Доц. Венцислав Каравълчев: Без Иисус светът вече нямаше да го има!

- Доц. Каравълчев, намираме се в края на 2025 г. сл. Хр., но откога човечеството чества Рождество Христово?

- Празникът има дълга и постепенно оформяща се история. През първите няколко века християните не отбелязват Рождество Христово, тъй като основният им духовен фокус е върху Възкресението Христово. Едва през IV век празникът започва да се чества официално в рамките на Римската империя, като е било необходимо време, за да бъде възприет навсякъде от поместните църкви. Датата 25 декември се утвърждава като ден на Рождество Христово, вероятно с цел да „християнизира“ и замени популярни езически празници като Сатурналиите и култа към Sol Invictus (Непобедимото слънце). През V-VI век Рождество Христово вече се чества повсеместно в Църквата.

- Защо Божият син е дошъл на бял свят не в семейния си дом в Назарет, а във Витлеем – любим сюжет за икони и коледни картички?

- Господ се ражда във Витлеем, а не в Назарет, по редица причини. За да изпълни древните месиански пророчества: Витлеем е „градът на Давид“ и мястото, откъдето според Св. писание трябва да произлезе Месията. Римският указ за преброяване на населението на империята довежда Йосиф и Мария в този град и така историческото събитие изпълнява древното пророчество. Витлеем символизира царствен произход, но и дълбоко смирение. Божият син се ражда не в дом или дворец, а в скромна обстановка, за да бъде близо до всички и за да не се основава авторитета му на социален произход. Раждането на Бога на земята в бедност и смирение подчертава, че Господ идва не като земен владетел, а като Спасител на всички - особено на отхвърлените, онеправданите и забравените. Затова и тази сцена остава толкова силна в иконографията и рождественската традиция.

- Кои са били тримата влъхви, които са разчели изгряването на Витлеемската звезда, и каква е символиката на даровете, с които те са се поклонили пред Богомладенеца Иисус?

- Тримата влъхви са обвити в мистика личности на границата между историята и символа. Мъдреци от Изтока, вероятно астрономи, които разчитат небесните знаци. Евангелието не посочва имената им, но църковното предание ги помни като Каспар, Мелхиор и Валтасар, символично представящи различните народи и краища на тогавашния свят. Те не са царе в политическия смисъл, а представители на древната мъдрост, която разпознава в звездата раждането на нещо ново, различно, необикновено, по-голямо от всичко, което човечеството дотогава познава. Техните дарове: злато, ливан и смирна са наситени със символика. Златото е признание за царското достойнство на Младенеца; ливанът, използван в храма, подчертава Божествеността на Христос; а смирната, ароматът на погребението, предвещава страданието и кръстната жертва на Господа. Така поклонението на влъхвите се превръща в богословски разказ, в миниатюра: Христос е Цар, Бог и Спасител. Именно тази дълбока символика превръща сцената с влъхвите в един от най-силните и разпознаваеми образи в християнското изкуство и иконография.

- Много се спори дали Витлеемската звезда, ознаменувала Пришествието на Христос, не е била някакъв тип астрономическо явление: астероид, съвпад на планети или дори Халеевата комета. Как гледате вие на подобни хипотези?

- Хипотезите за Витлеемската звезда като астрономическо явление са напълно разбираем опит на науката да тълкува библейския разказ с инструментите на астрономията, физиката, историята и др. Предлагани са различни обяснения – рядко съвпадение на планети, поява на комета, свръхнова или друго необичайно небесно явление, което би могло да привлече вниманието на източните мъдреци.

Научният дебат около Витлеемската звезда е жив и днес именно защото библейският текст е лаконичен, а „небето на древността“ е оставило множество следи. Съвременни астрономи предлагат различни хипотези: от планетарно подравняване до ярка комета. Наскоро дори изследователи от НАСА (NASA) защитиха тезата, че явлението може да е било комета, описана в древни китайски хроники около 5 г. пр. Хр., която се е задържала на небето повече от 70 дни. Това е научно правдоподобно обяснение, но не изчерпва, дори не покрива смисъла на разказа. Библейската звезда е не просто астрономически феномен, а богословски знак - символ на Божественото откровение и домостроителство. Затова науката може да предложи модели и вероятности, но не и да вникне в дълбочината на събитието. Научният проблем е, че нито една от тези хипотези не съвпада напълно с описанието в Евангелието от Матей: звездата „се движи“, „спира“ над конкретно място и води влъхвите целенасочено. Подобно поведение трудно може да се припише на познато астрономическо тяло в строгия научен смисъл. Затова редица изследователи приемат, че Витлеемската звезда е граничен феномен – възможно е да е стъпила върху реално небесно събитие, но е описана чрез богословски език, който подчертава нейното значение, а не нейната физика. В този смисъл въпросът „какво точно е била звездата“ остава второстепенен спрямо въпроса „какво означава тя“. От богословска гледна точка звездата не е просто знак в небето, а знак в историята. Тя сочи към раждането на нашия Господ Иисус Христос и показва, че цялото творение, дори и Космосът, свидетелстват за това събитие. Ето защо научните хипотези могат да бъдат интересни и полезни, но те не изчерпват смисъла на разказа, който остава преди всичко символичен и богословски, а не астрономически доклад. Според мнозина отци на Църквата звездата не е космическо тяло, а ангел Господен, който води земната мъдрост в лицето на влъхвите за среща с Премъдростта, която слиза от небето.

