М олим се св. Георги да победи ламята (злото) в България и да даде разум на политиците. Това споделяха вчера миряни, дошли да се поклонят пред мощите на Победоносеца. Те пристигнаха от гръцкия град Нигрита, а първата им спирка бе храм „Св. София“ на жълтите павета.
500 метра
Опашката се виеше над 500 метра и към 14 часа на обяд стигна до патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Ситуацията се утежняваше заради ремонта на тротоара, а металните заграждения пред него бяха изтласкали хората доста рисково да чакат насред пътното платно. „Ако някоя кола не ни бутне, още малко ще стигнем и до депутатския паркинг, но ще чакаме“, въздъхна Кирил Борисов. Човекът отбеляза, че до момента не е чул или видял депутат да се нареди на опашката. А без Божия помощ кабинет нямало как да стане.
Търпение
Хората най-отпред вече губеха търпение и от време на време припламваха искри. „Стоим вече трети час, но се намират и такива, дето се пререждат“, недоволстваше възрастен господин. Обясни, че е тук заради десницата на св. Георги, която според него е реликва от световна величина.
До нея се бе добрала пенсионираната учителка по испански Лиляна Шишкова, която тъкмо излезе от храма, едва пристъпяйки. „Помолих се за българския народ да пребъде и да преживее този тежък период, в който се намираме вече толкова години. Трябва светецът да ни освободи от тази ламя, символ на злото и греха, но не зная как, може би чрез вярата. Само да няма война, каквито заявки чуваме. Дано се появи някой да ни поведе, за да се спасим“, въздъхна възрастната жена.
Близо два часа търпеливо изчака реда си и Филип Цветанов от Враца, студен първи курс в Софийския университет, специалност „История и геополитика на Балканите“. Младият мъж коментира опитите в близкото Народно събрание да се направи някакво коалиционно правителство така: „Победоносеца да даде мъдрост и трезва мисъл на политическия елит и на целия народ (от който са част и политиците) и някаква цел за общото ни благо, зад която да се обединим“, пожела искрено студентът.
Окото на Иисус
Някои миряни коментираха на опашката, че само Бог може да оправи ситуацията в днешна България. „Трябва всички да запомнят едно нещо от мене - едно око винаги ни гледа отгоре. Това е окото на Иисус Христос. Каквото и да правим, каквото и да помислим, Той вече го знае“, намекна Марияна Петровска към парламентаристите да внимават в картинката. Тя се представи като стар софиянец от района на улиците „Брегалница“ и „Цар Симеон“. Обясни, че вярва в Господ и светиите, след като е спасена от неведома сила.
„Кръстена съм в черквата „Св. Никола“ и благодарение на Бога втори живот живея“, изповяда се г-жа Петровска. Поясни, че 14-годишна насмалко да се спомине от менингит. Докторите обаче три пъти грешили диагнозата, а накрая казали на баща й, че я слагат в една стая, за да се спомине спокойно. „Цяла нощ медицинската сестра е чела молитви над мен. Явно е знаела какво и как да казва, защото Бог ме спаси. После цял живот помагах на хора с инсулти като рехабилитатор“, описа столичанката как се е отплатила за стореното свише добро.
Момини сълзи
Пред раннохристиянската базилика, датирана от времето на Св. Георги (IV век), жена продаваше дъхави момини сълзи. За 3 лева връзката. Мнозина поднасяха от тях пред мощехранителницата вътре. Току на финала пред реликвата свещеници раздаваха парченца памук. Поклонниците ги допираха до лечебните мощи, вярвайки, че така попиват от тяхната благодат, която после щяха да занесат в домовете си.
„В сряда стояхме до последния човек - към 1:30 часа след полунощ“, обясниха от храма. Днес мощите заминават към село Горни Лозен, където ще престоят отново два дни в църквата „Св. Атанасий“.
Любомир Старидолски
