединвестиционно проучване ( РПИП ) за обособената територия на ВиК Плевен. Във всеки тръбен кладенец трябва да се монтират вертикално потопена помпа и общ напорен водопровод , успореден на съществуващите, където да се подаде чиста вода. Старо проучване на пилотен дълбок сондаж във вододайна зона „Биволаре”, извършено с датско финансиране през 1998 г. доказва наличието на чиста подземна вода, с която могат да се задоволят питейните нужди на град Плевен. Идеята е новите дълбоки кладенци да се използват само при недостиг на вода от повърхностния водоизточник „Черни Осъм“ или когато има локално замърсяване, обясни доц.д-р инж. Галя Бърдарска. Понастоящем близо стоте кладенци на трите водоснабдителни
групи – Биволаре, Долна Митрополия и Крушовица са плитки шахтови, като част от тях са затворени заради проблеми с качеството на водата.
Неправилното управление на водните ресурси на град Плевен е от години. До 2016 г, преди язовир Вълчовец да бъде продаден и да започне използването му като земеделска земя, от вододайна зона „Биволаре“ са се подавали по 350 литра вода в секунда към Плевен, а през лятото на 2025 г.изпратеното към града водно количество е едва 80 л/сек.
Съгласно втория транш за европейско финансиране за водоснабдяването на Плевен са предвидени близо 14 млн. лева без ДДС. Това е близо една десета от цялата сума, планирана за ВиК отрасъла в Плевенска област. Трябвало е да се подменят близо 8 километра водопровод , но така загубите на вода ще се намалят с малко над 2 процента, което означава че водният проблем на Плевен остава, каза инж. Галя Бърдарска. Не са предвидени европейски средства за предложените дълбоки сондажи, нито за реконструкция на довеждащия водопровод от водоснабдителна система „Черни Осъм“.
Управляващите водите на Плевен правят и друга грешка. Според инж. Галя Бърдарска ВиК Плевен неправилно години наред отчита 11 млн. лв печалба, но не са влагали тези пари в подмяна поне на водопроводната мрежа в града. Сега ВиК дружеството планира да изгради водопровод със скъпи испански тръби (PVC-O) за оводняване на терена на водоснабдителна група „Биволаре“. Безумно е да оводняваш терен, замърсен с нитрати и то с води от напоителен язовир при условие, че не е изчислено точно какъв ще е ефектът. За около 5 километра тръби е заложена завишена сума, се възмути Бърдарска и заключи: за преодоляване на водните режими на Плевен не са спазени препоръките в РПИП Плевен, а се търсят нови алтернативни източници при 81 % загуби на вода, които са включени в цената на водата на плевенчани.
Изграждането на язовир „Черни Осъм“ е дългосрочна алтернатива, която може да има смисъл, но след намаляване на загубите на вода и отчитане на необходимото допълнително водно количество както за водоснабдяване, така и за напояване и производство на електрически ток. „Не съм против яз. Черни Осъм“, заяви Бърдарска. Но трябва първо да си подменим водопроводната мрежа от амортизирани с годините тръби, защото подаваната питейна вода се замърсява и от инфилтрация чрез проникване на нечисти подземни води отвън-навътре особено при аварии.
Девненските извори за Черноморието.
Водоснабдяването от Девненските извори е другият важен национален проект за решаване на бъдещо безводие по Черноморието. Предложен е като алтернатива на водоснабдяването от малките язовири „Порой“ и „Ахелой“, чиито води са силно замърсени. По искане на Българския ВиК холдинг за търсене на резервни водоизточници за град Варна, за да може водите от язовир Камчия да се използват основно за Бургаска област при засушаване, ръководството на ВиК Варна разработва проектен вариант в идейна фаза, включващ разширяване с още една помпена група ПС „Одесос“, изграждане на нов напорен тръбопровод до местността „Побити Камъни“ с диаметър 1600 мм и дължина 9200 м. В момента от Девненските извори се подават 23 млн кубика питейна вода годишно при разрешени 63 млн.кубика, като се има предвид, че целият изворен капацитет възлиза на 3 000
литра в секунда. Необходима е инвестиция само от 50 млн. лв. за удвояване на подаваното водно количество от Девненските извори. Качеството на питейната вода и добро и има
разрешително за водоползване , сервитут за изграждане на довеждащ водопровод и налична електрическа мощност в съществуващата помпена станция. Очаква се одобрение на правителствено ниво за осъществяването на този устойчив вариант за водоснабдяването на Черноморието през сушави периоди.
Таня Киркова
