И станбул! С мащабите си този най-близък до България мегаполис сякаш те поглъща и ти се чувстваш загубен и омагьосан в невероятната смесица от история, култура и традиции на два свята – на Европа и на Азия.
Руините на римските стени те връщат към славното време на Константинопол, а острите върхове на минаретата – към една друга култура, установила се тук през 1453 г. с идването на Мехмед Завоевателя. Босфора носи други усещания – за граница между два свята и в същото време за техен обединител, защото без това, без взаимното приемане, ние, хората, не бихме могли да живеем в мир и разбирателство. В Истанбул всеки може да намери това, което търси – исторически забележителности, архитектура, пазаруване, гастрономически изживявания, отношение към животните. Дори любителите на турските сериали няма да се върнат в България неудовлетворени, ако има кой да им покаже къде са снимани обичните им герои. Ще намерите и български следи и те не са само в Желязната църква „Свети Стефан“ в квартал „Балат“.
„Истанбул трябва да се види от Босфора през деня и нощта. Като се включат светлините, като светнат мостовете и скъпите къщи по брега, градът става красив по друг начин“, разказва ми Ридван Йозджан. Той е роден в Кърджали и навремето се е преселил в Турция със семейството си. Учил е две години туризъм в университета „Топкапъ“ в Истанбул и е придобил право да е екскурзовод в цялата страна. Води предимно български, руски и украински групи, както и такива от бившите съветски републики. Ридван знае много повече от това, което туристът може да прочете за Истанбул.
Ридван Йозджан
По официални данни мегаполисът има 16 милиона жители, но по неофициални наброява към 23 милиона. Отделно градът се посещава годишно от над 20 милиона туристи. По тесните улички има толкова много народ, че е невъзможно да се придвижваш бързо. Въпреки това движението на моторни превозни средства по тях не е забранено, а шофьорите никак не обичат пешеходците, затова трябва много да се внимава.
„Туристите в Истанбул станаха още повече с откриването на новото летище. Тук пътниците се прекачват за други полети и ако пристигнат сутринта, а другият им полет е вечерта, си правят еднодневна екскурзия в Истанбул“, обяснява Ридван.
Въпреки големите мащаби и многото народ прави впечатление, че Истанбул е чист град. Ако излезеш с бяла риза сутринта и цял ден скиташ по улиците, вечерта пак ще се прибереш с бяла риза. Площадите и улиците са чисти, зелените площи навсякъде са поддържани. Не можеш да видиш никъде преливащи от боклуци контейнери и ровещи в тях клошари. Местната управа е решила проблема с отпадъците чрез подземни контейнери. По главните улици, като „Истиклял“ например, няма кошчета за боклук. Ходиш си с хартийката в джоба и в продължение на километър и половина се оглеждаш къде да я изхвърлиш. Защото не знаеш, че ако влезеш в магазин и я подадеш на продавача, той ще ти я вземе и няма да те изгледа лошо.
Преди няколко години е решено кошчетата и скамейките по главните улици да се премахнат заради опасност от терористични актове. „Освен голямата община в Истанбул има около 80 малки общини. Всички те разполагат с много персонал и техника за почистване, която работи през деня и нощта. Доста пари в общинските бюджети се отделят за чистотата на града“, казва моят събеседник.
Другото, което на пръв поглед прави впечатление, са многото турски знамена. Не е необичайно да видиш националния флаг и на прозорците на къщите или апартаментите. На „Истиклял“ в един участък от двайсетина-трийсетина метра изброих 14 червени знамена с полумесец. На всеки хълм на Истанбул се вее голямо турско знаме. Портретът на Мустафа Кемал Ататюрк също е едва ли не на всяка крачка.
Магазин за баклава на Истиклял
При толкова много народ се питаш какво ли е ежедневието на обикновения човек в Истанбул. Как ли се чувства той в тази навалица, в този огромен автомобилен трафик?
„Обикновеният човек в Истанбул не работи за 23 000 лири (1030 лева), каквато е минималната заплата в страната. С тези пари тук не можеш да се издържаш. В Истанбул заплатата започва от 32 000 лири (1433 лева) нагоре. Обикновените хора са свикнали с трафика, с навалицата и са съгласни на този начин на живот. Селата са празни, всички идват към големия хляб, към меда, но не всички могат да го вкусят. Животът в Истанбул е с хубава и с лоша страна. Има много бездомни хора, но това да са тук си е техен избор. Кметството, разбира се, им помага“, казва Ридван, който много добре знае какво е да живееш в мегаполис.
Питам го и за котките. Изтягащи се блажено писани, които никой не гони, има из целия град – по улиците, в магазините, в заведенията. Котките ни трябват, пазят ни от болести, Истанбул е пристанищен град и те го чистят от плъхове и мишки, обяснява моят събеседник. Котката тук е свещено животно и да се убие е голям грях. Не ги кастрират, а и как могат да хванат милиони котки. Грижата за тях не е само на доброволците, а главно на общината. Всяка сутрин през определени точки в града минава общински автомобил и оставя храна за бездомните животни. Ако видите някъде големи купчини с гранули, значи служителите са минали скоро оттук.
