Б ългария не присъства с нито един обект на картата на Кирило-Методиевия път, част от Европейските културни маршрути. Това е програма, която освен да очертава туристически дестинации, дава възможност за финансиране по еврофондове за социализация и развитие на регионите, информира БНТ.
Дълги години никой не е минавал по този път. Все трябва да води до някъде, a спира в нищото. Но за изследователя той води до един от най-важните обекти за нашата история, който е проучвал 10 години. Княжевският манастир "Св. Богородица" край Варна, в който със сигурност е пребивавал и Свети Климент Охридски.
"Едно от първите места, редом с манастира при Голямата базилика в Плиска. Тук имаме скриптории за превеждане, писане, орнаментиране на книжовни паметници, които са крайно необходими за новопокръстена България. Бележи началото както на писане и превеждане, така и на ограмотяване на малки деца. Не по-малко от 20-30 монаси са писали, превеждали и орнаментирали, плюс ученици, които са изучавали.", разказва историкът и археолог проф. Казимир Попконстантинов.
проф. Казимир Попконстантинов
Трудно археологът успява да открие част от зида на скриптория - мястото, в което са се писали и превеждали книгите.
Манастирът тъне в бурени и забрава от 35 години. Или 35 години стотици прочувствени и патетични речи, докато един от най-важните паметници на нашата книжовност се руши. Тук са намерени 250 епиграфски надписи на 5 графични системи. Част от тях пази музеят в Провадия.
"Това са орнаменти. Това е изключително рядък орнамент, който показва, че тук са били писани, превеждани и орнаментирани ръкописи", обясни проф. Казимир Попконстантинов.
Ние изпуснахме влака, така да се каже, да се включим в Кирило-Методиевия маршрут. Ще видите, че най-важното от маршрута е Велика Моравия, държавно обединение, съществувало 70 години и унищожило окончателно и почти безвъзвратно това дело", посочи проф. д-р Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския център към БАН.
България, която запазва и продължава делото на светите братя, не проявява никаква инициатива. А сертифицирането на обекти от маршрута дава възможност за финансиране по различни проекти.
"Колеги от други маршрути за една година от такива малки проекти бяха набрали 2 милиона евро. Достатъчни, за да се възстанови например книжовният център край Равна", посочи проф. Славия Бърлиева.
"Тук всичко беше запазено на височината на храма от източната страна. Близо 3 метра, останалите страни - на височина метър от подовото ниво. Така би могъл да изглежда, ако би могло да се извърши реставрация и консервация", коментира проф. Казимир Попконстантинов.
Манастирът "Св. Богородица" край Варна също е от важните средища за новопокръстена България. С голям скрипторий и важна история, и той би могъл да избегне забравата, ако стане част от културните пътища на Европа.
