Ш ироко оповестеното обезопасяване на черните участъци по пътищата е било само козметично, а на места след него те са станали дори по-опасни. Това сигнализираха експерти по пътна безопасност пред „Телеграф“.
Кампания
След катастрофата, при която на 31 март загина 12-годишната Сияна, пътната агенция скоростно набеляза 36 пътни участъка у нас с повишен риск от пътнотранспортни произшествия, които са в лошо състояние и трябва да бъдат обезопасени. Отсечките бяха определени на база констатирани в обхвата им опасни маневри на водачите или необходимост от допълване или актуализация на организацията на движение. Участъците бяха конкретизирани в публична кампания на агенцията, която включваше и карта с червени флагчета за указването им. От агенцията още тогава посочиха, че става дума за „краткосрочни“ мерки за обезопасяване.
СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА КОНТРОЛ ВЪРХУ СКОРОСТТА: Хванаха 3700 нарушители само за денонощие!
ГАЗ ДО ДУПКА: Близо 600 шофьори нарушиха средната скорост за първите 7 часа!
Пожалиха джигитите по аутобаните
За предприетите действия пък всеки месец шефът на АПИ Йордан Вълчев трябваше да докладва до министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Така на 15 август от пътната агенция обявиха, че всички тези опасни зони са вече обезопасени.
Реалност
Оказва се обаче, че това обезопасяване е по-скоро по-добро обозначаване на опасностите, отколкото реално подобряване на условията в тези участъци. „Става дума за 36 участъка, в които са подменени знаци, подновена е маркировката. Това е по-скоро „козметично“. Защото няма модернизация на тези участъци и подновяване на настилката им с цел премахване на самите рискове, заради които те са определени за опасни. Подобрено е обозначаването им, но не е работено по отстраняването на самите предпоставки за човешки грешки там. Защото, като подновиш знака за ограничение на скоростта или сложиш такъв с черна точка за концентрация на катастрофи, това не кара нарушителите да намалят, нито пък намалява ефекта от една катастрофа“, коментира за „Телеграф“ шефът на Института за пътна безопасност Богдан Милчев.
Ефект
Има и участъци, които са били така обезопасени, че са станали дори по-опасни. Такъв е например участъкът Борован – Бяла слатина по второкласния път Долни Дъбник – Монтана. „АПИ официално бе обявила за „обезопасен“ този участък. Реалността обаче се оказа точно обратната – рисковете са повишени спрямо преди. В зоната на хоризонтална крива (широк завой – б.р.) е поставена ограничителна система (мантинела) и знаци А40 „черна точка“. Асфалтът обаче, който е с коефициент на съпротивление на хлъзгане десетки пъти под нормата, не е подменен. Така при дъжд катастрофите не само продължават, но и стават по-тежки. Преди автомобилите, които загубят контрол, излизаха в полето, а сега биват притискани между мантинелата и идващите насреща превозни средства. След това „обезопасяване“ човек остана без крак, затиснат от ремарке на тежкотоварен камион, а дете получи тежка черепно-мозъчна травма. Това е нагледен пример как липсата на цялостен подход не решава проблема, а го задълбочава“, заяви за „Телеграф“ Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
Русинова оповести резултати от анализ на пътната безопасност в съседен натоварен участък – Борован – Враца. „Резултатът е трагичен – за всеки един километър отчетохме над 100 дефицита. Някога е била положена само средна разделителна ивица. Крайни линии така и не са направени, а шофьорите буквално карат „на сляпо“. Маркировката и пътните знаци често си противоречат, а в участъци, където е разрешено изпреварване, непочистената растителност отдавна е заличила видимостта. Никой обаче не си е направил труда да оцени ситуацията и да промени организацията на движението“, обясни Русинова. Само на едно кръстовище в участъка, за село Оходен, са констатирани пет опасни фактора – непочистена растителност на две места, липсващи крайни линии, рекламно табло, ограничаващо видимостта, и пътен знак Б2, закрит от растителност. Открити са и знаци със светлоотразителна способност в пъти под нормата, които при 90 км/ч ограничение на скоростта се виждат от водачите твърде късно, като те имат малко време да реагират.
Идат челни удари заради по-бързи тирове
Повишава се рискът от челни удари по пътищата с едно платно без разделителна ивица между насрещните ленти, каквито са голяма част от участъците по първи, втори и трети клас от републиканската пътна мрежа, заяви Богдан Милчев за „Телеграф“. Причината е влязлото в сила увеличение на ограничението на скоростта за тежкотоварни камиони от 70 на 80 км/ч. „При положение че ограничението за леки коли е 90 км/ч, резултатът ще е по-дълго време за изпреварване, както и повече превишения на скоростта с цел изпреварване на тировете, които ще се движат по-бързо. Това ще увеличи риска от челни удари, които са сред най-опасния тип пътнотранспортни произшествия“, допълни експертът.
Деян Дянков
