Г азовите хранилища в България са запълнени на 57,29%, значително под средното европейско ниво от 62,99%, предаде БГНЕС, позовавайки се на данните на Gas Infrastructure Europe. На фона на рязкото поскъпване на газа и повишените рискове за доставките това поставя страната ни в по-уязвима позиция преди отоплителния сезон. Съседите ни Румъния и Хърватия разполагат с чувствително по-високи запаси, съответно 68,51% и 68,59%.
„Булгаргаз“ иска да вдигне цените с 4,5% през август
Европа се насочва към зимния сезон при необичайно ниски за това време на годината запаси от природен газ, докато цените на едро достигат най-високите си нива от повече от три години. На този фон България е сред държавите, които влизат в отоплителния сезон с ниво на запълване на хранилищата под средното за Европейския съюз.
Към 24 август газохранилищата в ЕС са запълнени средно на 62,99%, докато петгодишната средна стойност за този момент от годината е 79%. За България показателят е 57,29%, което е с 5,70 процентни пункта под средното за ЕС. В същото време Румъния е достигнала 68,51%, а Хърватия 68,59%. Така двете балкански държави членки на ЕС разполагат с по-висока степен на запълване от България и от средното европейско равнище.
Разликата не е просто статистическа. По-ниското ниво на запасите означава по-малък буфер при продължителен период на студено време или при ново прекъсване на доставките. Европейската комисия и пазарните анализатори следят именно съотношението между наличните количества, очакваното зимно потребление и възможността Европа да привлече допълнителни количества втечнен природен газ.
Ситуацията се усложнява от движението на цените. Европейският бенчмарк TTF, търгуван на нидерландския пазар, надхвърли 66 евро за мегаватчас, след като по-рано във вторник достигна над 68 евро. За сравнение, в началото на годината цената е била около 29 евро за MWh.
Това означава, че европейският газов пазар вече се намира в коренно различна ценова среда спрямо началото на 2026 г. Ръстът е подхранван от опасенията, че Ормузкият проток може да остане затворен и през зимата, което би ограничило доставките на втечнен природен газ и би засилило конкуренцията между Европа и азиатските купувачи за наличните товари.
Именно тук се намира един от най-сериозните рискове за България. Страната ни не е остров на енергийния пазар. При продължителен ценови натиск по-високата цена на газа на европейските пазари постепенно се пренася към договорите за доставка, бизнеса, електроенергията и в крайна сметка към домакинствата.
Ефектът обаче не е задължително да бъде незабавен. Експерти посочват, че краткотраен ценови скок може да има ограничено отражение върху потребителите, докато продължителното поскъпване постепенно се прехвърля върху новите и подновените договори. Средно в ЕС са необходими около шест месеца, за да бъдат промените в цените на едро напълно отразени в потребителските цени, но сроковете се различават значително между отделните държави.
За България комбинацията от по-ниско от средното ниво на запасите и силно зависимия от регионалния пазар механизъм на ценообразуване означава, че развитието на европейския газов пазар ще бъде от особено значение през следващите месеци. Ако ценовият натиск се задържи, ефектът няма да остане само на равнището на търговците и енергийните компании.
Още по-сериозен е сценарият при студена зима. Според Oxford Economics именно температурите през зимните месеци ще бъдат решаващи, тъй като природният газ остава основен източник за отопление в Европа. Продължителен период на студено време би увеличил търсенето на газ и съответно натиска върху наличните запаси.
В същото време Европа вече е изправена пред допълнителен проблем: горещото и сухо лято ограничава производството от водноелектрически и ядрени централи в някои държави. Това увеличава необходимостта от производство на електроенергия от газови централи, което допълнително ограничава възможността наличният газ да бъде насочван към хранилищата.
На този фон данните за България заслужават особено внимание. 57,29% запълненост срещу 62,99% средно за ЕС означава, че страната ни влиза в края на лятото с по-малък запас спрямо общоевропейското равнище. Разликата спрямо Румъния и Хърватия е още по-видима: съответно 11,22 и 11,30 процентни пункта.
Това не означава автоматично, че България е изправена пред недостиг на газ през зимата. Нивото на запълване е само един от факторите, а крайната оценка зависи и от потреблението, възможностите за внос, регионалните потоци, инфраструктурата и развитието на цените. ЕС може да функционира и при по-ниски нива на съхранен газ, но тогава зависимостта от зимните доставки на LNG се увеличава.
Рискът обаче е ясен: колкото по-ниски са запасите, толкова по-малък е буферът срещу непредвиден шок. А когато този по-малък буфер съвпадне с високи цени и ограничени международни доставки, възможността за бързо и евтино компенсиране на недостига намалява.
Пазарът вече показва колко бързо може да се промени ситуацията. Анализатори от „Голдман Сакс“ предупреждават, че при сценарий, при който енергийният износ от Близкия изток се нормализира постепенно едва през 2027 г., цената на декемврийския TTF може да се наложи да надхвърли 100 евро за MWh. Това би било повече от два пъти над базовата прогноза на банката от 50 евро за MWh.
За България това превръща следващите месеци в период, в който не само количеството газ в хранилищата, но и цената на всеки допълнителен необходим мегаватчас ще има значение. При сегашните 57,29% страната ни е под средното европейско равнище и съществено под нивата на Румъния и Хърватия.
Европа не е изправена пред повторение на енергийната криза от 2022 г., но настоящата комбинация от ниски запаси, високи цени, геополитически рискове и потенциално студена зима показва колко уязвим остава газовият пазар. За България предупреждението е особено конкретно: страната влиза в критичния период със запаси под средното за ЕС, докато цената на газа вече е повече от два пъти над нивото от началото на годината.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
