В югоизточната част от Европейска Русия, в състава на Приволжкия икономически район, се намира Република Татарстан, част от състава на Руската федерация. За мнозина тя е известна още и като Татария.
С площ от 67 847 кв. км тя е чак на 44-то място сред всички административни субекти във федерацията. Но с населението си отблизо 4 млн. човека се нарежда на осмо място с близо 60 души на 1 кв. м. Столицата на републиката е град Казан, който е един от големите градове на Русия и наброява около 1,3 млн. души население. Всъщност според статистиката от 2024 г. Казан се нарежда на пето място по население след Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург. Разстоянието от татарската столица до Москва е около 800 км.
Република
Както вече беше отбелязано, Татарстан е самостоятелна република и има свои държавни органи на управление – президент, правителство начело с министър-председател и свое народно събрание, което носи името Държавен съвет и е най-високия и представителен орган на страната. Състои се от 100 депутати, които се избират за срок от 5 години. Това, което е любопитно, е, че половината от депутатите се избират в едномандатни райони, а другата половина в единен републикански избирателен район. За депутати могат да се кандидатират и да бъдат избирани всички граждани на страната, навършили 21 години.
Историята на Татарстан е изключително интересна за нас, българите, тъй като е свързана неразривно и с нашата ранна средновековна история. Защото най-ранната известна тук държавна формация е Волжко-Камска България, съществувала от VII до XII век. Тя е била основана от единия от синовете на прабългарския кан Кубрат – Котраг, и е обхващала района и земите около сливането на двете реки Волга и Кама. Първите писмени сведения за Котрагова България дава арабският пътешественик и географ Ал Масуди. Ето за какво свидетелства той: „Градът Булгар е разположен на брега на морето Майутис. Те са в седмия климат и са от типа на тюрките. Керваните пристигат в страната им от Хорезм, минавайки през Хорасан или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресича становете и на други тюрки, те са принудени да конвоират керваните си.“
Племена
Всъщност малко известно е, че Волжка България е от типа полиетнически и поликултурни държави. Съставена е от различни племена, всяко от които има свои представители в съвета на боилите. А фактът, че канът е бил от племето на кутригурите, достатъчно ясно говори, че българите са били или най-многолюдното от тези племена, или са се ползвали с най-голямо уважение сред останалите племена в раннодържавното обединение. За разлика от другите две български племенни разклонения – на Аспарух и на Алцек, които приемат християнството, за волжките българи не е имало друга възможност и се е наложило те да приемат исляма. Това се е случило най-вероятно между VII и IX век.
Русе в зората на новото време: Вазов със заплата 3000 рубли годишно!
Ислямът на волжките българи обаче е от ханифитската школа, т.е. от най-либералния, и в него липсват всякакви радикални течения и изстъпления. За силата и мощта на Волжко-Камска България говори фактът, че през 1223 г. в т.нар. Овнешка битка край Самара българите разгромяват страховитата монголска войска. Няколко години по-късно обаче монголският хан Бату нахлува в българските земи с огромна армия, за която се твърди, че е била над половин души. Монголците помитат българските войски и завземат земите им. А столицата град Болгар е превърната в лятна резиденция на монголските владетели на Златната орда. През 1430 г. волжките българи все пак успяват да се освободят от монголското иго и тогава се създава Казанското ханство. То просъществува малко повече от век, между 1438 и 1552 г.
През XVI век обаче е принудено да признае върховенството на Московското княжество, а великият московски, а след това и всеруски владетел носи титлата „княз български“, а след това и „чар казански“ чак до унищожаването на Руската империя от болшевиките през 1917 г. Три години по късно на 27 март 1920 г. е създадена Татарската АССР като част от състава на СССР и като такава съществува чак до разпадането на Съветския съюз.
На 30 август 1990 г. страната влиза в състава на наследника на СССР – ОНД под името Татарска ССР. А от 7 февруари 1992 г. става част от Руската федерация като Република Татарстан и остава такава и до днес.
