Б ирата е сред най-старите широко използвани алкохолни напитки. Тъй като се произвежда от зърнени култури, познати от праисторическата епоха, и не изисква по-сложна дестилация, тя е била налична под една или друга форма още в древния Близък изток и Китай. Сред първите писмени сведения за бирата е 4 хил. годишна месопотамска поема.
Днес тя още заема централно място в световния асортимент на алкохолни напитки, като европейските пивоварни традиции се разпространяват по света през последните векове. Така някои от най-популярните брандове от други континенти имат европейски корени - напр. немски при мексиканската Corona или китайската Tsingtao. Същевременно употребата на бира по държави в Европа силно се различава предвид традициите на всяка държава.
ТАЙНИТЕ НА БЕЛИЯ ДОМ: Тръмп има копче за сода, Обама произвежда бира
Графиката показва средната консумация на човек в Европа според асоциацията на европейските пивовари. Тя възлиза на 79 литра или 158 стандартни халби в България, с което страната се нарежда около средното ниво. Водеща е Чехия със 128 литра - далеч преди следващите - Австрия с 99 и Германия с 88. В държавите, известни със своето вино като Франция, Италия и Гърция, консумацията остана на много по-ниско ниво между 30 и 40 литра годишно на човек.
По данни от 2016 на Световната здравна организация най-популярните алкохолни напитки в България са дестилатите, като 43% от чистия алкохол се приема чрез такива, а 39% - чрез бира. Виното отговаря за повечето от остатъка. В Чехия картината изглежда различно - бирата доминира с 54%, като останалата консумация е разделена приблизително равно между дестилати и вино. Във Франция пък очаквано води виното с цели 59%.
В изследване на българските домакинства Националния статистически институт (НСИ) разглежда и консумацията на бира по подоходни групи - децили. Докато най-бедните 10% от домакинствата попадат в първия децил, най-богатите са в десетия. Абсолютните стойности на НСИ от около 30 литра на човек годишно изглеждат неточни и занижени двойно спрямо тези на пивоварите, което вероятно се дължи на методологията. Все пак те следват общата тенденция на потреблението, при която тези с по-високи доходи употребяват най-много алкохол.
Любопитно е, че в долната половина на разпределението почти не се наблюдава разлика. Така с нарастването на доходите между първия и шестия децил консумацията на бира в България остава почти непроменена.
Според Съюза на пивоварите в България продажбите у нас, измерени като количество, остават почти непроменени през последните години - малко над 5 млн. хектолитра. В индустрията са заети 25 хил. души, а нейният принос към бюджета възлиза на 435 млн. лева. Данните показват, че пазарът в близкото минало не расте въпреки останалото икономическо развитие. Подобна тенденция се наблюдава и в други държави, в които консумацията на алкохол остава непроменена или спада през последните години. Същевременно на пазара в традиционни “пивни” дестинации като Германия все по-успешно навлиза безалкохолната бира, чието производство там нараства със 109% между 2013 и 2023, докато общото количество алкохолна бира постепенно спада от десетилетия.
Макар бирата да е популярна напитка в България, нейното потребление на надвишава значимо това в ред европейски държави. Консумацията на дестилати (напр. ракия или водка) отговаря за голям дял от потреблението на алкохол у нас, а продажбите на бира остават статични през последните години. В бъдеще е възможно или преминаване на повече потребители към по-слаби напитки като нея, или следване на европейската тенденция за общ спад в продажбите на алкохол, писа Иван Люцканов за vesti.bg.
