Г раждани настояват летище „Граф Игнатиево“ край Пловдив да бъде преименувано в памет на героя-летец Димитър Списаревски /1916-1943/.

Граждани настояват летище „Граф Игнатиево“ край Пловдив да бъде преименувано в памет на героя-летец Димитър Списаревски /1916-1943/.

Петицията, подписана 1 481 души, е стартирала на 21 декември м.г. от Мариела Таскова от София, която аргументира идеята си с думите: „Подписвам, защото се срамувам от предатели на България, тачени като герои и увековечени с паметници, имена на летища, улици и булеварди в страната ни.“. Последният засега , който подкрепя подписката е  Тодор Тодоров от Пловдив рано заранта на 21 януари т.г. Последният коментар в подкрепа е от 21 януари от бургазлията Ваньо Милков, който пише:“Време е да окажем почит на българските герои , не на чуждите!“.

Петицията е породила яростна дискусия „за“ и „против“ настоящето име на летището, не липсват дори доста грозни нападки срещу личността на граф Николай Игнатиев /1838-1908/, както и настоявания да бъдат премахнати паметници, свързани с имената на загинали в небето на България летци от някогашната антихитлеристка коалация. Повечето обаче са за увековечаване на родения в Добрич на 19 юли 1916 година и наричан от приятелите си Спаич пилот с аргумента, че е загинал за отбраната на родината. Не липсват и такива, които напомнят, че идеята не е нова и дори преди време е имало аналогично предложение до държавния глава, но то е останало без отклик. Има разбира се и спор защо точно това летище, което не е свързано с подвига на Списаревски.

Кой е Димитър Списаревски? Възможно най-краткият отговор  е : Димитър Светозаров Списарѐвски е български офицер, летец изтребител. Приживе е поручик, посмъртно произведен капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г. Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно). Родът му е от Кюстенджа. Загива при боен полет, по време на бомбардировките на София през Втората световна война, след като сваля американски бомбардировач B-24 чрез въздушен таран.

За битката в небето над софийското село Пасарел има различни свидетелства.Най-близък очевидец е бил лейтенант Джон МакЛендън, американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2352 от 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който ще разкаже: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“.

Единственият оцелял от сваления при тарана бомбардировач, 24-годишният  Робърт Хенри Ренър ще допълни: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“и по време на лечението си в болницата ще иска среща с майката на героя Елисавета , за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушния таран и „торпилата на японците на Балканите“. 

По този повод МакЛендън ще заяви категорични: „Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е бил поручик и се е казвал Списаревски …

Летище Граф Игнатиево съществува от 1940 г. за създаването му е бил издаден указ на зар Борис Трети под номер1294 от 1937 година с който са отчуждени и овъзмездени земи за строителството на хангар, административни сгради, ВиК инсталации и всичко необходимо за нормалната дейност на едно летище по тогавашните изисквания.

Каква ще бъде съдбата на подписката за преименуването на летището е трудно да се прогнозира, намеренията на инициаторите е тя да бъде предадена в народното събрание.Междувременно старозагорецът Костадин Бинев ще напише: Подвигът на Списаревски е доста неизвестен някак си исторически неглижиран.Редно е да се отдаде заслужена почит към историческия му принос .“.