Река
В географско отношение Татарстан заема територии в Източноевропейската равнина по средното течение на река Волга, в един доста привлекателен и плодороден регион. Около 90% от страната е заета от ниски равнини. Планини няма, а най-високите хълмове са на не повече от 350 метра надморска височина. Това, което прави страната особено привлекателна, обаче са разкритите в последните години доста големи находища на нефт и природен газ.
Размерът на предполагаемите количества нефт се изчислява на повече от 1 милиард тона. Страната има запаси и на каменни въглища, торф, гипс и на други строителни материали.
Другото, с което страната се слави, е водното й богатство, като в нея има рекордните 9965 реки с обща дължина повече от 21 500 км. Заради това тук попадат и едни от най-големите водохранилища в цялата Руска федерация. Около 16% от територията пък е заета от гори.
Магията на Истанбул - най-близкият до България мегаполис привлича с история и култура!
Икономиката на Татарската република е тясно свързана с климата, релефа и природните й дадености. Силно развито е машиностроенето, електроенергетиката, химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост. В селскостопанско отношение животновъдството доминира и най-вече отглеждането на животни за месо и мляко, както и развъждане на коне. Силно развито е и пчеларството. Това, което прави впечатление, е, че в годините, когато страната е в състава на СССР, обработваемата площ в нея е близо 4000 хектара. След разпадането на Съветския съюз това количество доста силно намалява, като между 2000 и 2010 г. достига до 2880 хектара. Добрата новина обаче е, че от 2015 г. татарите се връщат отново към земеделието и количеството на обработваемата земя достига до 3000 хектара. Е, все още това количество е далече от социалистическите 4000 хектара, но има време и за това. Стига младите жители на Татарстан да решат да се върнат на село и да се занимават със земеделие.
Туризъм
Макар и да не е държавен приоритет, туризмът в Татарстан бавно, но сигурно се развива, а страната все повече се превръща в привлекателна и желана туристически дестинация. Една от причините за това е голямото количество на културно-исторически обекти, с които се гордее, и то с пълно основание. Другата не по-маловажна причина е гостоприемството на местните жители, което е част от традиционното българско гостоприемство.
Русия гради АЕЦ в сърцето на Казахстан!
Туристическата обиколка на Татарстан традиционно започва от столицата Казан. Той е основан още през Х век от волжките българи, но в продължение на няколко века остава в сянката на столицата Болгар. След освобождаването от монголско иго и разрушаването на Болгар Казан става новата столица на възродената нова държава Казанското ханство. Градът е създаден като погранично укрепление срещу съседните варварски племена, но след това се превръща във важен търговски център по пътя на керваните между Северна Европа и Близкия изток. В годините, когато е столица, градът се развива бурно. През 1552 г. обаче руският цар Иван Грозни превзема и разрушава града и избива по-голямата част от населението му. А самият град става център на една от седемте руски губернии в състава на империята. В годините на чуждо владичество и в годините на съветизацията една голяма част от културно-историческите обекти на Казан са разрушени и унищожени.
Но все пак са останали достатъчно, които да привличат тук туристи от цял свят, желаещи да се запознаят с традиционната татарска, разбираемо и със старобългарската култура.
Една от основните забележителности в столицата е Казанският Кремъл, историческа крепост, построена на мястото, където е била някогашната лятна резиденция на местния хан. Комплексът обединява елементи на християнската и мюсюлманската архитектура. А през 2000 г. той е включен и в Списъка на ЮНЕСКО за културно-историческо наследство на света. Една от забележителностите е Кул Шариф джамия, главен мюсюлмански храм не само в столицата, а и в цял Татарстан. Вътре джамията побира 1500 богомолци, а отвън над 1000. Всяко от четирите минарета е високо 57 метра. А кубето на храма е декорирано с форми, които наподобяват декоративните детайли от короната на казанските ханове. Тя е била пренесена в Москва след унищожаването на Казанското ханство и днес е изложена в Оръжейната палата в Московския Кремъл.
Кула
Друга забележителност от Казанския Кремъл е кулата Сююмбике. Издигната е между XVI и XVII век и може да бъде определена като караулна кула. Интересното е, че подобно на кулата в Пиза, тази също е наклонена, макар и не толкова силно. Това е един от малкото религиозни паметници, които болшевиките не разрушават. Единственото, което правят, е да заменят мюсюлманския полумесец на върха на кулата с герба на Съветска Русия.
