- Г-н Кънев, как стои България на газовата карта на Европа?
- Стои добре, защото разполагаме с добри транзитни мощности. Проблемът е, че имаме един източник на доставка. Но пазарът се диверсифицира, доставките също. В Югоизточна Европа ние сме от страните, които разполагат с добри възможности за транспортиране и могат да транспортират и допълнителни количества, не само руски газ. По отношение на Черно море имаме възможности, голям потенциал за откриване на нови находища. В момента консорциумът Международни нефтени компании - „Тотал“ - ОМВ имат лицензия за проучване и добив на нефт и газ в Черно море в място, където все повече и повече се увеличава възможността да се открие газ. В тази зона, на северозапад, в Румъния вече е открито находището „Нептун“. На изток, в дълбокото море на Турция също е открито находище.
- Значи и в българските дълбоки води би могло да има газ?
- Да, много е голяма вероятността, тъй като в зоните, които са навътре в морето, където дълбочината е много голяма, има открития - на север и на юг, в Румъния и в Турция. Перспективите от геоложка гледна точка са много големи. България трябва да се възползва от това. Да се надяваме, че „Тотал“ и ОМВ ще предприемат действия в близко време да започнат проучвателно сондиране. Тъй като перспективите са много големи, ние сме дали за проучване блока „Хан Аспарух“, но в съседство с него има една площ, за която не е предоставена лицензия за концесия за проучване и тя вероятно ще бъде дадена. Доколкото разбирам, има такива намерения на правителството да предостави и тези площи на компании да кандидатстват, за да се ускори проучването. Защото площите са големи и може да се открие газ не само в тази, в която в момента предстои сондиране, но и в съседство.
- Има ли интерес от международните компании. Покрай ковида имаше замиране на търсенето на газ и нефт.
- Находището в дълбоката част на Румъния имаше известно задържане. Но сега вече е приет закон за проучване в офшорните зони в румънското Черно море. Предстои ускорено разработване на тези находища с участието на ОМВ и на „Ексон Мобил“, като „Ексон Мобил“ предостави своята лицензия на националната компания „Ромгаз“. В Румъния има изключително динамично развитие. Амбицията е ускорено да се стигне до разработване на находището и да започне добив в близките няколко години. Обикновено сроковете за разработване на находище са доста големи, примерно 5-7 години. Но предвид ситуацията в момента ще има максимално подпомагане от правителството на Румъния. Същото се случи и в Турция, с находището в дълбокото Черно море. Турция има амбицията да го разработи ускорено. Интересът е голям.
- А в нашето Черно море? Трябва ли да променяме нещо в законодателството, за да ускорим проучването в нашите води?
- Законодателството няма нужда да бъде променяно. Трябва да се проучи допълнителната площ, за която нямаше кандидати навремето. Сега нещата може да бъдат по-благоприятни. Преди тази площ беше предоставена под името „Терес“. Ако бъде предоставен този блок отново за проучване, ще има по-голям интерес.
- Напоследък отново се заговори за шистовия газ. Някъде в Европа или на Балканите добива ли се шистов газ?
- Има известни опити в европейската част на Турция, които се добиват в Тракийския басейн. На други места не ми е известно да се използват такива методи. В Украйна също правят сполучливи опити за разработване на шистови находища.
- А другаде по света освен в САЩ?
- В Китай се правят успешни опити. Там има голям потенциал за разработване на шистови находища. Но технологията е в първоначален етап на разработване. Тя се разработва според конкретните геоложки условия в дадената страна.
- А вие какво знаете за проучванията за шистов газ у нас от американската компания „Шеврон“?
- Тогава беше приет закон, който забрани дейностите по фракинга за добив и проучване за шистов газ, и „Шеврон“ напуснаха страната. В България има две места, където би могло да се добива такъв газ. Едното е в Североизточна България. Другото е в Северозападна България.
- Какви са грешните и полезните ходове в газовите решения на България?
- България е слабо диверсифицирана. При нас не беше разигран потенциалът за използване на газа в битовото потребление. Имаше причини за това – ниските цени на електричеството. Можеше да се ускори процесът за използване на газа като екологично гориво.
- Но сега при този скок на цените.
- Да. Това е моментна картина. Ние се намираме във времеви прозорец. Ако погледнем назад или напред във времето – цените се изменят. В момента може да са неблагоприятни, но в бъдеще може да се окаже, че нещата са много по-благоприятни. Цената на международните борси започна да спада. В момента отива към 84 евро на мвтч. Така че спот пазарите са много чувствителни и може да се види да падат цените. Бих обърнал внимание на либерализацията на газовия пазар в България. При нея се следваше европейската политика, без да се огледа достатъчно добре от всички страни. България беше и продължава да е силно зависима от един източник и можеше да предприеме протектионистична политика по отношение на пазара си, докато той се диверсифицира. В ЕС няма такава ситуация, където пазарът да е недиверсифициран. Всяка страна има портфолио с доставки от различни източници. Но в ЕС има и страна като Финландия, която погледна малко по-специално на пазара.
