О гненият танц на нестинарството се е родил в светилище в Странджа, където Бог всяка година изпращал елен за заколение.
Легендата за нестинарството разказа пред „Телеграф“ Руска Кирова от с. Българи, едно от петте нестинарски села в Странджа, в което и до днес са запазени автентичните обичаи и ритуали.
Мястото
Свещеното място на нестинарството в Странджа е дълбоко в планината – в местност, наречена Влахов дол, или Голямата аязма до десен приток на река Велека. Легендата разказва, че в миналото наблизо е имало село, от което са произлезли нестинарите. Мястото е разположено в дълбок дол на почти равно разстояние от петте нестинарски села – Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово. И до днес във Влахов дол се събират хора от тези села в навечерието на празника на св. св. Константин и Елена, честван на 3 и 4 юни по стар стил, под звуците на тъпан и гайда. Там измиват иконите с целебната вода от Голямата аязма и почитат предците си.
Ритуалът
Нестинарската общност отива при свещения извор във Влахов дол, за да изпълни „Закона“ – да панагирува и измоли от светите Константин и Елена здраве и благоденствие. Там хората имали връзка с Бог и разбирали кой е избран да ходи по жарава. На това място нестинарите „прихващали“ и влизали да танцуват върху тлеещи въглени. По време на танца някои от тях имали пророчески предсказания, които винаги се сбъдвали. Там растял орех, от който са направени нестинарските икони на селата Българи и Кости.
Легендата
Легендата разказва за елен, който всяка година на празника на св. св. Константин и Елена сам идвал във Влахов дол, за да бъде принесен в жертва в чест на светците. Животното било пратено от боговете и светците, за да стане умилостивителен курбан за здраве и плодородие през годината. Странджанските нестинари наричали елена „влях“, затова и местността носи името Влахов дол. Животното пристигало, полягало да почине, а после отивало да постави главата си на жертвения камък.
Една година еленът закъснял и дошъл потен. Хората не изчакали да си почине, те били нетърпеливи да започнат празненството и заклали животното, докато било уморено и задъхано, без да му позволят да почине и да пие от свещената вода. Обиден от човешкото неуважение към свещения ритуал, еленът пролял горчиви сълзи. От този ден нататък никога повече елен не дошъл на този ден във Влахов дол, разказа Руска Кирова.
Забрана
През 20-те години на XX век Църквата забранила ритуала. През 1947 г. обаче във Влахов дол се състояла последната голяма сбирка. През 1955 г. в с. Българи останала само една нестинарка, която нямала подготвена наследница. През 2005 г. обичаят е възстановен в автентичния му вид. Нестинарството е оценено от ЮНЕСКО като част от световното нематериално наследство.
Мария Кадийска