Румен Радев на официални посещения в Казахстан и Узбекистан
Но само няколко години по-късно със специално решение на Централния мюсюлмански комисариат на Русия полумесецът е върнат. През 30-те години на ХХ век във връзка със засилената антирелигиозна политика мюсюлманският символ отново е свален. Върнат е за втори път чак в края на 80-те години в годините на Горбачовата перестройка. Създаването на кулата е свързано с някои легенди. Според едната тя е издигната от царица Сююмбике в памет на починалия й съпруг Сафа Гирей. А според друга кулата е изградена от Иван Грозни след завземането на Казан за 7дни, като това символизират седемте нива на кулата.
Сред останалите забележителности в Казанския Кремъл, които заслужават да се посетят и да бъдат разгледани, са още и Спаската кула и Благовещенският събор.
Сред мюсюлманските сгради, заслужаващи си да бъдат посетени, са: джамията Марджани, Азимовската джамия, а от останалите – Храмът на всички религии и Петропавловският събор от XVIII век. Сред останалите сгради, които заслужават да бъдат посетени, са: Юбилейната арка, известна още като Червените врати, сградата на местната администрация, Александровският пасаж, сградата на Държавния съвет, Дворецът на земеделците, Романовския мост на река Булак.
За любителите на съвременните забележителности интерес ще събуди развлекателният комплекс „Пирамидите“. Той е единствен по рода си в цяла Русия и е сред малкото и в съвременния свят с подобни като форма и големина обекти. Изграждането му започва в 1996 г., а официалното му откриване е чак през 2002 г. с пищно лазерно светлинно шоу в присъствието на президентите на Русия и Татарстан Борис Елцин и Минтимер Шаймиев.
Общата стойност на комплекса „Пирамидите“ надхвърля 40 милиона щатски долара.
На около 70 км южно от Казан се намират останките от древната столица на Волжко-Камска България, града Болгар. Тук днес съществува Болгарский музей резерват, който също е включен в Списъка на ЮНЕСКО, в който са съхранени няколко монументални каменни сгради. На малцина обаче е известно, че в покрайнините на резервата, на една обикновена горска поляна се намира едно лечебно аязмо, известно като извора на свети Аврамий, който редовно се посещава от местните жители.
Хан
След столицата Казас идва ред и на посещение в градчето Елабуга, където се намира паметникът на българския хан Ибрахим бен Мухамад I, управлявал Волжка България през ХI век. Тук има и музей с богата сбирка от старобългарски предмети от бита, оръжия и украшения. А в околностите на града се намира крепостта Чьортово Городище, която е един от символите на града. В Елабуга се намира и къщата, в която умира в изгнание поетесата Марина Цветаева. Близо до Елабуга се намира градът Набережние Челни. Там се произвеждат известните у нас доскоро камиони „Камаз“. В града има и музей посветен на барда Владимир Висоцки, както и Музей на историята и бойната слава.
Посещение на Татарстан би било непълно без запознаване с местната кухня и кулинария, които са едно доста интересно и уникално съчетаване на различни вкусове и усещания. Сред татарските специалитети трябва да бъдат отбелязани катъкът и рецептите с овнешко, конско и говеждо месо и пържени питки. Интересен е специалитетът бал май – масло с мед, а освен тях под влияние на съседните арабски племена тук навлизат и кебапът, пилаф, халвата и други интересни местни специалитети.
Наред с това обаче има и някои чисто местни ястия. Кузимякът е печиво с плънка от пшенична каша, а белишът – с пълнеж от месо и картофи. И нещо, което е много важно да се знае – за татарите най-важното ядене е закуската и затова те се стараят тя да бъде повече от изобилна и за самите тях, и за гостите и туристите. А татарската закуска не е баничка с боза или закуска с мляко, а чиния с късчета месо, направено по различни рецепти. И да не е от най-здравословните, то със сигурност това е от най-питателните и полезните за здравето закуски.
(Следва продължение)
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
