„Не взимайте пари в заем на Игнажден, нито давайте, за да не излезе късметът от дома ви“. Тази стара традиция за утрешния ден припомни пред „Телеграф“ популярният етнолог и музикант Горан Стефанов.
Полазник
За празника много широкоразпространено все още в някои населени места (и отделни семейства) е чакането на полазник.
„Така се нарича първият човек, който влезе в къщата през този ден. Нашите предци вярвали, че какъвто е той, такава ще е и годината. Полазникът се чакал с радост и нетърпение и се е посрещал като скъп гост. Той първо поздравявал домакините, като задължително носел в ръцете си пръчка и трески, които поставял в огнището, с пръчката го разравял, като наричал: „Колкото искрици излязат, толкова пиленца, агънца, теленца, жребченца и дечица да се народят!“, описа магическия ритуал Стефанов. Обясни още, че на 20-и е първата от трите Кадени вечери, когато се прекадява с тамян освен трапезата и всички стаи в дома.
Тамян
„На игнажденската трапеза, както гласи църковният канон, всички храни трябва да са постни, подобно на Бъдни вечер: сарми, картофи с праз, боб със зеле и туршия, както и пита без украса. След като каже молитва и прекади трапезата, стопанинът разчупва питата над главата си и раздава парчетата на семейството. Вярвало се, че на когото се падне най-голямото, у него ще бъде и късметът“, казва родният учен и припомни, че в съботния ден в православните храмове се отбелязва паметта св. Игнатий Богоносец.
Сърцето
Топетнологът разкри още за уникални коледарски обичаи, които е изследвал в Ямболско. „Там коледарите, освен че по това време на годината пеят и казват благословии, танцуват т.нар. Ямболски буе́нек. Музиканти ги съпровождат, като водеща е гайдата, но може да се допълва от гъдулка и кавал. Мелодията е в размер 2/4, това е свещеният размер, който съвпада с ритъма на сърцето и довежда до транс. Според някои учени танцът там е заимстван от маршируващите казашки войници при Освобождението. Но коледарската обредност е съхранила много древна символика, която достига до нашите дни като жива старина още от античните времена“, разказа Стефанов, който е главен уредник на хитовия сред чужденците Аладжа манастир край Варна.
Любомир Старидолски
