С вещениците у нас са четири пъти по-малко от църквите. По данни на синода техният брой е 1400, а храмовете ни са 5 500. С всяка година намаляват и желаещите да учат в Софийската духовна семинария, която е с прием след 7 клас. В момента там се обучават едва 68 деца, а през 2003-а толкова е имало само в един випуск, обясни пред „Монитор“ ректорът на семинарията Браницки епископ Пахомий. Според него обаче причините за това са много.
Свещениците у нас са четири пъти по-малко от църквите. По данни на синода техният брой е 1400, а храмовете ни са 5 500. С всяка година намаляват и желаещите да учат в Софийската духовна семинария, която е с прием след 7 клас. В момента там се обучават едва 68 деца, а през 2003-а толкова е имало само в един випуск, обясни пред „Монитор“ ректорът на семинарията Браницки епископ Пахомий. Според него обаче причините за това са много.
„От една страна играе роля демографският проблем и по-ниската раждаемост. Икономическите причини и амбициите на родителите също оказват влияние. Много семейства предпочитат децата им да учат в езикови гимназии, за да са по-конкурентноспособни на пазара на труда. Друга причина за намаляване на броя на учениците ни са и по-малкият интерес към вероучението, промяната в ценностите в съвременния свят, на морално-етичните норми“, каза епископ Пахомий. Според него проблем е и че духовниците вече 30 години не са успели да се преборят да се въведе вероучение в училищата, въпреки че са били написани много добри учебници.
Преподавателите обаче били малко,
а и нямало финансиране за заплатите им.
В момента половината от децата, завършващи Софийската духовна семинария продължават образованието си в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, останалите предпочитат да учат друго. Не е ясно обаче и колко от завършващите факултета стават свещеници. Интересът бил по-голям към магистратурите, не толкова към бакалавърските програми.
„Затова и не може да се каже дали намалява броят на завършващите „Теология“. А колко от тях ще станат свещеници, е и въпрос на призвание. Там има много фактори и зависи дали човек иска да се съобрази с тях, като това да се оженят и да имат съпруга“, каза епископ Пахомий. Според него проблемът с дефицита на свещеници е по-голям в провинцията, където духовниците трябва да обслужват храмовете в няколко села. Така по големи празници като Рождество или Възкресение Христово се получавало така, че
отслужват литургия само в големите населени места.
„Така обаче останалите остават ощетени, защото често това са възрастни хора, които няма как да пътуват до други села. Слава Богу, сега свещениците имат заплата, но това е от 2-3 години насам. Преди бяха общо взето на самоиздръжка и беше много тежко“, коментира ректорът. Според него, за да се реши този проблем, е нужно да се привличат повече деца, които да се обучават в Духовната семинария. Той обаче изтъкна и друг проблем-много родители не знаели, че тя е среднообщообразователно училище, смятали, че е висше училище за свещеници.
„Важно е да знаят, че тук децата учат общообразователните предмети и могат да се реализират навсякъде, не са задължени да станат свещеници. Все пак дете на 14 години не е ориентирано как иска да се развие професионално“, каза още епископ Пахомий.
„Повечето родители вече предпочитат децата им да станат IT специалисти, отколкото да учат в семинарията. А там обучението е на много високо ниво“, коментира и отец Борислав, който служи в софийското село Кубратово. Според него заплащането на свещениците е добро и не това е проблемът за малкия брой духовници у нас.
„От митрополията изпращат свещеници там, където има нужда. Някои обслужват села с много малко хора. Моята енория е с около 1000 души, а някои енории не могат да съберат по 500 души от пет села. Проблемите са съвсем други и те се коренят в това, че
хората не са научени да влизат в храма.
Ние ги приканваме да идват на служба, но общо взето присъстват едни и същи“, коментира отец Борислав. Той обаче изтъкна и друг проблем-насаждането на омраза към свещениците и иронизирането им.
„Бих казал, че не гледат на нас с добро око. За толкова години никой не ме попита нищо съществено, повечето хора се интересуват от езически неща. Но няма как да не е така, след като семействата им са живяли в атеистична среда. Опитвам се да им разяснявам, но имайте предвид, че работата на свещеника е много специфична. Хората не обичат да ги наставляваш, искат блага дума. И когато проведеш нормален разговор с тях, осъзнават същността на много неща. Единственото важно е вярата, а не дали един свещеник ще отслужва пет села с по 100 човека или едно с 500“, каза още отец Борислав.
Според отец Костадин от столичния храм „Рождество богородично“ причината за намаляване броя на свещениците у нас не е една, но не е в заплащането.
„Имало е време, в което свещениците са получавали много под минималното, но пък са били много повече. Няма конкретна причина. Голяма част от проблема сега е атеистичният режим, много от хората нямат религиозна необходимост. Все по-малко са хората, които искат да отдадат живота си на това. Става дума за призвание. Но според мен е временен процес, смятам, че подлежи на промяна и според мен скоро ще се промени“, каза той.
Монитор
