З а гробовете на българските царе от Средновековието днес много не се знае. През 70-те години на миналия век в двора на църквата „Св. 40 мъченици“ под крепостта Царевец са открити тленни останки, за които след дълги спорове днес се приема, че са на българския цар Калоян.
Близо 70 години по-рано обаче отново в същия район, в Асенова махала, един друг българин прави едно друго откритие, за което днес като че ли се знае твърде малко. Името на този българин е Моско Москов, а това, за което той претендира, че е открил, са гробовете на други двама български средновековни владетели – царете Асен и Петър.
Родословие
Моско Москов Груев е роден в Лясковец на 12 септември 1863 г. И до днес тази фамилия е една от най-старите и най-известните в този град. След като завършва основното си образование, е даден да учи в богословското училище на Петропавловския манастир. А след това завършва Духовна семинария в Одеса. След завръщането си в България той е главен за учител първо в родния Лясковец. Като такъв обаче изкарва само 2 години, след което отново напуска България и се записва за студент в Женевския университет. Пет години по-късно отново се връща у нас и е назначен за учител в Русе. През 1892 г. се премества в Търново и оттогава животът му е тясно свързан със старата българска столица.
Работи като учител в Мъжката гимназия, а след това е директор в Женската гимназия. От 1921 до 1933 г. е директор на основаната в града Народна библиотека. Макар да завършва богословие, литература и социални науки, голямата любов и страст на Моско Москов си остават история и археологията. В свободното си от учителското дело време той извършва разкопки и проучвания на средновековната част на старата българска столица. Още в 1905 г., след като местното археологическо дружество възобновява своята дейност, Москов е избран за негов секретар. Именно по негова инициатива в следващите години в Търново са извършени първите организирани по-сериозни разкопки на емблематични обекти, като църквите „Св. 40 мъченици“ и „Св. Димитър Солунски“ в Асенова махала, и на върха на хълма Царевец, където днес се издига Патриаршеската църква.
Мястото, където са открити гробовете на Асен и Петър в началото на миналия век.
Резултатите от разкопките той първо публикува през 1912 г., а две години по-късно представя и в експозиция. За историците името на Моско Москов не е непознато. Но би било добре да се каже повече за резултатите от неговите археологически занимания за онези, които нямат трайни интереси и познания към средновековната българска история и тази на старата столица Търновград.
Доказателства
Макар и да липсват категорични доказателства, но се предполага, че Моско Москов още в началото на миналия век открива гробовете и тленните останки на братята царе Петър и Асен. Това се случва през септември 1906 г. в църквата „Свети Димитър“. При разкопки в притвора и наоса на храма Москов открива четири гроба. Според него два от гробовете, открити в притвора, са на двамата царе, третият е на българския архиепископ Василий, а четвъртият – на жена. Основанието за подобно твърдение е, че двата скелета са на мъже с височина над 1,90 м, а се знае, че мъжете от династията на Асеневци са били грамадни. За огромно съжаление обаче предполагаемите скелети на Асеневци не са запазени. Изчезват през 1913 г. по време на силното опустошително земетресение, разтърсило нашата страна.
В двора на другата средновековна църква, „Св. 40 мъченици“, пък Моско Москов открива три гроба със скелети, за които той предполага, че са на цар Иван Асен II и съпругите му – унгарката Ана Неда и епирката Ирина Комнина. Скелетите са оставени на съхранение в едно от помещенията на Мъжката гимназия в подножието на хълма Царевец. По време на Междусъюзническата война в сградата са настанени пленени сенегалски войници, които разпиляват и изгарят костите. Така тленните останки на едни от най-силните български владетели са непоправимо унищожени.
Кубадински
Впрочем тук ще направим и една малка странична вметка. Отново през 70-те години на ХХ век при разкопки на Царевец е открита гробница, за която археолозите се произнасят, че най-вероятно е на цар Иван Александър. За тази уникална находка е докладвано на видния комунистически функционер Пенчо Кубадински. По това време по неизвестни причини той е назначен да отговаря за културата в България. След като разбира за откритите царски кости, бай Пенчо Ловеца „компетентно“ се произнася:
„Казвате, че това е цар. А ние принципно сме против царете.“. И по негово нареждане намерените кости са изхвърлени или унищожени по някакъв друг начин.
Пенчо Кубадински нарежда тленните останки на цар Иван Александър да бъдат унищожени.
Постиженията на Моско Москов в археологията и неговите открития, разбира се, не остават незабелязани от историческата общност в България по онова време. През 1910 г. той е избран за председател на търновското археологическо дружество. Избран е и да изнесе доклад на първата в страната археологическа конференция, която се провежда през юни същата година. До края на живота си Москов публикува свои статии в различни вестници и списания.
Трудове
Той е автор и на „Избрани страници за Великотърновския край“ и „Начало на индустрията в Търново“. Наред с историята не се откъсва и от литературата, по която всъщност е специалист. Автор е още и на първата издадена у нас „История на българската литература“, и на „История на новата руска литература“. Освен с наука Москов ще остане известен в историята на старата българска столица и като един от основоположниците на организираното туристическо движение. През август 1895 г. със свои приятели участва в похода до Черни връх, организиран от Алеко Константинов. А на 17 март 1902 г. създава в Търново местното туристическо дружество „Трапезица 1902“, което съществува и до днес. Избран е за негов пръв председател и написва устава на дружеството. Тринадесет години по-късно той създава туристическо дружество и в родния си Лясковец, като то носи името „Янтра 1915“.
Неуморният литератор, историк, археолог и турист Моско Москов умира на 12 февруари 1947 г. на 84-годишна възраст в Търново. Днес името му носи улица в старата столица, но никой кмет все още не се е решил да поиска официално името на тази видна личност, при това не само от регионален, а и от национален мащаб, да носи някое от великотърновските училища.
Иван Георгиев