- А как науката гледа на преданието за цар Ирод и избиването на младенците в опита си да погуби Месията?

- Науката подхожда към преданието за избиването на витлеемските младенци с уважение, но и с критичния инструментариум, с който тя работи. Историците отбелязват, че външни извори извън Евангелието не споменават това събитие, но същевременно свидетелстват парадоксално за мащаба му. Раждането на Христос става в малък град като Витлеем, което го прави твърде ограничен, за да влезе в полезрението на античните автори и техните световни хроники. От друга страна образът на цар Ирод, който познаваме от писателя Йосиф Флавий и от други извори, е напълно съвместим с подобно действие: той е владетел, известен със своята параноя, жестокост и убийства дори в собственото си семейство. Затова съвременната наука не отхвърля преданието, а го поставя в контекста на политическата картина на епохата - време, в което страхът от месиански бунтове е бил реален, а насилието е било част от държавната логика. Така разказът се разгръща едновременно като исторически правдоподобен и като богословски символ: драматичен контраст между власт, обсебена от страх, и Спасител, който идва тихо и смирено, но и незабележимо тържествуващо.

В същото време трябва да отбележим, че броят на погубените младенци, който се споменава в богослужебни текстове – 14 000, е с късен произход и според учените такъв брой новородени не е реалистичен за размерите на Витлеем. Но дали децата са били хиляди или стотици, това не променя жестокостта на намерението и акта.

- А какво представляват днес яслите на Божия син и те достъпни ли са за поклонение предвид обстановката в Светите земи?

- Да, важно е да подчертаем, че яслите, където се е родил нашият Господ, не са абстрактен символ, а реално място, което християните почитат от векове. Яслите се намират в пещера, която днес е разположена над издигнатия над нея храм „Рождество Христово“ във Витлеем. Това е един от най-древните действащи християнски храмове в света. В центъра на пещерата е поставена сребърна звезда с надпис Hic de Virgine Maria Jesus Christus natus est („Тук от Дева Мария се роди Исус Христос“), която обозначава мястото на Рождеството, а в непосредствена близост е и мястото, където според преданието са били яслите.

Що се отнася до достъпа днес, поклонението по принцип е възможно, но е силно зависимо от актуалната обстановка в Светите земи. При периоди на напрежение или военни действия достъпът до Витлеем може да бъде ограничен, поклонническите групи - намалени, а контролът и мерките за сигурност - засилени. В такива моменти храмът често остава отворен, но посещенията са по-редки и под строг контрол. Тук е редно да се подчертае, че за съзнанието на християнина яслите не са само географска точка. Те са място на памет и вяра, което остава живо дори когато физическият достъп е затруднен. Поклонението пред Рождеството на Спасителя продължава и се извършва във всички християнски храмове по целия свят, защото значимостта на това събитие – влизането на Бога в историята като човек, е неизмеримо и не може да бъде ограничено до конкретно място.

- Бихте ли ни описали нещо повече от атмосферата в храма по това време на годината?

- По това време на годината атмосферата в базиликата „Рождество Христово“ е трудно сравнима с което и да е друго място по света. Тя е едновременно тържествена и дълбоко притихнала. В дните около Рождество потокът от поклонници е непрестанен. Чуват се различни езици, стъпките отекват по древния каменен под, а въздухът е наситен с аромата на тамян и топящ се восък от свещите. Въпреки множеството хора при влизане в пещерата на Рождеството настъпва внезапна тишина - естествено смълчаване, което не се налага с табели и указания, а се случва само.

Вярващият човек особено силно преживява вечерта и нощта на Рождество. Полумракът, меката светлина на кандилата и отблясъкът върху сребърната звезда създават усещането, че времето се е свило до една точка. Византийските литургични песнопения, примесени често с такива на латински или на арабски език, се преплитат и напомнят, че тук християнството не е музей, а жива, многогласна общност. Навън Витлеем е шумен и празничен, но вътре в храма има друго настроение – „тихата“ радост. Не триумфална, но много дълбока. Именно това най-силно впечатлява поклонниците, че на мястото, където Господ се е родил като дете, празникът не се изразява в блясък и шум, а в тишина, близост и усещане за присъствие. Затова мнозина си тръгват от храма с чувството, че са били не просто на историческо място, а в пространство, където Рождеството не се „припомня“, а се преживява.