Да се опишат забележителностите на Истанбул си трябва цяла книга. Все пак Ридван дава някои препоръки за тези, които не са идвали досега в мегаполиса.
„Първо трябва да се посети старата част на града с Хиподрума, „Света София“, Синята джамия и двореца „Топкапъ“. За християните е много важно да видят „Света София“, да влязат вътре, да разгледат мозайките. Това е нещо величествено. Представяте ли си, диаметърът на купола е 32 метра, на височина 56 метра, а е строено през VI век. Един цял ден туристът трябва да отдели на старата част. На втория ден може да се видят джамиите „Шехзаде“ и „Сюлеймание“, проектирани от архитект Мимар Синан. Може да се отиде в азиатската част в квартал „Чамлъджъ“ да се види новата джамия. Тя е строена от 2013 до 2019 г. Общо в града има 3280 джамии и всяка година се добавя още по една. Някой дарява земя, събират се пари. В Истанбул единствената джамия, направена с държавни средства, е „Чамлъджъ“.
По-наблюдателните ще открият изображение на бухал в джамията Чамлъджъ.
Обезателно трябва да се види българската църква „Свети Стефан“, наричана още Желязната църква, в квартал „Балат“. Патриаршията е в същия квартал, това е старият еврейски квартал. Преди 10-15 години не беше безопасно да се влиза в този квартал – имаше много наркомани, пияници, бездомни. После го изчистиха и направиха реставрация. Сега кварталът е много красив с интересните цветни къщи – с малка квадратура, на три етажа, с три стаи една над друга. Това е свързано с цената на земята. Не всеки може да си купи земя в „Балат“, защото този район се намира около Златния рог. „Балат“ е някогашното пристанище на Византия, тук е бил опънат синджир над водата, за да не минават през 1453 г. корабите на Мехмед Завоевателя. Част от тази верига се намира в кулата Галата“, разказва Ридван.
Света София
Разходка с кораб по Босфора е нещо, което не трябва да се пропуска. Три моста и два тунела свързват Европа с Азия. Тук вече ви трябва екскурзовод, за да ви покаже дворците, както и къщите на олигарсите, на които никак не им харесвало, че гидовете посочват палатите им на туристите. Трябва да се види крепостта Румели Хисаръ, най-стратегическата точка на Мехмед Завоевателя. За да превземе града, той построява Румели Хисаръ. Трябва да се види Долмабахче – двореца, в който до 1918 г. са живели последните шест султани, предпоследният султански дворец Йълдъз Сарай, дворецът Бейлярбей – лятната резиденция на Абдул Азис. Трябва да се види и хотелът „Чиран палас“, където е най-скъпата нощувка в Истанбул – 50 000 евро.
„Чиран палас“ е и бившият парламент от османско време. Един път сградата е изгоряла, възстановена е и в днешно време се държи от веригата „Кемпински“. Кулата на девицата е свързана с една легенда за дъщерята на византийски император. Гадател предрекъл, че момичето ще умре, ухапано от змия. За да предпази дъщеря си, императорът й построил кула, но предсказанието се сбъднало. На един рожден ден от кошница с плодове изпълзяла змия и ухапала момичето. Сега Кулата на девицата е превърната в музей, има и кафене, откъдето можеш да се насладиш на прекрасна гледка към Босфора и Златния рог.
Две джамии от двете страни на Босфора са свързани с една много красива история. Ридван разказва, че тя е за любовта на дъщерята на Сюлейман Великолепни и Хюррем Султан – Михримах Султан, и големия османски архитект Мимар Синан. Между тях се зародило нещо повече от дружба, но Мимар Синан вече бил женен. Щом разбира, Хюррем Султан веднага омъжва Михримах за Рустем паша, един от влиятелните пълководци на Сюлейман. По молба на Михримах архитект Синан построил две джамии – едната в азиатската част в района „Юскюдар“, а втората – в европейската част в района „Фатих“.
„Когато Слънцето пада на „Фатих“, в „Юскюдар“ между минаретата се показва Луната. Името Михримах означава Слънце и Луна. В строителството на тези две джамии има нещо дълбоко лично“, разказва Ридван.
Освен в красивите легенди, великолепните дворци, безбройните джамии и голямата вода на Босфора и Златния рог Истанбул ще ви се разкрие и в прочутите покрити чаршии, магазини с апетитна баклава, ресторантите на покривите на сградите. Истанбул ще откриете и в ароматното турско кафе, в традиционния чай, в топлите гевреци, в парковете с лалета, в гостоприемството на местните, в пъстротата на улиците. Екскурзоводите казват, че има Истанбул за начинаещи и Истанбул за напреднали. И ако в тази статия не откриете нещо, което силно ви е впечатлило, то е само защото авторът е от групата на начинаещите.
Поглед от Босфора към дворците на брега
Жанета Йорданова
