Д иви стриди се заселиха във водите на Черно море. Те са нов вид за нашите ширини, много по-големи от отдавна изчезналите.
Всяко лято Иван участва с лодката си в летните практики на студентите и неволно e развил изследователски рефлекс. Именно той открил непознатия вид стриди в пристанището на Черноморец и повикал учените.
Стридата е на 20 сантиметра дълбочина, залепнала на бетонния кей. Учените веднага я разпознават.
"О, тя е страхотна, виж колко е голяма. Доста са едри, вероятно са на повече от година и половина", казва зоологът проф. д-р Пламен Митов пред БНТ.
Мидата толкова здраво се е захванала, че се изискват усилия, за да се отлепи от кея. Наблизо се забелязва и още една. Но за истинско наблюдение, учените трябва да потърсят други екземпляри, за да могат да опишат местообитанието им.
"Това е Magallana gigas или Crassostrea gigas - тихоокеанската мида, която се оказа пришълец и в Черно море. Всичките екземпляри са пришълци. В Черно море живее една стрида, която се казва ядлива стрида или европейска стрида, преди малко на плажа тук на пясъка тук намерих една черупка, тя е много малка и сравнена с тихоокеанската стрида, можем да видим каква е разликата", обяснява проф. д-р Митов.
Дребната черноморска стрида изчезва преди около 40 години. Причините са много. Не стига замърсяването и затиняването на водата, но се появяват смъртоносни паразити.
За половин час оглед в пристанището на Черноморец, учените откриват още 5 екземпляра.
"Явно в тази начална форма на колонизиране на мидата те предпочитат твърди и равни субстрати. Намираме ги на много малка дълбочина, между 25 и 75 см. около тях са най-вече черната мида, видове морски гъби, червени и зелени водорасли. Малки рибки, попчета, морски игли и морски кончета, морски кучки, скариди", посочва доц. д-р Любомир Кендеров.
"Вероятно техните ларви са попаднали от морските течения на север от Кримския полуостров, от румънските брегове с мощни течения на т.нар. кримско течение на Черно море", смята проф. Пламен Митов.
Средиземноморската стрида е много адаптивен и устойчив вид. "Ако се развият и се получат десетки стотици популации с хиляди екземпляра, тогава вече можем да кажем, че този вид наистина вече се е адаптира към средата и е заел една нова ниша", коментира проф. д-р Пламен Митов.
Като всички миди и тези се хранят, като филтрират водата. И не са особено подходящи за ядене.„