- Всеки народ вероятно е установил свои традиции за честването на Рождество Христово. Има ли някои по-любопитни и откъде тръгва раздаването на подаръци по това време на годината?

- Действително Рождество Христово е един от празниците, които най-силно отразяват културата и душевността на всеки народ. Общото е Христовото раждане, но начинът, по който то се преживява и празнува, е удивително разнообразен.

В Западна Европа например силно е застъпена традицията на т.нар. рождественски ясли (crèche), въведена от Франциск Асизки през XIII век, която визуално пресъздава сцената на Рождеството и има за цел да направи богословието на Въплъщението по-достъпно за вярващите. В скандинавските страни пък се срещат древни обичаи, свързани със светлината и зимното слънцестоене, които постепенно са били християнизирани и вплетени в празничния цикъл. В Православния свят по-голям акцент се поставя върху богослужебната традиция, особено върху навечерието на празника, поста и литургичната символика, която подчертава тайната на Боговъплъщението.

Що се отнася до раздаването на подаръци, тази практика има няколко взаимно преплетени корена. От една страна тя се свързва с евангелския разказ за поклонението на мъдреците, които принасят на Младенеца злато, ливан и смирна, дарове, които в християнската традиция се тълкуват, както споменахме, като символи на царското, божественото и страдалческото достойнство на Христос. От друга страна в ранната Църква се развива силна традиция на милосърдие и взаимопомощ през зимния период, когато християнските общности подпомагат бедните и нуждаещите се. Тази практика постепенно се институционализира и придобива празничен характер.

Особено влияние върху тази практика оказва и култът към св. Николай Мирликийски (IV век), известен със своята щедрост и грижа за бедните. В много европейски страни именно неговата фигура става централна за обичая да се раздават подаръци на децата. В по-късната западна традиция този образ се трансформира в различни локални фигури, от Синтерклаас (Sinterklaas) в Нидерландия до Санта Клаус (Santa Claus) в англоезичния свят, но коренът си остава християнският идеал за щедрост, милосърдие и подражание на Божия дар за цялото човечество в лицето на Неговото Въплъщение.

Така днешната практика на раздаване на подаръци около Рождество Христово съчетава библейско предание, раннохристиянска благотворителност и културни трансформации, които през вековете са придали на празника неговия специфичен, характерен облик.

- Можем ли да си въобразим как би изглеждал днешният свят, ако Христос не се бе появил на Земята или пъкленият план на Ирод бе успял?

- Най-простичкият отговор, който мога да ви дам, е, че ако Синът Божи не се беше въплътил и станал и Син Човечески, просто светът нямаше днес да съществува. Всичко това е част от Божествения домостроителен план и този план, не може да бъде осуетен или възпрепятстван от хората, колкото те подтиквани и подпомагани от поднебесните сили на злото да се опитват.

Разбира се, ако тръгнем да правим някакви хипотези, то те ще бъдат чисто умозрителни, но пък биха ни позволили да осмислим по-дълбоко значението на Христовото Рождество за развитието на човешката цивилизация. Християнството не е просто религиозна система; то е формирало културни, правни, етични и антропологични модели, които в значителна степен определят облика на днешния свят. Ако Христос не се бе появил в историята, или ако планът на Ирод да унищожи Младенеца бе успял, можем да предположим, че ключови идеи, които днес приемаме за даденост, биха имали съвсем различна траектория.

Християнското разбиране за човешката личност - като уникална, неповторима и носеща образа Божи, става основа на европейската концепция за човешко достойнство и права. Без това богословско ядро развитието на правните системи, на идеята за равенство пред закона и на хуманитарните институции би било много и значително по-различно. Аз не бих се наел дори да чертая някаква картина на ада, в който щяхме да живеем без Христос.

Християнството въвежда нов етичен хоризонт, основан върху любовта към ближния, прошката и милосърдието. Тези принципи не са били напълно непознати в античността, но именно християнството ги превръща в универсални норми, които оформят социални практики, благотворителни структури и цялостната култура на състрадание. Без тях светът би се сгромолясал.

Огромна част от европейската и впоследствие световна култура: литература, изкуство, музика, философия, е просто немислима без християнството, без Боговъплъщението, Кръста, Възкресението и Възнесението.

Що се отнася до самия „пъклен план“ на Ирод, той е символ на опита да бъде прекъсната историята на Спасението още в зародиш. Ако този опит бе успял, това би било равнозначно на изпълнение на думите на св. ап. Павел: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (І Кор. 15:14).

Така че, макар да не можем да реконструираме алтернативна история с научна точност, можем да кажем, че без Христос просто света вече нямаше да го има.

Любомир Старидолски