Ч астни гардове пазят десетки села от крадци. Причината е, че дотам рядко ходи полицейски патрул, а някои дори са с по няколко останали жители. Проверка на „Телеграф“ показа, че цената на месец се е вдигнала заради инфлацията.
Месечните такси в страната в момента варират в доста широк диапазон от 8 до 30 лева месечно на къща.
Домакинство
В някои села дори има практика таксата да се събира на домакинство и за един имот сумите нарастват и до 60 лева, а дори и 90 лева. Друга практика е да се искат повече пари за запустели имоти. Аргументът е, че те отнемат повече време и ресурс за наблюдение в тъмната част на денонощието. Сумите по места се определят от отделните фирми, които имат договор с кметствата. По Закона за частната охранителна дейност, за да им се възложи поръчка, над 50 процента от участниците в общоселско събрание трябва да са дали съгласието си. След това ежемесечните суми се събират от представител на кметската администрация.
Ангажимент
В повечето случаи услугата за охраната на малките населени места включва изграждане на система за видеонаблюдение и патрулиране. „Постоянно слагаме нови камери, което изисква и инвестиции. Освен това с горива от по 3 лева за литър разходите за патрулната кола се увеличават сериозно. Държим да сме коректни и със служителите си и им внасяме всички осигуровки. Хората обаче са доволни от резултатите, които постигаме, и ни се доверяват. В селата, в които работим от 2012 година, кражбите спряха, а намаляха драстично и сигналите за други престъпления“, коментира пред „Телеграф“ Игор Георгиев, експерт по сигурност и съдружник в охранителна фирма, която работи на територията на Северна България. По думите му и той и повечето от неговите колеги използвали една патрулна кола вечер и държели втори екип на разположение при сигнал за нередност. Законът дава права на частните охранители да проверяват и дори да задържат съмнителни лица до идването на полицейски патрул.
РПУ
Частните охранители работят в тясно сътрудничество с колегите от съответните районни управления. Поддържат постоянна връзка и си съдействат в някои случаи. „Най-малкото ние сме полезни и с информацията, която събираме на терен и която е важна при събирането на доказателства“, коментира още Георгиев. Той разкрива, че регистрираните в неговата практика кражби са предимно на животни и инструменти. „Знаете, на село, че хората отглеждат овце, кози, крави, кокошки... Има обаче хора, които се изкушават да осигурят нещо по-специално за трапезата нощем. По-скъпите инструменти също са обект на посегателства. Преди години сме засичали банди, които идват от съседни села, а даже и от по-далече, и първо набелязват обекти, а след това се връщат, за да направят удар“, разказа експертът.
Гледаме бащината къща и от чужбина
В списъците с имоти, които се охраняват по селата, има и много такива, които не са посещавани от години. Техните собственици са се преместили или в по-големите градове, но заради носталгията по родния край стриктно си плащат таксите за охрана. „Те са наясно, че покривите на къщите може и да паднат, но искат да са спокойни, че никой например няма да се самонастани временно или постоянно, без да им е искал разрешение. Бащината стряха си е бащина стряха и мога да ви споделя, че тези клиенти са едни от най-коректните. Случва се да предплатят за охрана с месеци или година напред“, разказват от бранша пред „Телеграф“.
Людмил Христов
