С 36,82 лв. на месец преживяват хора с увреждания. За това алармира омбудсманът Диана Ковачева.
Причината за този проблем е в разпоредбата на чл. 74 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), за чиято промяна омбудсманът настоява от години. Тя е свързана с изискването осигурителният стаж да е натрупан до датата на инвалидността. Така ограниченията в разпоредбата оставят хората с определени от 50 до 70,99 на сто вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност, без необходимия осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, само с месечна финансова подкрепа по чл. 70 от Закона за хората с увреждания, която е в размер на 7% от линията на бедност, аргументира се Диана Ковачева. Точната сума за миналата година е именно 36,82 лв.
„Сумата е точно такава и е стар пропуск, за който отдавна се знае“, коментира пред „Телеграф“ юристът и правозащитник Петър Кичашки (коментар от него на стр. 10). Когато едно решение на съответната ТЕЛК бъде обжалвано пред НЕЛК или пред съда, за периода на обжалването не се изплаща тази месечна пенсия към човека с увреждания. Финансовата подкрепа впоследствие се изплаща накуп, когато влезе в сила решение, което потвърждава наличието на увреждане, което съответно да бъде подкрепено с финансов ресурс от държавата.
Жалби
Омбудсманът алармира за пореден път социалния министър Иванка Шалапатова и управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов, че в институцията продължават с голяма интензивност да постъпват множество жалби от граждани с увреждания за забавяне на изплащането на полагащите им се пенсии за инвалидност.
Проф. Ковачева подчертава, че заради влошено здравословно състояние и липсата на заетост пенсиите за инвалидност са единствен доход на хората с увреждания, с които те живеят. Така те заплащат комуналните консумативи за жилищата си, закупуват лекарства, покриват предписаното им лечение и рехабилитация.
„Предвид същността на пенсиите и тяхното предназначение, е от съществено значение полагащите се средства да бъдат адекватно изплащани и в пълен размер от възникването на правото, като определяща роля за това имат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)“, казва в позицията си общественият защитник.
Диана Ковачева подчертава, че от една страна проблемите на гражданите с пенсиите за инвалидност са свързани с неправилно тълкуване и прилагане на действащи разпоредби, а от друга – с необходимостта от изменения в КСО.
На първо място сред проблемите омбудсманът посочва спирането на пенсиите за инвалидност от НОИ в случаите, при които НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне.
Спиране
„Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО при обжалване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост“, изрежда Ковачева.
Тя подчертава, че при обжалване на експертното решение, определящо 50 и повече процента трайно намалена работоспособност, не се спира пенсията изцяло, а пенсията за инвалидност се изплаща, но в размер на социалната пенсия за старост.
При евентуална отмяна на решението за определяне 50 или над 50 на сто вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност и връщане на преписката за ново разглеждане на административния орган, издал първоначалния акт, от териториалните поделения на НОИ е въведена практика за спиране на пенсиите за инвалидност, независимо от разпоредбата на чл. 98, ал. 7. Омбудсманът настоява за правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата, за да бъдат гарантирани интересите на засегнатите граждани.
Икономистът Мика Зайкова: Българинът мре млад, минимумът е 1000 лева
Минимумът, с който трябва да преживява един пенсионер, е 1000 лева, като в тази сума не влизат разходите за лекарствата, пресмята икономистът Мика Зайкова. Тя цитира покачващите се сметки за ток и вода и коментира, че след като ги плати, пенсионерът трябва да преживява предимно на хляб, мляко, олио, чубрица и червен пипер. „Българинът мре млад заради лошото качество на живот“, констатира Зайкова. Средната продължителност на живота у нас е 71,8 години, докато в други държави е 89. Жените живеят средно по 78 години, мъжете по-малко
Кристи Петрова
