Ч ерна дупка чака шофьорите при влизане в почти всеки тунел у нас, а най-опасни са тези по пътищата първи клас и магистралите. Това разкриха специалисти по тунелно проектиране пред „Телеграф“, участвали в професионални измервания на осветеността и качеството на осветлението както в стари, така и в нови наши тунели.
Ефект
Проблеми има с почти всички аспекти на осветлението в тунелите, но най-сериозен е този с т.нар. черна дупка. Ефектът се причинява от слабо осветление в началната част на тунела. По тази причина при влизане в него с висока скорост през нормален слънчев ден шофьорите де факто „ослепяват“ или виждат пълен мрак. Въпреки че тунелът не е напълно тъмен, ефектът се предизвиква от голямата разлика във външната светлина и тази в тунела.
Адаптация
„Именно това е причината в нормите за проектиране на тунелно осветление да е заложено, че през деня то трябва да е ярко в т.нар. зона за адаптация на окото на водача. Това предотвратява ефекта на черната дупка и така няма момент, в който водачът да губи видимост към пътното платно“, обясни инж. Георги Георгиев oт Европейския център за транспортни политики. Според него това създава сериозен риск за движението, тъй като влизащите в тунела водачи нямат видимост за евентуални препятствия на пътя като спрял автомобил, намиращ се на пътното платно пешеходец. Възможен е и сблъсък с предмет, паднал от товарно МПС или парче облицовка или дори осветително тяло от самия тунел.
Черна дупка на практика в правилно осветен тунел шофьорът би трябвало да вижда вътрешността на тунела още докато е извън него.
Отклонения
Според специалистите тунелите у нас масово са зле осветени и като интензитет на светлината, и като посока на светлинния поток, и като правилно разположение на осветителните тела. Голям проблем е и това, че почти всички тунели у нас имат само два режима на осветление – дневен и нощен. През деня адаптационната зона при влизане е ярка, а светлината отслабва с навлизането навътре. Обратно – през нощта адаптационната зона е с приглушена светлина, за да не заслепява водачите, а във вътрешността осветлението се засилва. „Един-единствен режим на осветление през деня не е достатъчен. Съобразно наредбата за проектиране на тунели осветлението трябва е адаптирано към външната светлина. Но външната светлина в един ден е много различна, ако той е слънчев, облачен, мрачен, има снеговалеж или мъгла. Дори и в ясен ден светлината навън не е еднаква сутрин и вечер, а отделно е важно и дали шосето при входа в тунела е директно огряно от слънцето или е в сянка на околния терен“, сподели още инж. Георгиев. Към момента у нас има само два тунела с адаптивна светлина – новореконструираният „Витиня“ на АМ „Хемус“ и предстоящият за откриване „Железница“ на АМ „Струма“.
Размери
Друг проблем са т.нар. VMS знаци с променливи съобщения (бел. ред. VMS – variable message sign), които по закон вече трябва да има във всеки нов или новоремонтиран тунел. Те са предназначени за известяване на водачите за непосредствена опасност в тунела с цел да предотвратят пътнотранспортни произшествия. Представляват светлинни табла, на които стопанинът на пътя изписва различни съобщения според ситуацията. Според експертите обаче знаците, които се поставят в момента, не отговарят на изискванията и дори не се знае дали са произведени от производител със сертификат за подобна дейност.
„Впечатляващ е примерът с тунел „Витиня“, където и размерът на знака, съответно и размерът на шрифта на него са напълно неадекватни на функцията на този знак. Идеята на VMS знака е да бъде видим от много далеч – 100-200 метра преди въобще водачът да е навлязъл в тунела. С този си размер съобщението на знака може да бъде прочетено само ако си съвсем близо“, обясни инж. Георгиев. Според него не се спазват и указанията къде точно трябва да бъдат поставени тези знаци, като в момента те са поставени в адаптационната осветителна зона. „Всъщност знакът трябва да е на ската над тунела. Поставянето му вътре го прави трудно видим отвън особено на фона на и без това малкия размер“, добави инж. Георгиев.
Модернизират „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на „Хемус“
През миналата година АПИ стартира обществена поръчка за основен ремонт на тунелите „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“, съобщиха от агенция „Пътна инфраструктура“. Тръжните оферти са отворени на 6 декември и в момента комисията работи по разглеждането им. След ремонта, който предстои, двете съоръжения ще бъдат с нова осветителна система, гарантират от АПИ. Предвидено е и модернизиране на осветлението на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ и на трите тунела на АМ „Струма“ - „Мало Бучино“, „Люлин“ и „Големо Бучино“, което в момента е морално остаряло и корозирало. Тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на АМ „Хемус“, чиито ремонти завършиха през миналата година, отговарят на всички европейски изисквания за безопасност. В двата тунела е монтирано енергоефективно осветление и система за светлинно водене, с които се осигуряват безопасност на пътуването и възможност за бърза реакция при инцидент. С енергоефективно осветление е и тунелът на обходния път на Габрово, както и тунелите по АМ „Струма“ в участъка Дупница – Благоевград, информираха още от пътната агенция.
Деян Дянков
