Д епутатите от комисията по труда, социалната и демографската политика приеха на второ четене промени, с които се определя размерът на брутната минимална работна заплата за догодина. Това стана с гласуваното на второ четене на изменение, предложено от Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и група народи представители, с което "минимална работна заплата" се заменя с „брутна минимална работна заплата“. В нея влиза и клас прослужено време.
Според приетото предложение брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за предходната година.
На първо четене в пленарна зала депутатите решиха размерът на минималната заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца. Вносител на законопроекта за изменение на Кодекса на труда са депутатите от „БСП за България“.
Срещу добавянето на определението "брутна минимална работна заплата" в ресорната комисия гласуваха депутатите от "БСП за България".
След заседанието на комисията лидерът на левицата Корнелия Нинова определи случилото се днес като абсурд. Колегата й и бивш социален министър Георги Гьоков каза, че на практика с приетото предложение се бламира определянето на адекватна минимална работна заплата за 2023 г.
Корнелия Нинова коментира, че по предложение на ГЕРБ-СДС и с подкрепата на ПП и "Български възход" увеличение на минималната работна заплата от догодина няма да има. Тя поясни, че според приетите текстове от 1 септември догодина Министерският съвет ще определя минимална брутна работна заплата за следващата 2024 г. "Вкараха в минималната заплата думата "брутна", което означава, че много хора сега ще получат и по-малко от 710 лв. В 850 лв. брутна минимална заплата влизат клас прослужено време, нощен труд, извънреден труд. Всичко това досега беше над минималната заплата", обясни Нинова.
Тя коментира, че от левицата на няколко пъти са настоявали тези предложения да бъдат оттеглени. Нашето предложение беше ясно - минималната работна заплата да е 50 процента от средната работна заплата от 1 януари 2023 г. , добави Нинова, цитирана от БТА.
Деница Сачева от ГЕРБ-СДС коментира, че са се чули прекалено много разнопосочни мнения, че с предложението в Кодекса на труда, направено от тях, се залага механизъм за определяне на минималната работна заплата за в бъдеще. Сачева добави, че брутната минимална работна заплата включва в себе си всички постоянни плащания, които се дават от работодателя, като извън тази брутна минимална работна заплата могат да бъдат договаряни и допълнителни социални придобивки. Тя посочи, че в понятието влиза и клас прослужено време.
Искрен Арабаджиев от "Продължаваме Промяната" предлага също минималната работна заплата да се определя като брутна. По думите му това е важно, предвид целта минималната работна заплата да бъде 50 на сто от средната, която се също се изчислява от НСИ като брутна.
В момента искаме да вкараме клас прослужено време в рамките на тази минимална работна заплата, поясни депутатът. Според него предложението на ГЕРБ е подобно, но за разлика от тях от ПП предлагат брутната минимална работна заплата да се определя не на база 12-те месеца от предходната година, каквото е предложението на ГЕРБ, а на база последните две тримесечия, за които има данни от НСИ.
По думите на Арабаджиев с предложението на ГЕРБ минималната брутна работна заплата става 765 лв., а ако се приеме тяхното предложение в пленарна зала, нейният размер ще е 868 лв.
