К онституционните промени не бяха част от Договора за добросъседство с България от 2017 г. Подобни въпроси не могат да бъдат прокарвани чрез неформални протоколи без съгласието на парламента.
Това заяви македонският президент Гордана Силяновска-Давкова по време на посещението си в Загреб, предаде репортер на БГНЕС.
Силяновска каза, че Споразумението за добросъседство с България от 2017 г. не споменава конституционни изменения.
„Двама външни министри, в ролята на консули, не могат да променят споразумения. Това противоречи на правните принципи. Не разбирам как подобни разпоредби станаха част от рамката за преговори с ЕС“, добави тя.
БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
Настоящата позиция на Силяновска кореспондира с искането на докладчика за Северна Македония в ЕС Томас Вайц.
В изменение 108 от своя доклад за страната за 2025 г. Вайц предлага в текста на бъдещата резолюция да бъде записано, че Европейският парламент „призовава правната служба на Съвета спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство между двете страни във връзка с процеса на присъединяване“.
