- Г-жо Иванова, делото за убийството на сина ви Иван Владимиров е пред присъда на първа инстанция в Софийския градски съд. Какво научихте по време на разследването и процеса за действията на подсъдимия Румен Тонев, който беше ваш съсед?
Иван Владимиров Нав
- Минаха малко повече от 2 години от убийството на сина ми. Беше шок за познати и непознати.
Румен Тонев има добре обмислен план как да се представи като жертва и да избегне голяма присъда.
На 8 февруари 2023 г. той дълбоко в себе си е вярвал, че в късния час и на празното стълбище ще завлече трупа в мазето, ще го скрие и дори няма да се разбере, че той има връзка с убийството. Освен това е проследил, че аз не съм в София и няма да попреча на плановете му.
Но съседът срещу моето жилище – Ивайло Кьосев, е чул изстрела и веднага слязъл да види какво се случва.
Видял е тялото на сина ми наполовина вкарано към стълбите на мазето. Площадката пред вратата на Тонев е чиста. Трупът е паднал пред отсрещната врата и това доказва категорично, че синът ми не е нападнал
Тонев в жилището му и той не е имало от какво да се отбранява, стреляйки. Да не говорим, че когато човек е уплашен, стреля напосоки, а не прострелва невъоръжен човек от 5-10 сантиметра в окото, за да няма шанс да оцелее. Оставил е сина ми на място.
майката на Нав - Славка Иванова
- Какви бяха отношенията ви с този съсед?
- Румен Тонев беше безработен, живееше с убеждението, че е жертва, че е ощетен и затова всички са му длъжни.
Той нито един път не ме погледна и не ми каза дума.
Аз излизах от жилището си, виждах, че входната врата е намазана с нещо мазно, и започвах да гадая с какво съм го изнервила. Понякога не разбирах, друг път имах достоверни предположения.
Например: прането на простора ми е 10 сантиметра по-надолу и му спира светлината и ме наказва, като ми омазва вратата. За най-дребни неща викаше полиция и в повечето случаи се оказваше, че използва лъжи и клевети, за да дойдат.
При един от случаите попитах полицаите няма ли санкции за лъжлив сигнал. Отговориха: „Не.“ Всичко това съм описала в моите жалби до полицията и те са предоставени по делото.
Една година преди убийството Тонев ме пресрещна на стълбите и ми каза: „Правя ти последно предупреждение.“ Попитах за какво. Не правим купони, не къртим, не дъним музика до зори. Най-големият ми „грях“ е, че от 14 до 16 часа ходя в жилището си.
Когато попитах за какво ми прави предупреждение, той не отговори. Обясних му на какъв шум съм подложена нощем от момчето над нас, защото работи до два, после се къпе и шумът ме буди всяка нощ.
Той ми каза: „А не можеш ли да си седнеш в някой ъгъл и да си гледаш тихо телевизия от два до четири?“
Ние скандали и разправии не сме имали – той имаше проблем, че не трябва да се движим в дома си. Оплакваше се в полицията, че през нощта чаткам с високи токчета, след това започвам да местя мебели. Друг път пък се жалвал, че детенцето на малкия ми син пищяло, все едно го колят, а когато то идваше у нас, все гледах да стои тихо.
Румен Тонев в съда
- Синът ви Иван дълги години е живеел в САЩ, където е завършил психология. Как тия отношения се прехвърлиха върху него?
- След 20-ина години в САЩ, където завърши психология в университета в Лас Вегас и после докторантура, Иван се върна и завари стълбище, задръстено от чувалите на майката на Румен Тонев.
От тях се носеше смрад, развъждаха се хлебарки и плъхове и това продължаваше от години.
Синът ми и още един млад собственик на жилище в кооперацията ни организираха почистване.
Извиканите роми взели два чувала на майката някъде по двора и Тонев извикал полиция, аз не бях в София тогава. Полицаите му обяснили, че няма право да държи свои вещи по общите части и никой не носи отговорност, ако някой ги е разчистил.
Въпреки това Тонев беше написал жалба, че синът ми е организирал открадването на чувалите на майка му. Тук започва или продължава желанието на Тонев да премахне този трън в очите му. Защото Иван се върна от САЩ успял, богат, написа книги и с всяко свое действие и с присъствието си му напомняше, че е неудачник.
Затова съм убедена, че убийството е много детайлно обмислено. А синът ми беше зает да сбъдва мечтата си да работи с младите хора, да бъде полезен, да помага.
- Какво е направил Румен Тонев във фаталната вечер?
- Тонев залага капан: поставя бучки грес на ключалката и шпионката на вратата на жилището ни, за да предизвика Иван да слезе по стълбите и той само го е чакал. В съда се наслушах на обяснения на подсъдимия как в нощта на убийството синът ми е тичал по стълбите и е крещял: „Ще те убия“, и той, много уплашен, е стрелял. Пълни глупости. Две семейства в стаи до стълбището не са чули нито звук освен изстрела и са го казали в показанията си.
Не е вярно, че убийството е станало след тежък скандал. Това ползва подсъдимия и слага петно на името на сина ми. Всички, които го познават, а те са наистина много, знаят, че това са лъжи. Иска ми се да се сложи край на тази клевета. Няма да коментирам делото. Както е редно, даваха думата на подсъдимия и всичко, което той твърдеше, е без свидетели.
- Как ще коментирате последната експертиза, която съдът насрочи в началото на април тази година?
- На 3 април заседанието мина и на следващия ден очаквахме да чуем присъдата. Вместо това съдът обяви, че назначава нова експертиза.
