П реди 39 години два атентата в Пловдив и Варна поставят началото на цяла поредица от терористични актове, свързани с т. нар. Възродителен процес в България. За щастие извършителите на тези атентати са аматьори в поставянето на взривове и това е една от причините жертвата да бъде само една. 43 души обаче са ранени. А шокът от случилото се ще остане завинаги в съзнанието и душите на всички, които в онези минути са били в района на двата взрива.
Двата атентата в Пловдив и Варна и последвалите няколко в други райони на страната не са инцидентни и изненадващи. Те имат своята предистория. Годината е 1984-а и това е още само началото на последната част от Възродителния процес, едно от най-абсурдните, но и взривоопасни хрумвания на ЦК на БКП.
Аналогия
Инициативата за побългаряването на българските мюсюлмани чрез промяната в имената и вековните им традиции среща доста силен отпор от страна на изповядващите исляма у нас. Историята ни познава такъв насилствен опит за промяна на вековни религиозни традиции и това е покръстването, при което на княз Борис Михаил се налага да даде жесток личен пример, като ослепи първородния си син, който не иска да се отрече от вярванията на дедите си и обявява баща си за родоотстъпник и предател. В крайна сметка християнството е наложено с много кръв и сълзи. И вероятно това е било и причината, която е карала комунистите да вярват, че и покръстването на турците ще мине по мед и масло. Да, но както става ясно, не става така. В периода 1984-1987 г. в страната ни са разкрити 42 нелегални протурски групи, създадени за противостоене и насилствена съпротива срещу побългаряването на мюсюлманите в нашата страна. А колко са останали неразкрити, днес никой не знае. Резултатите от дейността на тези нелегални групи не закъсняват.
Бомби
На 30 август 1984 г. в навечерието на комунистическия празник 9 септември в България са извършени два атентата. В 17,29 ч. е взривена бомба в чакалнята на жп гарата в Пловдив. На място загива 50-годишната Добра Паслиева от Кърджали. Ранени са 42-ма души, като от тях 13-годишният Мустафа Шентюрк остава без око. Адската машина е поставена до кошче за отпадъци в дъното на залата до обществените телефони и това всъщност е причината жертвите да не бъдат много повече. Половин час по-късно, точно в 18,07 ч., на паркинга пред аерогарата във Варна избухва втора бомба. Разследващите ще установят, че взривното устройство с еквивалент от около половин килограм тротил е скрито в бетонен цветарник. При взрива са ранени две жени. Съобщенията за атентатите са поместени с по две изречения по ъглите на излизащите по това време вестници, намиращи се под строгия контрол на управляващите комунисти. Милицията в цялата страна обаче е вдигната под пълна пара.
От сходния почерк и вида на взривното вещество и на детонаторите разследващите бързо стигат до извода, че двата атентата са дело на едни и същи лица. Кои обаче са те?
Съвсем закономерно следователите се обединяват около идеята, че атентатите имат връзка с Възродителния процес и терористите трябва да бъдат търсени сред мюсюлманите у нас.
Освен това в дните около атентатите е предстояло посещение на държавния глава Тодор Живков във Варна и Пловдив по различни поводи. А това още повече изправя на нокти милицията. Визитите, разбира се, са отменени, а разследването върви с пълна пара.
Буново
Но преди следствието да стигне до престъпниците, през март 1985 г. се случват нови три атентата. Малко преди гара Буново избухва взрив във вагон за майки с деца на бързия влак София – Бургас. Планирано е бомбата да гръмне, докато влакът е в близкия тунел, но за щастие влакът закъснява и това не се случва. Загиват 7 души, след които 2 деца, а 9 души, от които отново 2 деца, са ранени. Половин час по-късно, в 22,00 ч., избухва взрив във фоайето на едноименния хотел в Сливен. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата и това намалява силата на взривната вълна. Ранени са 23 човека. Същия ден е разкрит неуспешен опит за атентат на плажа на курортен комплекс Дружба. И този неуспешен опит всъщност най-неочаквано започва да разплита кълбото.
Милицията има възможността да прибере взривното устройство и да го изследва, преди то да е избухнало и да се е самоунищожило. То е поставено в тенекиен гюм за мляко и е оставено на плажа, за да избухне. Установено е, че при всичките атентати устройствата са сходни. Изработени са от шашки амонит, свързани с плоска батерия от 4,5 V и часовников механизъм от съветски будилник „Слава“. Бомбите самоделки са поставени в консервена кутия във Варна и в стъклен буркан в Пловдив.
Мерзавците
През август 1987 г. като организатори и извършители на четирите атентата са арестувани трима души: Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Абдула Чакър (Алцек Чакъров) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев). Това, което е повече от любопитно, е, че двама от тримата – Емин и Абдула, са бивши агенти на Държавна сигурност в Бургас. Разследването и съдебният процес срещу тримата продължава 10 месеца и на 25 април 1988 г. те са осъдени на смърт.
Държавният съвет на НРБ и Тодор Живков отхвърлят молбите им за помилване и те са екзекутирани. Още четирима души са осъдени за помагачество на затвор от 1 до 6 години затвор. Екзекутираните трима атентатори и техните помагачи остават известни в архивите на МВР като Групата на „Мерзавците“.
Чешма
През 1993 г., вече след падането на комунистическия режим, в село Трънак, Руенско, на селската чешма е поставена паметна плоча, на която тримата осъдени на смърт са обявени за „борци за свобода“. През 1998 г. с прокурорско постановление плочата е демонтирана. Бургаският окръжен прокурор беше категоричен за становището си: „Не мога да допусна в моя съдебен район да има паметна плоча с имената на терористи!“.
Атентатите, извършени от групата на „Мерзавците“, обаче далеч не са единствените през 80-те години. Само за няколко години в милицията са регистрирани десетки анонимни обаждания и заплахи, чиито извършители така и не са разкрити и наказани. Взривена е църквата в село Бенковски, взрив избухва в супермаркет в Айтос. През декември 1986 г. е хвърлена отрова в резервоара за питейна вода в кърджалийското село Люляково.
През август 1987 г. е осуетен нов атентат в Слънчев бряг. Върхът през втората половина на 80-те години обаче става похищението на две деца, на 12 и 15 години, от трима терористи, които искат да ги използват като заложници, за да им осигурят безпрепятствено минаване през границата за Турция. След една перфектно организирана акция децата са спасени. Едното от тях обаче остава инвалид за цял живот. Терористите се самовзривяват в колата, в която пътуват. Двама от престъпниците загиват на място, а третият е заловен жив, осъден на смърт и разстрелян.
Иван Георгиев
