Населението ще се стопи с 1,3-1,5 милиона души и към 2090 г. ще наброява малко над 4,9 милиона души.
Това сочат дългосрочните прогнози на Националния статистически институт.
Делът на младите все повече ще намалява. Възрастното население ще расте и заедно с увеличаването на продължителността на живота това ще доведе до бум на столетниците, чийто брой ще се увеличи 3-4 пъти.
НСИ е изготвило три варианта на дългосрочната си прогноза за населението. Първият вариант (при хипотеза за конвергентност) се води реалистичен. Той показва, че през 2090 г. населението на България ще възлиза на 4 915 423 души. Под 5 милиона ще паднем още през 2075 г. За сравнение, последните данни на НСИ показват, че през 2025 г. населението на страната е 6 423 207 души.
Вторият вариант се води оптимистичен. Според него населението през 2090 г. ще бъде 5 100 943 души. Третият е песимистичен и сочи, че населението ще падне до 4 790 139 души.
Варианти
„Първият вариант, който се води реалистичен, е съобразен с това, че сме в ЕС и всички държави, понеже сме в една общност, рано или късно в една определена точка във времето ще имат сходни показатели. Той ползва общи коефициенти за раждаемост и смъртност от Евростат. Другите два варианта са песимистичен и оптимистичен. Оптимистичният е при по-добро социално-икономическо развитие. По-добри са факторите, които определят прогнозата – коефициентът на раждаемост, смъртността, миграцията. Песимистичният пък отразява по-лоши социално-икономически условия в държавата. Съответно ще бъдат по-лоши и демографските показатели. Самата прогноза е едно предвиждане за евентуалното бъдещо развитие на населението. Прогнозата не е закована, не е задължителна. Ако се променят демографските тенденции, би се променила и прогнозата“, обясни пред „Телеграф“ Магдалена Костова, шеф на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.
Трябва да уточним, че към населението на страната се причисляват не само българите на територията на България, но и чужденците, които живеят тук една година или повече.
Притокът на чуждестранни граждани и завръщането на българи в родината е тенденция от последните 3-4 години, която може да направи дългосрочните прогнози за населението малко по-оптимистични. Сегашните анализи са изготвени през 2023 г., когато тези тенденции все още са били в зародиш. Новият тренд за положителен механичен прираст (заселилите се в България да са повече от изселилите се) ще се отразят догодина. Тогава НСИ ще актуализира дългосрочните си прогнози за брой на населението.
Тенденция
„Нашата последна прогноза е актуализирана през 2023 г. на база на последното преброяване през 2021 г. Тази тенденция за положителен механичен прираст е от последните 3-4 години. Тя ще бъде отразена в новата актуализация догодина. И може би прогнозата ще бъде по-позитивна, макар че виждаме, че раждаемостта доста пада през последните години и няма нещо положително в този показател. Но пък смъртността намалява след ковид. Дори може да се каже, че смъртността е под нивата отпреди ковид като абсолютен брой, иначе като коефициент си седи висока“, обясни Магдалена Костова.
Прогнозите за населението са много важни за пазара на труда и пенсионната система. Ключов показател е коефициентът на възрастова зависимост. Той показва на 100 души население в работоспособна възраст (15-64 г.) колко човека се падат от зависимите възрасти – от 0 до 14 г. и 65+. При демографският срив, който имаме, този показател с времето все повече ще се влошава. Тоест на 100 човека в трудоспособна възраст ще се падат все повече хора от зависимите възрасти. В момента този коефициент е около 60, но към 2090 г. се прогнозира да стигне 75. „Колкото по-нисък е този коефициент, толкова е по-добре. Защото хората в активна възраст работят и доходите им отиват и за отглеждане на децата, и за осигуряване на пенсиите. Тоест цялата тежест пада върху лицата в активна възраст. Когато този коефициент е 74, то той вече доближава 1 към 1, което не е добре“, обясни Магдалена Костова.
Реално
Реалната ситуация обаче е още по-тревожна. Коефициентът не отразява факта, че част от хората в трудоспособна възраст имат увреждания и не могат да работят, други са в майчинство, трети пък са трайно безработни и нямат намерение да се включват на пазара на труда. „Този коефициент не отчита тези специфики, отчита само възрастта на населението. Ако се вземат и другите специфики, става още по-лошо, защото работещите са по-малко от хората в трудоспособна възраст“, обясни Магдалена Костова.
Всеки трети мъж умира преждевременно
Жените у нас живеят с около 7 г. по-дълго от мъжете, като до голяма степен това се дължи на високата преждевременна смъртност (преди 65 г.) сред представителите на силния пол.
Почти два пъти повече мъже умират, преди да навършат 65 г., отколкото жени. Делът на починалите преди навършване на 65-годишна възраст общо е 20%. Но при представителите на силния пол този дял е около 30%, докато при жените е два пъти по-малък.
Очаква се другата седмица НСИ да съобщи най-новите данни за очаквана продължителност на живота. Освен по време на пандемията този показател расте по малко всяка година. Все още обаче сме далеч от показателите на други европейски държави, където живеят средно по 80 и нещо години.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
София Симеонова
