Ч алгата и пушенето в таксиметровите автомобили може пак да бъдат позволени.
Това може да е косвен ефект от влизането в сила на новата евродиректива за подобряването на условията на труд при работата през платформа, която България трябва да въведе до края на годината.
Проблем
Директивата адресира проблем, който от около десетилетие става все по-видим в Европа, пише в мотивите към нея. Става дума за платформи за превози, които свързват водачи и клиенти, и които въпреки че не са работодатели на шофьорите, имат качеството на скрити такива. Директивата въвежда механизъм за проверка на реалните отношения и фактите, независимо от това, че между водача и платформата няма трудов договор. В случай че проверката покаже, че отношенията реално отговарят на такива между работодател и работник, платформите могат да бъдат глобявани или принудени да назначат водачите на трудови договори.
Критерии
Директивата въвежда няколко основни критерия за откриване на скрити работни отношения. На първо място тя поставя контрола върху поръчките от клиентите – дали един клиент може да поръча точно определено такси и без да ползва конкретната платформа. На второ място е наличието на правила, които платформата налага на водача, включително и глоби за неизпълнение. Тук влизат забраната за определен тип музика в колата, тютюнопушенето, изискването за външна и интериорна чистота, глоби за закъснение за поръчка. Определянето на задължителна цена също е сред критериите. Ако едно или повече от изброените е валидно, държавните органи могат да определят платформата като фактически работодател с всичките произхождащи от това последствия.
У нас
В България около 90% от таксиметровите автомобили в големите градове работят към платформа. Автомобилите са лични или лизингови на шофьорите, които пък са самоосигуряващи се лица. Те плащат месечен абонамент към платформата, за да ползват приложение за връзка с клиенти. „България е различен случай. Тук лицензът е на превозвача, автомобилът е вписан в лиценза, цената се регулира от общината. Не можем да твърдим, че у нас платформите са работодатели“, заяви за „Телеграф“ Кирил Ризов от „Съюз Такси“. Има обаче и обратни мнения. „Платформата не е просто продавач на информация за наличен клиент към шофьора. Тя организира работата чрез алгоритъм, контролира поръчките, създава правила, стимулира с бонуси и дори глобява за нарушения. Директивата реално казва, „ако нещо се държи като работодател, то е работодател“, коментираха за „Телеграф“ специалисти по трудово право.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Деян Дянков
