П роизводители и търговци свиват грамажите на храните, за да не се усети поскъпването от клиентите, показа проверка на „Телеграф“ в хранителни хипермаркети.
Разфасовките на сиренето и кашкавала стават все по-малки.
В една от веригите може да се намери буквално миниатюрно парче скъпо италианско твърдо сирене, опаковано във фолио. То е с тегло от едва 42 грама, а големината му е почти колкото човешки пръст.
Цената за един килограм е доста стряскащите 37,90 лева. На клиента обаче това няма да му направи толкова силно впечатление, защото търговецът е докарал миниразфасовката до цена от едва 1,59 лева, която се възприема по-добре психически от купувача.
Френско меко сирене, което струва 31,90 лева за килограм, пък се продава в разфасовка от 80 грама. Цената й е 2,55 лева, което също е щадящо психиката на потребителя.
Нискокачественият кашкавал, направен от вносни заготовки и предназначен за клиенти с по-скромни финансови възможности, е нарязан и опакован във фолио и се продава в разфасовки от по 200-300 грама. Цената за килограм е 11,90 лева, но купувайки малко количество, купувачът ще плати само 2,88 лева за 242 грама.
Отделно в част от веригите цената на насипните сирена и кашкавали, изписана на етикетите, е вече не за килограм, а за 100 грама. Същата практика се прилага и на щанда със сирене на буци в тави, където всеки може да поиска да му отрежат колкото голямо парче иска.
Така на етикета за българското краве сирене е изписана цена от 1,09 лева. С по-дребен шрифт е уточнено, че тази цена е за 100 грама, а стойността на килограм е 10,90 лева.
Сиренето по БДС пък е намалено с 29% и в момента в една от веригите се продава по 11,90 лева за килограм вместо за 17 лева. Цената обаче отново е за 100 грама и на етикета с най-едрите букви е изписано 1,19 лева.
Българското бяло саламурено сирене, което идва във веригите предварително пакетирано в заводска опаковка, също вече масово е в по-малки разфасовки до 400 грама. Така цената от 5-6 лева не действа толкова стряскащо, отколкото ако на етикета с големи букви се изпише 12-13 лева за едно кило.
Производители на кисело мляко също започнаха да намаляват грамажите на кофичките. Още преди няколко години масовата разфасовка бе свита от 500 грама на 400 грама.
Сега някои млекопреработватели намаляват още повече кофичката, която вече става по 380 грама, или с около една супена лъжица по-малко.
Въпреки това цената за млякото с 3,6% масленост обаче не е по-ниска от другото по 400 грама и е 1,39 лева.
Намаляването на кофичката към момента е по-скоро изключение и не е масова практика.
Никой няма да тръгне да си сменя опаковката, защото тя струва пари. В момента цените на печат и на самите суровини са се качили много и млекопреработвателите трябва да отделят огромни средства, за да поръчват нови, по-малки опаковки, а това допълнително ще ги вкара в разходи, коментираха от браншовата асоциация. От там обясниха, че на бранша тепърва му предстои промяна на етикетите, които ще се залепват от горната страна на млечните продукти, което води до допълнителни харчове.
Снаксовете също са сред стоките, които се смаляват. Пликовете, в които се продават, стават все по-малки, а грамажът е орязан. Производители слагат в опаковката на някои видове зърнен снакс вече с десетина-петнадесет грама по-малко. Така пакетчето е вече по 75-78 грама вместо по 90. Цената обаче не пада.
Както „Телеграф“ писа, собственици на заведения също започнаха да икономисват от порциите, за да не вдигат цените. Новата тенденция в някои курорти е да наливат по 400 мл вместо по 500 мл бира. Цената си остава същата като за половин литър.
Засега заводският хляб остава без промяна. Малките фурни обаче могат да си променят грамажите, защото няма стандарт за тегло на печивата.
„Правото на всеки хлебар е да произвежда хляб и закуски с какъвто прецени грамаж. Никъде не е задължен и в закона да спазва определено тегло за печивата. Темата беше повдигната от колеги, които казаха, че ще намалят грамажа, за да не повишават цената. Става дума обаче за грамаж в рамките на 20-50 г. Това обикновено се случва в малките обекти, където се работи ръчно и с прости машини. В големите хлебозаводи не е възможно, защото там техниката се настройва автоматично“, каза пред „Телеграф“ Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите.
„Няма никакво занижаване на качеството на тестените изделия при членовете на нашия съюз. Това са фирми, които присъстват отдавна на пазара, който е свръхчувствителен в този момент. Освен това пшеницата е с много високи хлебопекарни качества“, обясни тя.
Пишат на етикета съдържанието на водата
От началото на март мандрите, които ще продават сирене с над 60% вода, вече няма да могат да го предлагат насипно в тави, а само пакетирано. На опаковката ще пише съдържанието на водата.
Предстоят съвместни проверки от Българската агенция за безопасност на храните с представители на бранша, казаха от Асоциацията на млекопроизводителите.
Оттам обаче допуснаха, че най-вероятно има недобросъвестни млекопреработватели, които удрят в грамажа на едро, когато обаче предлагат продукцията си в тенекии. В този случай обаче са потърпевши предимно търговците, защото те са клиентите на такива разфасовки.
Екип на Телеграф
