Даниил, патриарх Български и митрополит Софийски
Днес e страшен ден - съдът на човека над Бога. За всички благодеяния, които нашият Бог и отец е дарувал на човешкия род, нашият отговор е разпъване на кръста, приковаване с гвоздеи. Юстин Попович казва – тръненият венец не са го сплели чакали и зверове, сплели са го човеци.
Грехове
Може така странно да се струва на човеците, но с нашите грехове, с нашето неверие, с нашето безразличие ние притуряме към това, което тогава са направили юдейските началници. Нека да си спомним всичко това, което Господ е претърпял и да си дадем сметка ние къде сме, защото при кръста Христов се казва, че беше само майка му и възлюбеният му ученик.
Божий образ
Целият свят, човешкият род, човеците са създадени по образ Божий и подобие, в този момент едни са се отрекли, други са се уплашили, злите тържествуват, а учениците са ужасени. И ние да видим къде сме, да видим от каква бездна на греха ни е избавил Господ Иисус Христос със своите страдания.
И трябва да не се срамуваме от кръста Христов, трябва да не се срамуваме от истината, защото кръстът е сила, защото на кръста Господ победи греха, победи дявола. И кръстът не е печат, кръстът не е край, кръстът е път към възкресението.
Неудобство
Трябва да не се страхуваме и да не се срамуваме от вярата си, защото мнозина православни християни днес изпитват неудобство да заявят вярата си. От какво изпитваме неудобство – за това, че някой е страдал невинно за нас, за това, че някой ни е дарил живот и ни е дарил възкресение, от това ли да се притесняваме? И този дебат, който се води днес в обществото - трябва ли да има религия в училищата. Ами в историята на църквата, особено на Българската православна църква, покажете ми един светец, един достоен църковник, който да извършва нещо недостойно, има ли такъв? Тогава от какво се притесняваме - да научим децата си и ние сами да се учим да бъдем доблестни. Както св. апостол Петър три пъти се отрече, горко плака, отиде и получи милост от Бога. После беше готов и умря за Христос. Това лошо ли е - човек да се утвърди в истината. По своята човешка природа ние допускаме грешки, слаби сме, заблуждаваме се, обаче с Божията помощ това е преодолимо.