Приех ситуацията, защото е в наша полза да се изяснят всички и най-малки детайли, които да докажат истината. На заседанието на 23 април вещите лица трябваше да дадат отговор на въпроса – къде е стоял стрелящият и мястото на застреляния. На предишния въпрос – от какво разстояние е произведен изстрелът, мнението на експертите е, че е стреляно от 5-10 сантиметра.
При представянето на експертизата на 23 април след дълги дебати, пресмятания, чертежи, схеми и снимки се определи, че мястото на Румен Тонев категорично не е в пределите на неговото жилище.
Излязъл е на стълбището и е бил на разстояние от вратата на своя апартамент. С тази констатация на базата на съществуващите веществени доказателства стана ясно, че Тонев е излязъл от жилището си, пресрещнал е Иван, който слизал по стълбите от горния етаж, и го прострелял почти от упор в окото.
Тялото пада пред вратата на отсрещния апартамент и това опровергава версията на Тонев, че е бил нападнат и стрелял при самоотбрана.
Адвокатът на подсъдимия отново обяви, че експертите не дават вярна картина на станалото.
Започна да смята, да извърта и пак стигна до извода, че клиентът му е невинен и е стрелял при самоотбрана.
И той, и подсъдимият отказаха да приемат доклада и констатациите на вещите лица.
След съвещание съдът прие експертизата. Тогава прокурорът заяви, че има намерение да предяви нов обвинителен акт. Това ще стане на заседание на 7 май. Моите адвокати смятат, че това развитие на нещата е в наша полза. Ние пледираме за максимална присъда.
Дълго време такава бележка стояла на вратата на мазето на Тонев
- Какво знаете за последния ден на сина си?
- Иван беше в Тайланд и като се върна, ме помоли да купя билети за постановка в Народния театър. Купих два билета. Бях хвърлила всичките си усилия да ремонтираме къщата, която той купи в Ихтиман, за да се махнем от жилището в София, и на 8 февруари отново бях там.
Иван и негова бивша приятелка отишли на постановката, но представлението било отложено заради болен актьор. Тогава те отишли на ресторант и при разговора им там Иван споделил, че Румен може да го убие, поне тя така ми каза след престъплението. На мен нищо не ми е казвал, но на нея е споменал.
- Как научихте страшната вест?
- Обади ми се съседът, който е открил сина ми на стълбището. Каза да отида веднага, защото Румен е застрелял Иван. Помня как се въртях на улицата, докато чаках брат ми да подготви колата, за да заминем за София, и се молех с цялата си душа: „О, Боже, дано да е само ранен!“
Пристигнахме през нощта, полицията не ни пусна да влезем. Съседът ми каза, че е бил потресен, когато заварил Румен до тялото на Иван и без да каже нито дума, с вирната глава, Тонев прекрачил тялото и се прибрал вкъщи. С празно и безизразно лице.
Няколко пъти съм спирала Иван да се разправя с него. В този момент не бях вкъщи. Това ми е голяма болка. Той правеше всичко, за да ме защити. Преди време Иван дори е предложил на Румен да му помогне да си намери работа.
Дал си телефона и казал да му се обади, ако с нещо нарушим спокойствието му. Да се разберат по човешки. Иван казал: „Аз не искам да имаме конфликт и каквито претенции имаш, аз съм готов да съдействам за разрешаването им.“
- Какво каза Румен Тонев в обясненията си пред съда?
- Дълго време чете как Иван имал връзки с проститутки, как идвали таксита да ги докарват и откарват. Пред съда разказа, че Иван му предложил телефонния си номер, за да съдейства за разрешаването на възникнал проблем, и Тонев го коментира по следния начин: „Никой никога в целия ми живот не ме е унижавал така.“
- За каква неизбежна отбрана говори преди убийството?
- В 22.30 ч. Тонев си бил вкъщи, а Иван тичал по стълбището и викал: „Ще те убия, ще те убия!“ На него едва му стигнало времето да отиде до касата да си вземе пистолета. Щом някой друг маже вратата на нашето жилище с грес и той е невинен, защо е излязъл навън?
Никой от живеещите в околните апартаменти не е чул викове и крясъци, чули са само изстрела. Изскочилият на стълбището съсед е видял тялото на Иван завъртяно почти към мазето.
След обясненията на Тонев съдийката нареди последната експертиза. Тя беше важна, за да се установи истината. Вещите лица отидоха на място да мерят разстояния. Доказа се, че Тонев е бил извън жилището си и не е имало самоотбрана. Прокурорът ще направи нов обвинителен акт и на следващото заседание може би вече ще има присъда.
За мен е важна истината. Същата, която бавно и с много труд беше установена в съда и на базата на която трябва да е присъдата.
Година и половина слушам клевети по адрес на сина ми от неговия убиец. Готов е на всичко, за да не получи голяма присъда. Аз се опитвам да бъда достойна за детето ми и да защитя неговата светла памет. Всяко заседание на съда бе тежко изпитание за мен, защото се обсъждаха детайлите по убийството. Колежка ме попита: „Защо си го причиняваш?“ Искам справедливост. Искам да се направи всичко възможно този човек да бъде държан максимално дълго време далеч от хората, за които той е потенциална заплаха.
- Как искате хората да запомнят психолога Иван Владимиров?
- Иван имаше труден живот. Преодоля много трудности. Справи се с онкологично заболяване. Беше непоправим оптимист и имаше таланта да се радва на всеки момент, да го изживява пълноценно. Написа книги, помогна на много хора. Остави светла диря.
Мария Кадийска
