С редната заплата, която дават хотелиери и ресторантьори на своите служители, стига да се напълни хладилника 8 пъти в месеца, или два пъти седмично.
Сервитьори разчитат на големи бакшиши, за да закърпят месеца
За сравнение най-добре платени са заетите в сферата на информационните и телекомуникационните технологии, където възнагражденията са достатъчни да се пазарува всеки ден и ще останат пари за още 10 пъти.
Сравнението е на база данни за средната брутна заплата по икономически дейности на Националния статистически институт, както и публикуваните средни цени на основните хранителни продукти на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
С цел проучването да е обективно са приспаднати удръжките, които са средно между 32 и 33 на сто от възнагражденията, получавани от работниците. Цените, които публикува Комисията по стокови борси и тържища, са на едро и за покупка на всички основни храни по един брой или килограм са нужни 108 лева, а като се добави средна търговска надценка от 20 на сто, сметката става 130 лева.
Данни
Според данните в сферата на хотелиерството и ресторантьорството средното брутно възнаграждение към края на март е 1535 лева на месец, а след удръжките парите, които получават в този бранш, са в размер на 1043 лева.
В сферата на информационните технологии и телекомуникациите средното възнаграждение е 6529 лева, сочат данните на статистиката. Тъй като максималният осигурителен доход е 4130 лева, са приспаднати удръжките към тази сума.
Най-добре платени са IT специалистите
Така чистото възнаграждение, което получават тези специалисти, е 5207 лева месечно, което стига да пазаруват 40 пъти месечно.
Средната брутна работна заплата за страната към края на март е 2556 лева, но като се извадят удръжките, сумата за получаване е 1738 лева, които стигат за покупка на всички основни продукти по един брой или килограм общо 13 пъти в месеца, или 3 пъти седмично.
Дейности
Статистиката сочи, че само в още четири икономически дейности от общо 19 средната брутна заплата надхвърля 3000 лева. Това са професионални дейности и научни изследвания, където по фиш получават 3692 лв., финансови и застрахователни дейности - с4545 лв., производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 3400 лв. и в добивната промишленост – 3073 лв.
Хората, работещи в 14 бранша, пестят, когато пазаруват, тъй като доходът им е под средния за страната
В 10 от сферите на заетостта възнагражденията са между 2000 и 3000 лева. Те са преработваща промишленост, строителство, търговия и ремонт на МПС, шофьори, брокери на имоти, администрация, държавното управление, образование, здравеопазване, култура и спорт. Най-ниски са възнагражденията, тоест под 2000 лева, освен в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, но и в селското, рибното и горското стопанство, ВиК сектора и други дейности. Като цяло само в 5 сфери работещите взимат над средното възнаграждение за страната, а в останалите 14 не стигат 2556 лева.
Картофи и кайсии рязко поевтиняха
Рязко паднаха цените на пресните картофи и кайсиите през изминалата седмица. Това отчитат от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Така пресните картофи поевтиняват с 22,8 на сто до 1,21 лева за килограм. При плодовете най-много поевтиняват кайсиите - със 17,9 на сто до 4,35 лева за килограм, и ягодите – с 14,5 на сто до 4,85 лева за килограм.
Понижение се наблюдава също в цените на зелето - със 7,7 на сто до 1,20 лева за килограм, и доматите - със 7,6 на сто до 2,33 лева за килограм. Червените чушки поевтиняват със 7 на сто до 2,93 лева за килограм, а зелените чушки - с 4,9 на сто до 3,29 лева за кг.
Цената на картофите пада до 1,20 лв. за кило
По-ниска е цената и на лимоните, която е с 3,2 на сто надолу и те се търгуват по 3,12 лева за килограм. Поскъпване има при черешите – с 12,1 на сто до 9,05 лева за килограм, и при ябълките, които са с 5,3 нагоре и се търгуват по 2,39 лева за килограм.
За година: Безработните младежи у нас с 1000 повече
Безработицата сред лицата под 29-годишна възраст нараства през 2024 г., като броят на безработните младежи е 17,8 хиляди, при 16,9 хиляди души през 2023 г. Това показва анализ на Института за пазарна икономика.
Въпреки лекото нарастване нивото на младежка безработица у нас е наполовина по-ниско от средното за Европейския съюз, където те са 4 на сто. Това подсказва, че младите хора в България срещат сравнително по-малко затруднения при навлизането на пазара на труда в сравнение с връстниците си в повечето европейски държави.
В цялата страна най-населените общини очаквано отчитат най-голям общ брой безработни младежи. Това са общините Столична (1190), Пловдив (508), Плевен (400) и Варна (394). В 29 общини безработните младежи са под десет, а в Априлци, Антон и Ковачевци имат само по един.
