Б ългария отбеляза Деня на труда, но какво се случва с пазара на труд у нас. Продължава да намалява броят на безработните. По официална статистика техният дял е малко над 4%. Много от работещите, обаче все по-трудно покриват нуждите и разходите си.
Така наречените работещи бедни, или тези, които не успяват да покриват базовите си потребности и нужди за месеца, представляват повече от половината от всички работещи - 65%. По изчисленията на Конфедерацията на независимите синдикати в България това са около 1,6 млн. души. Около 14% от безработните българи са висшисти. А цели 153 000 души попадат в „сива зона”, което означава, че нито работят, нито учат. В тази категория попадат предимно жени, с по-ниска степен на образование в слабо населени места. За последните 10 години обаче броят им е намалял с 10%.
Над 20 години Цвета работи в цех за производство на обувки. Казва, че ако не работят и двамата със съпруга ѝ, няма да могат да се справят с месечните разходи на семейството. „Имаме разходи за храна, дрехи. Имаме и две деца. Студент също. Сложно е. Не бих казала, че се лишаваме много, но има неща, от които децата се лишават. Стараем се да задоволяваме нуждите им, но все пак гледат от другите деца и искат и те да имат”, заяви Цвета.
Тя работи на минималната работна заплата. С последното увеличение от началото на годината тя стана 933 лв. ”Дали съм доволна? Не, не съм. Но такива са нещата тук в нашата страна. Стандартът е такъв”, посочва Цвета.
„Увеличава се делът на работещите бедни. Но все пак вече минималната работна заплата е над тази линия на бедност, което е някаква стъпка”, категорична е Христина Христова, бивш социален министър.
У нас - около 160 хиляди българи са безработни. Основен проблем на пазара на труда у нас се оказва не липсата на глад за кадри, а целенасочена политика. Според експерти на пазара се наблюдава нарастваща възраст на служителите, но също и ниско образование.
„Търсят се всякакви квалифицирани специалисти, дори на моменти държавата изпитва глад и за неквалифицирани кадри. Може би, ако трябва да сложа в една по-друга посока граница, по-скоро хора с работни навици. Дори това е необходимо”, казва Валентин Кръстев, управител на фирма за човешки ресурси, член на Българската конфедерация по заетостта.
Без изненада - България изостава драстично в опитите си да привлича големи инвеститори, в сравнение с Македония, Сърбия, Гърция или Румъния, споделят експерти.
„Ако дългосрочната писта е да си оправим образованието, късата е да привлечем кадри от трети страни, то средносрочната е да насърчим големите инвеститори. Трябва да обърнем внимание на регионалните дисбаланси между София и другите места. ЕС ни позволява да стимулираме инвеститорите с до 60%, ако те инвестират именно в тези зле развити, слаби региони”, категоричен е Александър Нуцов, "Стратегия и политики" в Българската предприемаческа асоциация – BESCO.
*Източник: NOVA
