О коло 5% от енергията, която електрическа лампа с нажежаема жичка консумира, се преобразува в светлинна. Останалата част от 95% се превръща в топлинна, която не се губи. Можем да намалим тези загуби, като използваме енергоспестяващи лампи, които вече преобразуват 20% от електричната енергия в светлинна. Ако едно семейство плаща всеки месец по 10 лв. за осветление с лампи с нажежаеми жички, колко лева ще плати семейството за същото количество светлинна енергия, ако използва за осветление енергоспестяващи лампи? Това е пример за задача, която учениците от 9-и клас ще трябва да решават на измерването на умения в областта на природните науки в международното изследване PISA 2025. То ще се проведе на 14 и 15 октомври. Тийнейджърите ще решават теста на електронни устройства, тъй като в задачите ще има таблици и графики.
Умения
Идеята на този тест е да се проверят уменията и компетентностите по природни науки на 15-годишните. Задачите са така формулирани, че да покажат доколко учениците знаят и могат да използват природонаучните факти в контекста на реалния живот. В 21-ви век, когато човечеството навлиза в Антропоцена - новата геологична епоха с активно въздействие на човека, познанието по природни науки има значение на индивидуално, регионално и глобално ниво. Затова и задачата на PISA е да се припомнят знанията по природни науки, като за различни явления се изисква от деветокласниците да направят елементарен математически модел, тоест да се свърже математиката с физика, биология, екология и дори със здравно възпитание.
Устройства
„Учениците ще решават задачите или на таблет в стандартен формат, или на едни устройства, наподобяващи малък лаптоп, които се наричат хромбук. Има ги в системата от доста време“, посочи за „Телеграф“ директорът на 119-о СУ Диян Стаматов, който е и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. „Техническите изисквания към тези устройства са минимални. Смятам, че в нито едно от училищата, където има гимназиален етап, няма да има проблеми с техническото обезпечаване, защото точно това са устройствата, които се използват в часовете по информатика и информационни технологии. А като се има предвид, че тестът касае само 9-и клас, това предполага, че за всеки ученик ще има устройство“, допълва Стаматов. Учителите по съответните предмети пък ще бъдат подпомогнати в задаването и оценяването на такъв тип задачи. Ще се апробират и различни платформи, които в бъдеще биха могли да подпомагат обучението, подготовката и провеждането на различни видове изпити и изпитвания, стана ясно и от думите на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той подчерта, че проверката по PISA не е външно оценяване за 9-и клас, но ако ученикът желае или учителят прецени, оценката от теста може да се впише като текуща от входно ниво.
Грамотност
PISA на практика е тест, който изследва функционалната грамотност на 15-годишните. Това е възрастта, на която голяма част от учениците завършват задължителното си училищно образование. Изследването е създадено да провери доколко те са подготвени да се справят с живота в съвременното общество и глобалния свят. Тестът е разработен от международен екип от образователни експерти. Той се провежда през периоди от три години, като обхваща три образователни области - четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една област, а другите две са представени по-общо, като обикновено се съчетава и с други компетентности, необходими за съвременния свят. Проверката тази година е посветена на природните науки с фокус екология. При измерването на познания и умения по математика пък учениците решават задачи от модули, свързани с финансовата грамотност и креативното мислене.д
Половината тийнейджъри без основата по четене и математика
54% от 15-годишните не са достигнали базисното ниво на знания и умения по математика, 53% – по четивна грамотност, и 48% – по природни науки. Това сочи негативната тенденция на спад от предишните измервания на PISA. България се движи под средното равнище на резултатите и в трите предметни области. По математика българските ученици постигат средно 417 точки, което е с 19 по-малко в сравнение с предходното проучване и далеч от средния резултат от 472 точки. Резултатът по четене е 454 точки, или с 16 по-малко от предходното изследване, при което средният резултат е 476 точки. Най-малко е отстъплението по природни науки, където средният резултат е само с 3 точки надолу, но и там сме по-ниско в класацията - с 421 точки при средно 485 за изследването.
Сияна Севова
