П реди 1989 г. и след 1989 г. Този времеви разлом у нас между тоталитаризма и демокрацията често е повод за спорове коя от двете епохи е по-добра.
Сега обаче не за това ще стане дума. А за едно полезно намерение на онази някогашна власт, което новото време прекъсна. Защото годините след 1989-а донесоха със себе си надежда, оптимизъм и вяра в по-добрите дни. Но също така забрава и разруха за редица построени, полупостроени и започнати строителни обекти. Много от идеите на бившите партийни величия останаха в миналото и днес стърчат като грозни монументи от нашето всекидневие. Точно такава е и нерадостната засега съдба на вдигнатия в груб строеж детски санаториум в Сандански. Замислен е като брошката на ревера на града, а в момента е по-скоро греда в окото, която навява само спомени и тъга. И големият въпрос за всички санданчани и гости е: Има ли път напред и живот за тези мащабни постройки или ще се позволи те да изчезнат завинаги?
Мащабно
Началото на строителството е преди 34 години – през 1988 г. Строи се с огромен размах, което е типично за тогавашните най-първи дейци на БКП. Не се пестят средства, а впрегнати в изпълнението на партийната задача са стотици работници и техника. Спекулира се и до днес от някои, че всъщност целта на партията е била да се погрижи за своите активни борци и да направи за тях мечтан санаториум за лечение и всякакви тонизиращи и здравни процедури. Никога не е ставало дума тази база да е за активни дейци на БКП, твърди обаче Андон Ризов, който е строителен инженер. Той добре си спомня как е възникнала идеята за този модерен детски център за лечение. Местната власт и големците начело на държавата искали да използват максимално хубавия въздух в града, както и минералната вода. Тогава имало два малки санаториума за деца – един в парка, а друг – в горния край на града, където са и другите санаториуми. Преди 1989-а нещата се решавали от партийните лидери, от първия секретар на партията в Сандански, от първия в Окръжния комитет на партията, от първите партийци в централната власт. Малко по-рано във времето се построява над Сандански и резиденцията на Тодор Живков. Тогава Тато е първи секретар на ЦК на БКП и ръководител на държавата. Мащабно строителство между 1985 г. и 1987 г. върви и в Благоевград заради очакваната визита там на дипломатическия корпус.
Център
„Строежът на този детски санаториум в един от най-красивите райони на града е една от първите ми строителни рожби. Всичко започна през 1988 г., строителните дейности се разпростираха на над 300 декара площ. Там, в района до местността Манастирчето, някога имаше лозя, ниви, всичко се отчужди. Държавната стратегия бе Сандански да е не само курортен център за отдих, но и основен балнеолечебен център на България, че и на Балканите”, разказва Андон Ризов. Бият се сонди, прави се голям резервоар за минералната вода, която вече е стигнала чак до резиденцията на Тато, далече над града. Предвижда се вдигането на прекрасен санаториум, на цял курортен комплекс, в който има почти всичко, за да прилича на малко градче. Място, където децата да се лекуват, но и да имат всички други условия по време на престоя си – ресторанти, кътове за отдих и игра, басейни, които да се захранват с минерална вода. Тук е трябвало да се осигури и продължително лечение на малките пациенти. Строят се необходимите комуникации – пътища, трафопостове, огради. Вдига се подпорна стена с дължина 600 метра, която стига чак до местността Манастирчето. Прави се подземен паркинг, както и топла връзка до сегашния санаториум, който функционира.
Детайл
Четири блока се изграждат с много ентусиазъм и хъс, строителството се вихри в пълната си сила. За да се превърне това място в перлата на детското лечение не само в страната, но и на Балканите. Защото тук самият въздух лекува всякакви заболявания на дихателните пътища, а минералната вода помага за лечението на различни болести. Партийните функционери виждат как в близкото бъдеще в този невероятен санаториум ще се лекуват не само деца от страната, но и от чужбина. Прави се приемен блок за децата, хранителен блок, както и два блока за подслон на болните малчугани. Един малък град изниква насред гората. Стаите са направени така, че да има пространство за лекуващите се деца – в тях имало по 2, най-много по 3 легла. Тогава се появява и идеята за построяване на климатично училище. Всичко е измислено до последния детайл, за да има всичко нужно за лечение, отдих и престой на децата. По онова време ръководителите на държавата не жалят средства, за да покажат пред света колко хубаво е в страната ни, а в конкретния случай – как управляващите се грижат за болните деца. Първоначално е изчислено, че всичко това ще струва 6 350 000 лева, но реално са вложени около 10 милиона лева в този грандомански обект, нещо, което е напълно типично за социалистическата власт в държавата.
Промени
След настъпването на демократичните промени обаче работата постепенно утихва. За да спре съвсем в периода 1991-1992 г. В момента този имот е собственост на Министерството на здравеопазването. Преди време е направен опит да се продаде, но без успех. В края на август тази година в Сандански дойде служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев, видя строежа и... толкова. Макар че дискутира с кмета Атанас Стоянов темата за въвеждането в експлоатация на нефункциониращата от години сграда, предвидена за детски санаториум, днес постройката продължава да е занемарена и да пустее. И така вече 30 години. Здравното министерство поне плаща за охраната на обекта, за да не се разграби отдавна направеното. Искането на местната власт е този недовършен проект да бъде реализиран и Сандански да се утвърди като детски балнеолечебен център. Може ли да се случи това?
Обследване на сградите показва, че са здрави
Немного отдавна е направено обследване на сградите, вдигнати там. Установено е, че не са опасни, че не е късно да се вдъхне живот на този мащабен проект. Андон Ризов уверява, че строителството е извършено по всички изисквания на онова време. Затова сградите са здрави и не се рушат. През годините е имало интерес от страна на инвеститори да купят този паметник на социалистическото строителство. Целта им е била различна – от хотел за пенсионери до петзвездни хотелски комплекси. И това дава надежда на санданчани, че може да се вдъхне живот на тези сгради, които сега тъжно стоят там, сред зеленината, над град Сандански. Ще има ли курортът още една модерна база или с течение на времето всичко построено ще изчезне като пясък между пръстите? Зависи от държавата в лицето на здравното министерство. И от някой смел и сериозен инвеститор, който да превърне самотните днес сгради в място, където да идват туристи от цял свят за отдих или за лечение, а защо не и за двете.
Владимир Симеонов
