„Сигнал за бомба до Софийския университет, ще гръмне до 2 часа“, „Има граната под гумата на кола до детска площадка“, „В къща в Пловдив са открити взривове, достатъчни да вдигнат половината град“, „Има забравен съмнителен куфар пред парламента“, „На мача Левски - ЦСКА са открити самоделни бомбички“, „На борда на полет 876, минаващ над България, е открит лаптоп в една от седалките, който може да се използва за детонация, самолетът трябва да се приземи аварийно“.
Това са само малка част от сигналите, на които реагират бомбаджиите от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Това са хората, призвани да ни пазят от най-лошото. Вдигани са на крак средно по около 15 пъти в месеца, като в бройката влизат и проверки на посолства, обиски в домове на опасни бандити, масови мероприятия като мачове и т.н. В отдел „Противодействие на бомбения тероризъм и специална физико-химия“ има и химическа лаборатория, в която се изследва съставът на взривните вещества, след което се изготвят анализи и експертизи като тези за атентата в Сарафово.
Колко често вдигат накрак бомбаджиите от СОБТ?
Единствено екип на „Телеграф“ беше допуснат да влезе в отдела на бомбаджиите, за да види как се подготвят. Докато разговаряме, беше получен сигнал за открити взривни вещества в къща във Врачанско.
Истински
„Най-много са сигналите за изоставени съмнителни багажи, куфари, чанти. Има обаче и доста за боеприпаси като гранати или пък такива, откраднати от военни заводи или поделения“, разказа главен инспектор Стилиян Чочев, началник сектор „Противодействие на бомбения тероризъм“. По думите му, когато има изоставена чанта, сигналът никога не е фалшив. „Дали има или няма бомба вътре никой не знае, преди да проверим. В 99% от случаите няма нищо. Обикновено се откриват лични вещи. В София особено са оставени дрехи на клошари. Преди 20-25 г. обаче в годината имаше по 160 взривявания. Това означава, че почти всеки втори ден е имало взрив. Обезврежданията също бяха много. Тогава се гърмеше за разлика от сега и слава Богу“, поясни Чочев. В последните години една от опасните ситуации на бомбаджиите е с граната под гумата на кола в кв. „Люлин“. Возилото било паркирано край детска площадка. „Ако беше тръгнала, колата щеше да гръмне. Тогава бомбеният техник отиде, хвана лоста й, за да я обезпечи, и ситуацията приключи“, разказва главният инспектор. Интересното е, че предпазните костюми не се обличат всеки път, а само когато се наложи бомбаджията да се доближи близо до обекта. Често се действа с робот.
Агитки
Бомбаджиите реагират и на сигнали за самоделки, направени от футболни агитки. „Те обикновено са от миниум и бронз, слагат се и камъчета, гърмят с различна сила. Когато обаче количеството на веществото стане голямо – от 100 г нагоре, това се превръща във взривно устройство и може да причини големи поражения, да счупи и стъкло на автомобил“, обясни Чочев. Преди години имало случай на двама фенове, които натоварили буркан с 3 л взрив, но при движение в колата той гръмнал. Единият човек бил с отрязани крака. През 2022 г. пък човек пострадал, докато правел пиратки в дома си в Пловдив със свой приятел, и то навръх Нова година.
Самолет
Бомбаджиите са реагирали миналата година по сигнал за взривно устройство в самолет. Преди време пък се качили на борда на машина, която се движела по направление Германия – Турция, заради забравен лаптоп в джоба на една от седалките. „Тогава самолетът кацна аварийно в София, помолихме командира да слезе. Имаше съмнение, че в лаптопа може да има взрив“, сподели Чочев. След като го извадили на безопасно разстояние, го взривили. Друга част от работата на отдела към СОБТ е да изследват от какво е направен даден взрив. На въпрос какви бомби прави българинът гл. инспектор Чочев отговори: „Най-простите и най-евтините, като използва и това, което може да открадне. В последно време обаче, тъй като и интернет работи „добре“, там се откриват рецепти за самоделки. Не пише само едно – колко е опасно това и че може да свърши фатално“.
Идеалният
Няма жени в екипа на елитните бомбаджии. Въпреки че няма условия за пола на кандидатите, дами не работят в него. „От екипите в Европа също не познавам жена. Преди време познавах момиче от Румъния, но на третото обличане на бомбения костюм не можеше да се оправи. Може би нямаше сила“, коментира началник-секторът. Спецоблеклото на нашите техници тежи по около 30-40 кг. То е най-доброто, което в момента се произвежда. Със същите ходят колегите им от САЩ и Европа. Роботите също са на световно ниво. „Има желаещи да работят при нас, сега имаме външен конкурс за 3 места. Кандидатстват 15 души“, допълни Чочев. На въпрос какъв е идеалният кандидат лично за него той отговори: „Завършил току-що висше образование, ако може, техническо, да иска да се развива и да започнем да го развиваме и обучаваме, защото тази работа е призвание“.
Главен инспектор Стилиян Чочев: Филмът „Войната е опиат“ е близък до нас
Има филми, които са реални и показват работата на бомбаджията. Един от тях е „Войната е опиат“, в който имало голяма доза истина, смята главен инспектор Стилиян Чочев. Въпреки че по думите му лентата е за друг тип дейност – разказва се за сапьори, и то военни, те обаче също обезвреждат и преправени бойни бомби, превърнати в самоделки. На въпрос има ли истина в сценария за зелената и червената жица той отговори отрицателно. „Има всякакви цветове жици. Там нещата се променят всяка година“, обясни той.
ТЕЛЕГРАФ влезе при бомбаджиите! (СНИМКИ+ВИДЕО)
Първата му обезвредена бомба е в края на 90-те години във вилна зона във Варна. Един от тежките му случаи е свързан с атентата в Сарафово, като се наложило повече от година да работят с екипа по експертизата за взрива и да преповторят всичко, както е станало в действителност. Друг е на Петолъчката след взривяването на военните складове.
Съдът не го наказа: Наш пиротехник, работил за „Непобедимите“, кътал арсенал
Един от най-любопитните случаи на отдела за противодействие на бомбения тероризъм е свързан с филма „Непобедимите“ на Силвестър Сталоун.
Оказало се, че пиротехник, който бил нает от продукцията да направи взривове в язовир „Огняново“, къта боен арсенал. Срещу него имало и дело, тъй като вследствие на негови бомби в язовира загинал човек, но съдът така и не излязъл с присъда и в момента човекът е на свобода.
„Получихме сигнал, че в района на Ловешко имало пожар в къща, вследствие на който се чували и взривове. В тази къща открихме едно мазе и няколко стаи, пълни с взривни вещества и боеприпаси. Оказа се, че къщата се ползва от бомбен техник, който работел към агенция за филми. Но явно толкова бил обвързан с работата си, че станал маниак колекционер“, спомни си Стилиян Чочев. Бомбаджиите проверили и жилището му в столичния кв. „Красна поляна“ и като в мазето също се натъкнали на цял арсенал. Докато го обезопасят, всички живущи от блока стояли два дни евакуирани. По същия начин се процедирало и с жилището на родителите на пиротехника в Ловеч. „Човекът каза, че е маниак“, допълни още главният инспектор.
Виктория Пенкова
