Георги Маджаров е на 46 години, маратонец и производител на едни от най-честите зеленчуци у нас – картофи, тиквички, марули, чушки. Фермата му, разположена в близост до Родопите, е малка и бутикова само за ценители. Тези дни обаче разговаряме със земеделеца за негово величество домата и за разликите между биологичното и конвенционалното земеделие.
- Г-н Маджаров, българинът може от друго да не разбира, но всеки е експерт по основната съставка на шопската салата. Каква е тайната на вкусния и здравословен домат?
- Няма една конкретна тайна, много са. На първо място за мен това е биологичното му отглеждане, все пак моето стопанство е биосертифицирано и като такова изисква една цялостна концепция от грижа за почвата до крайното растение.
- Добре, да започнем от почвата...
- Тя трябва да е добре обработена, да е богата на органични вещества. Естественият органичен тор е ключов. Аз компостирам на място и разлагащата се органична материя от предходна реколта. Добавям различни видове бактерии и гъби, които спомагат за бързото разграждане (минерализиране) на тази материя, за да стане във вид, удобен за усвояване от растенията.
- Какви са тези бактерии и гъби, които ползвате?
- Гъбите са от рода на триходерма, а бактериите са бацилус амилолиуфициенс и др. Те стандартно населяват почвата, но ако ги оставим да се развиват, може да им отнеме един период от около 40-50 години. Идеята тук е да вкараме в по-голяма доза от тези благотворни за растението микроорганизми, които да действат в различни посоки. Някои подпомагат по-бързата минерализация, а други унищожаването на лошите фитопатогенни гъби и бактерии, които водят до болести. Така се получава един цялостен подход при отглеждането не само на доматите, а на всички биозеленчуци и плодове.
- Как влияят горещините на домата ви?
- За съжаление горещините не му оказват добро влияние. В тази връзка мога да споделя, че е важно сроковете на засаждане да се спазват, за да може до идването на горещините доматите да са станали достатъчно високи, да са облистени и плодовете на практика да бъдат скрити добре от слънчевата радиация. Разбира се, хубаво е да има и добро засенчване в оранжериите.
- Какъв тор използвате?
- Ползвам само тор от калифорнийски червей, който се влага в почвата. Оттам насетне пръскам биологични листни торове, когато и ако е необходимо. Основно те са на микробиологична основа, т.е. с живи микроби. Интересно е, че нямам проблеми с големите икономически бичове като алтернарията, въпреки че изобщо не ползвам дори медни препарати, които иначе са разрешени в биологичното земеделие. Даже последните 3-4 години изобщо не ползвам никаква мед.
- А какво представляват тези безвредни торове, с които пръскате?
- Има извлеци на различни растения, аз например ползвам от водорасли. Те са органичен тор, който се приема през листата и прави растението по-здраво и устойчиво. А колкото е по-здраво, толкова има по-силен имунен отговор на болести, и ако се случат в даден момент, то по-лесно ги превъзмогва. Не на последно място растението дава и по-вкусни плодове. Важното е да нямаме обаче едностранчиво торене с един вид тор, защото тогава се получават дефицит и/или излишъци на някакви елементи.
- Колко ракия може да се изпие с този домат?
- Зависи от количеството й, но извън шегата е страхотен за салата. Има фина и нежна консистенция, балансиран сладко-кисел вкус и много тънка ципа. И всичките произхождащи минуси от тези високи хранително-вкусови качества, тъй като е нетраен продукт.
- Затова може да се взима по-зелен от вас, производителите, нали?
- Когато производител бере домата, то той трябва да е малко или много по-зелен в зависимост каква е веригата му до трапезата ни - през колко ръце и склада минава до щанда. С други думи много зависи дали ще минава през национален търговец, за износ ли ще бъде или за директна консумация чрез някакъв по-пряк пазар. Ако ще минава през склад или един-два търговеца, то той се бере полузелен. Терминът е „избистрен домат“, което ще рече бледозелен докъм бял, като трябва да има само една розова звездичка на върха си. Така ще издържи няколко дни транспорт и след това някакво време, докато се продаде. Ако я няма тази звездичка, то той няма да узрее.
- А какво мислите за доматите в големите хранителни вериги, върви дискусия доколко са здравословни?
- Биологичният домат за мен е най-добрият вариант. Във веригите също не са лоши. Повечето си имат сертификата „Глобъл Гап“, който е за минимални количества пестициди. Освен това доматът от веригата е минал стандартизация, производителят сигурно е достатъчно голям, че да си позволи еднородно качество и да не прави компромис със стандартите, които вече е покрил. Разбира се, съвсем не можем да кажем, че този домат е върхът на сладоледа, но поне е в рамките на нормалното.
- А прекаляват ли нашите производители с азотните торове като една инерция от времената на соца с петилетките и култа към рекордните добиви? Не е тайна, че бабите по селата си обичат този тип торове.
- Бабите категорично са най-големите ползватели на азотни торове в държавата. За щастие в последно време все повече стопани разбират, че едностранното азотно торене предизвиква усилен растеж на вегетативна маса, самото растение става нежно и по-податливо на болести. Неприятелите, смучещи/гризещи, също го харесват повече, защото по-лесно се впиват в него и му нанасят пряка или косвена вреда.
- Колко е най-големият домат, който сте брал?
- Може би 1,8 кг и нагоре. Като цяло хората им се радват на тези домати, но аз никак. Един такъв домат отнема голяма част от силата на растението, оттам нататък имаме издребняване на плода, самият плод е неудобен за манипулации. Ето, дори самото му откъсване е мъчно, защото той е станал огромен и се е обвил като подкова около дръжката. В момента отглеждам розов домат. Сортът не е хибриден, при който да имаме изравненост на плодовете, затова има и аномалии в размера. Общо взето се движи между 250 грама докъм 500-600 грама.
- Какво мислите за рекламирането на стари български сортове, вашият такъв ли е?
- Моят е селекция на 10-15 години, като считам, че има голямо преекспониране по темата. Защото домати в България официално се отглеждат и ядем от има-няма 100 години. Така че, колко да са стари тогава тези сортове. Първите домати се внасят у нас в края на XIX век, идвайки от Цариград (или с градинари от Австро-Унгария). Дотогава нямаме никакви традиции. След това тръгва някаква селекция, заимствана от съседни балкански държави. Същото може да се каже и за ягодата. Тя за първи път е внесена от учител по земеделие от Чешката република през 1921 г., като дотогава градинска ягода в България не е имало.
За себе си мога да кажа, че като спортист оценявам и обожавам както ягодата, така и домата. В жегите си пасирам по три литра домати, замразявам ги в хладилника в няколко бутилки и в течение на деня ги вадя да се размразяват. Дават ми храна, чиста енергия и разхлада през целия ден. А когато говорим за деня на земеделеца, той си е и доста дълъг – цял маратон.