- Какво значи по-специално?
- Финландия, която също беше 100% зависима от руски газ, затвори пазара си и каза: „Ние ще се либерализираме тогава, когато имаме диверсификация.“ После се включиха в друг газопровод, откъдето могат да доставят газ, и обявиха че оттук насетне те са диверсифицирани и се либерализират. Според мен можеше да се погледне конкретно на нашата страна като частен случай дори в рамките на ЕС. Оказа, че заедно с Финландия сме в една и съща позиция и можеше да отворим пазара тогава, когато имаме нов газопровод. Сега вече този газопровод ще го има, но ние изпреварихме либерализацията, преди да бъдем диверсифицирани.
- Имахме ли всъщност либерализация на пазара на газ?
- Преди няколко години не беше възможно България да купува друг газ освен руски. Имаше възможност чрез суапове, както и сега се реализира. Но тогава тези суапове не бяха възможни, защото трябваше да се подпишат споразумения за капацитет на връзките. Такива не се подписаха. Като започна строителството на интерконектора България-Гърция, тогава и законодателството в Европа започна да се усъвършенства и европейските страни започнаха да договарят такива споразумения, в които да могат да използват суапов режим на точките на капацитети на границата. Но преди години това не беше възможно. Единственият начин беше да се построи нов газопровод. Той трябваше да се направи по-рано, независимо че тогава имаше само един възможен източник на доставка – азерски газ. Този газопровод можеше да се използва за доставка на втечнен газ от терминала Ревитуса, Гърция. Имаше такива ситуации, в които цената на газа беше по-ниска на пазара от тази по договорите с „Газпром“ по формулата, свързана с нефта. Това е според мен пропусната от България възможност – да построи по-рано този газопровод. И да отвори пазара тогава, когато този газопровод реално започне да съвмещава и газ от алтернативен източник. Това щеше да отключи много по-сериозно пазара и да даде по-добри и повече възможности. Диверсификацията трябва да предхожда либерализацията на пазара, а не обратното - както се случи при нас. За мен това е пропусната възможност, която можеше да се реализира.
- Съвсем ли трябва да се откажем от руски газ?
- Доставката на руски газ остава възможна. Но в този момент виждаме, че договорите не са спазени. България се придържа към договорите, а другата страна – не.
- Какво научихме от нашите взаимоотношения с „Газпром“ в миналото? Спомняте си, при правителството на Иван Костов, когато договорът ни беше изтекъл и се бавеше сключването на нов, вицепремиерът Евгений Бакърджиев ходи в Москва и го посрещнаха в София с фанфари, когато подписа договора. Тогава също имаше опасност да останем без договор. Сега заради войната с Украйна пак сме на път да останем без договор с „Газпромекспорт“.
- Ако трябва да сравним с периода, когато с фанфари посрещнаха подписването на договора с Москва, сега нямаше фанфари след договаряне на американските доставки. Но имаше доста приповдигнато настроение и посрещане. Не зная дали трябва да има такава показност и емоция. Това означава, че има нещо, което не е много наред в цялата история. От едната крайност би могло да отидем в другата.
- Връщането към договора ни с „Газпром“ слабост ли ще е?
- Не, аз смятам, че не би трябвало да се разглежда връщането към „Газпром“ като слабост, а като нормална практика. Но за съжаление при нас нещата се движат от едната към другата крайност. Ситуацията в момента е по-различна. Освен възможности за суапови сделки, преговаряме за възможности и от Турция да се доставя втечнен газ. Макар че дали и по-какъв начин Турция би се съгласила да доставя. Има и други възможности - междусистемни газови връзки, терминал за втечнен газ край Александруполис и т. н. Всички тези неща дават възможност България да бъде в друга позиция, която също да поставя някакви условия, предвид на това, че би могла да си доставя от други места газ, който може да бъде по-евтин, при по-добри условия и т. н.
Това е той:
През 1977 г. завършва Първа английска езикова гимназия в София
През 1984 г. завършва приложна геофизика в Санкт Петербург
От 1984 до 1995 г. работи в Научния институт по полезни изкопаеми в София
През 1992 г. защитава докторска дисертация в областта на нови техники при проучване за нефт и природен газ в Московския институт по физика на Земята
През 1993 г. работи в British Gas, България, където е участвал в проучвателна програма на компанията
От 1995 г. е изпълнителен директор на Балканската черноморска петролна и газова асоциация
Таня Киркова
