"На 5 април тази година външнополитическият съветник на премиера изпрати свой проект на актуализация на рамковата позиция. Съдържанието му обаче по-скоро предполага ревизия на българската национална позиция. В тази нова рамкова позиция (проект) не фигурира българската позиция по т.нар. македонски език. Изискването за европейски гаранции за изпълнение на договора от 2017 година става несъстоятелно. На практика в този проект са обединени частични идеи на външно министерство за прилагане на двустранния договор, но без да има ясен механизъм в преговорната рамка за изпълнение на договора. Външно министерство прецени, че няма как да има бележки по документ, който изначално и изцяло е погрешен и го отхвърли като възможност. Отчитахме и по-висока активност на международен план". Това заяви министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска по време на изслушване в Народното събрание по темата за присъединяването на Северна Македония към ЕС.
По думите ѝ това е създавало трудности за консолидиране на българската стратегия и тактика по процеса.
"В началото на месец май министерството започна да води разговори ве1е без налагането на ограничения и намеса и в изключително кратък срок беше постигнат съществен напредък", подчерта Генчовска.
"Още когато поех поста министър на външните работи по време на първата ми среща с министъра на външните работи на РСМ, първото ми изречение към него беше: "Г-н министър, комуникирайте само с мен". За съжаление това не се случи. Представителите на РСМ продължиха да търсят контакт у нас извън външно министерство с цел постигане на пробив основно ключовото българско искане – механизъм за проследяване на изпълнението на договора от 2017 г., както и по отношение на референцията за македонския език", каза още тя.
"На 10 януари, в доклада си за заседанието на КСНС, външно министерство алармира, че в рамките на процеса РСМ ще продължи да следва няколко основни линии на поведение - ще продължи да разчита предимно на външния натиск, ще демонстрира конструктивност и ще отправя множество обещания. Ще търси неформални отстъпки и създава прецеденти, ще се стреми да разделя институциите в България по темата Северна Македония, като търси начин да се ангажира само с отделни български представители, с цел да изолира от процеса българските институции с експертиза по темата. И така да отслабва българската позиция, а при възможност да постига пробив в нея", обясни Генчовска.
Мнозинството в парламента реши като първа точка да бъде процедурата по изслушване на министъра на външните работи в оставка Теодора Генчовска за процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС и вземането на решения за одобряване на рамка на преговори.
От своя страна Костадин Костадинов заяви, че Македония е България.
"Един от народните представители от БСП заяви, че Македония не е била по-важна от България. Трябва да правите забележка в такива ситуации, г-н председател, защото Македония е България, Мизия е България, Тракия е България, Добруджа е България". Това заяви лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов от парламентарната трибуна в отговор на депутата от БСП Явор Божанков, който заяви, че депутатите умишлено се занимават с темата Северна Македония, а не приемат бюджета и социалните мерки.
"И когато говорим за Македония, говорим за милиони българи, за българския национален интерес. Не трябва да достигаме до тази ситуация, в която последно през 1946 г. Георги Димитров от тази трибуна признава македонския език и македонска нация и извършва от най-големите крупни национални предателства. Преди малко чухме от изявлението на Генчовска за македонския език. Не бива да слушаме подобни предателски изречения", призова Костадинов.
