Б ългарското правителство сменя курса и отваря вратата за новите ГМО: общественото мнение игнорирано, наследствените сортове остават без защита.
В момент, когато 44 000 българи категорично настояват за защита на правото да събират, обменят и продават свои семена [1], а700 граждани се включиха в Националната мрежа за опазване на растителното наследство, правителството взима решение в противоположната посока – без обяснение, без консултации и в противоречие с дългогодишната национална позиция, съобщи Светла Николова на сайта на организацията „Агролинк“, на която тя е председател, а информацията потвърди пред „Телеграф“.
Източници
Според източници от Брюксел България е решила да смени гласа си от„въздържал се“ на „подкрепящ“ предложението за дерегулиране на новото генно инженерство. Това се случва дни преди ключовия Триалог на 3 декември 2025 г.– последният етап, който ще определи бъдещето на ГМО политиката в ЕС, допълни тя.
Непрозрачност
В изявлението се казва, че проектът, внесен през 2023 г. е преминал през бурни дебати, силен лобистки натиск и политически сделки. Николова изтъкна, че българските евродепутати неведнъж са сменяли позициите си. След широкобществен натиск и официални позиции от Народното събрание през декември 2023 г. България гласува „въздържал се“, а тази позиция остана непроменена две години.
Днес очевидно нещо е променило решението на правителството – но обществото няма право да знае какво, подчерта Николова. Тя предупреждава, че последиците от дерегулирането на новите ГМО са сериозни и необратими. Сред тях са необратимо замърсяване на култури, които не са получени чрез генно инженерство, и конвенционални и биологични. Липса на информираност: няма надежден метод за откриване на новите ГМО, а информацията за местата на отглеждане няма да бъде публична. Сред липсата на прозрачност са пълно отсъствие на етикетиране, като така потребителите ще купуват ГМО храни и продукти, без да знаят това. Така новите текстове ще доведат до патентна доминация, ускорено монополизиране на генетичните ресурси от няколко корпорации. Също от риск за хранителната сигурност: в страна, в която 80% от семената и 80% от храната са внос и така зависимостта ще стане още по-голяма.
Заплашени са местните сортове
Светла Николова уточни, че паралелно с регламента за новите ГМО Европейската комисия предлага и нов регламент за семената. Въпреки корекциите, постигнати чрез усилията на европейски организации и сдружение „Агролшнк“, документът продължава да обслужва интересите на мултинационални компании, които вече контролират 56% от световния пазар.
Новите правила увеличават административния натиск върху малките производители и поставят под заплаха традиционните, наследствени и редки сортове – вместо да ги защитават.
Резултатът от това е, че корпорациите получават повече свобода, а гражданите – повече ограничения. Европейски организации подготвят връчване на петицията до всички земеделски министри в ЕС и в Брюксел. Сдружение „Агролинк“ официално поиска среща с българския министър.
Министерството на земеделието и храните: Защитаваме интереса на малките фермери
„Българската страна последователно подкрепя облекчаването на изискванията към малките предприятия и операторите на ограничени пазари, за да бъде осигуренa достъпна цена за качествени семена, включително традиционни и регионални сортове, адаптирани към климатичните промени.“ Това отговориха в писмо до медиите от Министерство на земеделието и храните на обвиненията от „Агролинк“ относно позицията на България, свързани с двата еврорегламента.
От МЗХ уточняват, че е имало среща на Светла Николова със зам-.министъра на земеделието Янчев и по време на срещата е разгледан и въпросът за отпадането на изискването за географски произход на местните сортове, което може да отвори пазара за материал от трети страни без реална възможност за контрол на идентичността, създавайки потенциални фитосанитарни рискове. България подкрепя облекчен режим за сортовете, предназначени за съхранение и консервация, като счита, че те трябва да се ползват с дерогации, така, както е предвидено в проекта на текста, пише в писмото на МЗХ.
От агроведомството уточняват, че същевременно страната ни счита, че в рамките на единния европейски пазар е необходима минимална проследимост на движението на семена и посадъчен материал, за да се гарантира качеството и здравното им състояние. Затова България подкрепя принципа на регистрация и контрол, но се обявява срещу прекомерно утежняващи изисквания. На последното заседание страната ни подкрепи изменение на чл. 43, според което информация за годишното производство на стандартни семена да се предоставя само при поискване от компетентния орган, а не регулярно. Държавите членки постигнаха и съгласие да отпадне изискването за нотифициране пред ЕК на внасяните количества семена от трети страни, което представлява облекчение както за операторите, така и за администрацията, обясняват от администрацията на министерството.
